Какво ти сторихме, Любов? | webcafe.bg
Webcafe

Какво ти сторихме, Любов?

Мила Иванова
10.02.2011, 09:05 (обновена 12.02.2011, 14:48)
жена

Едно момиче не може да те намери

„Повечето българи не вярват в любовта, защото живеем в България и сме се сблъскали с реалността", из форум...

Здравей, Любов! Как е? Омръзна ли ти вече от нас? Хора те експлоатират, омаловажават, изтъркват, лигавят се върху теб - сигурно ти омръзна.

Задушаваш ли се от наближаващия празник? И милионите малки работници с дръпнати очи, които коват радостта от честването ти върху грозни сувенири. Китайската народна република работи неуморно над твоя образ. Особено по това време на годината. Пълни плюшени форми на животни, стискащи в лапите си сърца, та се къса. Кръщават ги на теб. Пише Love на корема на всяко. Сигурно ти е гадно.

Изстискват те всяк'ви идиоти. Туроператори, мобилни оператори, винопроизводители, свещопроизводители, всъщност абсолютно всички производители, ресторантьори, позьори, киноаматьори, ето сега и аз. Патентоват смешни думи и безумни идеи, а точно ти нямаш никаква защита. Всеки може да се упражнява върху теб, да печели от теб, да спекулира, да преиграва, да се прави на теб. Съвременните поети се чувстват по-велики, когато те нарекат с мръсни думи, и са непобедими, когато успеят да те отрекат.

Любов, едно момиче в нашия форум написа, че в България няма защо да празнуваме Свети Валентин. Тук реалността не позволявала да се разсейваме с любов.

Това момиче, разбира се, е твърде младо създание, за да може да оцени с такава безнадеждност реалността. Но тя слуша родителите си, чете вестници, гледа новини, а в маршрутката е подложена всеки ден на голямото народно тюхкане. Това са гарантирани източници на безнадеждие, Любов. Хранят те на равни дози с шок, безсилие, омраза. Систематично, без отговорност към крайния резултат.

Ето го и него - това дете е повярвало, че няма защо да те чака. Че няма да си проправиш път през боклуци, кризи, СРС-та, корупция, други боклуци, свински грип, непосилни сметки за парно и твърде силни прогнози за края на света.

Това хлапе може и да не те познае, ако те види, защото никога не е вярвало в теб. Нашето поколение на нейната възраст живееше в сложно време. Родителите ни се караха с най-добрите си приятели, братя се разделяха и семейства се разпадаха, защото едните ходеха на митинг пред „Александър Невски", а другите - пред паметника на Съветската армия.

В онова време пазарувахме олио с купони (бел.авт. - купон не е само парти!) и чакахме за кило замразени трътки от пет сутринта. Тогава пред всеки скромен дюкян дебнеха мутри, а за излизане от страната се минаваше през гигантско унижение в някое посолство. Разделяхме се с най-близките си приятели, защото всички панически бягаха надалеч. Но пак те имаше, Любов.

Ти беше част от всяка тайфа, от всеки ученически дневник. Познавахме те и трудно губехме усещане за теб. Не мислехме, че е възможно някога да си отидеш. Освен за малък миг, за кратка почивка. Ти беше единствената позната, която няма нужда от виза, за да емигрира. И едничката, която остана. Знаехме си, че и след пет океана изплакани сълзи пак ще доплуваме до бряг с твоето име. Ти беше даденост. Ние бяхме безгрижни.

Макар че, да, твърдя го, живеехме в по-скапано време от днес, от времето на това мило момиче. Не беше просто зле, беше екстремно трудно. И опасно. Не го усетихме. Честно. Може би нямаше толкова медии. Не се надпреварваха коя да е по-страшна. Живеехме на други вълни, вече дори не помня честотата, но много близо до историческата същественост. И сякаш всичко беше, за да подчертае величието ти, Любов. Велика, но не недостъпна, ти докосна толкова истории, за колкото те потърсихме. Подписвахме ги с любовни стихове, а не с любовни sms-и.

Всеки е склонен да надценява големината на собствената си история. И все пак не взехме ли твърде много от теб? Оставихме ли нещо за другите след нас?... Да?! Непокътната си?! Цяла?! Тогава защо те няма в живота на тази тийнейджърка, Любов? Кога, ако не сега?!

Обидена си сигурно. Сложиха ти срок на годност. Онзи французин написа, че траеш само три години, и си спечели с това световна популярност. През какво друго минаваш, Любов? Пари, коли и силикон? Почти като секс, наркотици и рокендрол, само че в съвременен прочит. При който любовта е елемент на разточителство. А ако те сполети, на всяка цена трябва да подпишеш предбрачен договор.

Очертава се още дълго да те мерят по цените и етикетите. Стискай зъби и се опитвай да не се самоубиеш при вида на силиконови устни, които експлоатират твоята целувка като инструмент за придобиване на нови обувки.

Любов, губихме те толкова пъти. Понякога се явяваше във вехта риза от миналото, за да научим, че никога не си напускала някоя от нашите истории. Ние се изменяхме, а ти - в нас - оставаше същата. Бойкотирахме възможността да ни държиш пленници на налудничавата си константност. На теоретично невъзможната си вечност. Изменяхме се, но оставяхме непокътнати теб и онази част от себе си, заради която някога някой много значим ни бе обожавал.

Иска ми се и това момиче да мине оттам. Да понесе безобразно силната болка. Ще трябва да китосва фасона си, да наторява интелекта си, да калява характера. Но ако има сетива, онази малка смела дама, която преди цяла вечност успя да завладее първото важно сърце, ще върви плътно до нея. И никога няма да й позволи да каже, че ти, Любов, си химера. Защото тя живее в България. Защото каквото и да е.

Познавам една доста пълна дама с два криви предни зъба. Лудо влюбена е в съпруга си - бивш модел и щастлив от факта, че тя прие да се омъжи за него.

Познавам един ексцентричен социопат. Едва му разбираш, като (ако) проговори, и ти е неудобно да го гледаш в очите, понеже е разноглед. В работата се запозна с чаровна млада лейди, която му прави пържени филии за закуска. И хич не им пука, че той не понася пържени филии. Опитал се няколко пъти да й го каже, но наистина нищо не му се разбира. Обичат се!

Познавам една приятна млада жена, която беше убедена, че съдбата я е поробила с мъж, когото от десет години не уважава. Срещна такъв, на чиито талант и ерудиция не може да насмогне. Ожени се за него в много елегантна рокля.

Познавам едно чудесно момиче, което винаги е мислело, че никой не го харесва. Това не е вярно, разбира се. Имаше неколцина чаровни партньори. Заряза ги всичките, искаше повече. Срещна пълната им противоположност в другия край на света, остана там. Готви на мъжа си манджи, чиито имена още не може да произнесе.

Реалността няма никакви права над теб, Любов. За разлика от онова момиче. От всяко момиче.

Oще: жени  любов  мъже  свети валентин  щастие 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 17.03.2011, 20:16

20 Diana Terzieva | 17.03.201120:21

Честно!Наистина!т'ва на мен хич не ми хареса! звучи ми като написано от някоя госпожица зарязана след първата среща!много клиширано,бедно и елементарно!и аз познавам много хора,но от другите,които са изпитали това чувство!значи ли това,че трябва да напиша нещо за опита си,като се опитвам да бъда оригинална!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.07.2010, 08:18

19 vasil111 | 13.02.201110:41

Оригинален и мисля доста стойностен текст, с идея и най вече с чувство, особено финалната част. Какъв валентин - съвършенна комерсиализация, пържените филии са по валентински.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

18 Thea Atanasova | 12.02.201122:43

Няма как да изгубиш нещо, ако го носиш в себе си. Така че вместо да търсим любовта по магазините и върху сувенирите, най-добре да погледнем навътре в себе си. Смее се
А иначе на въпросът: Какво ти сторихме, Любов? може да се отговори следното: Нищо не можем да и сторим дори да искаме, защото любовта е чувство - или го има или го няма.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.08.2010, 19:39

17 james2 | 12.02.201113:06

Курвата искала "повече" т.е. да се шиба за валута различна от българската!
Майка ви мръсна курвенска!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

16 Rowan | 12.02.201110:23

За статията Пляскане

По темата, едно време не живеехме в нета, а в реалния свят. Сега младите като ги гледам предпочитат да общуват виртуално. Има някакъв страх от "живото предаване", страхуват се да се разкрият, да покажат уязвимост, да се доверят. Ходят с години, а не се познават, не знаят другия за какво се бори, какви цели и мечти има. Шантава работа, вървят млади хора забучили поглед в земята, затапили си ушите със слушалки, отделени от света, затворени в капсулата на собствените си мисли. А съдбата обича смелите.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.01.2011, 14:29

15 streetwolf | 12.02.201108:50

написах съвсем спокоен коментар.
щом има място за коментиране то може да е положително И/ИЛИ отрицателно.
айде да сме по-спокойни кого гоним от интернет, а?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

14 Mile Manolov | 11.02.201113:57

на вкус и на цвет все фломастеры разные .... сдуханяци ^^
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.08.2010, 23:22

13 Qna Neicheva | 11.02.201111:18

За мен текстът е много оригинално и някакси спокойно написан, без някакви напидки към мъжкото или женското племе, без слагане под общи знаменатели, без клиширани изказвания. Текстът не се затваря в стереотипи, не подлежи на всеобщото разбиране, има собствена концепция, свои индивидуален акцент, което много ми харесва. Усмивка Насладих се на материала и се надявам да срещна още такива в сайтчето, защото нещо напоследък чета само някакви повърхностни статии с плоска идея и стил. Жалко е, защото сайтът ми харесва Усмивка Но браво на авторката ДА! Пляскане
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 15:10

12 MOI | 11.02.201110:05

Не, спокойно, диабет не се хваща, но се хваща бяс и безпомощна простота. И затова любезно ще ви замоля да се изнесете от интернет пространството, за да не вредите повече.

И се чудя какъв човек трябва да си, та след подобен текст да храчиш и сереш отдолу (за щастие отдолу).

Обичайте, бе, не се превръщайте зорлем в червеи!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.01.2011, 14:29

11 streetwolf | 11.02.201103:41

поне 3 дена ще кашлям розово.
диабет през интернет хваща ли се, че вече сериозно се чудя?
   

оценка

+0 -0