Отворих очи и я засънувах | webcafe.bg
Webcafe

Отворих очи и я засънувах

Георги Томов
07.09.2010, 11:55 (обновена 08.09.2010, 17:23)
плаж, любов

Снимка: © Getty Images

Спря, гребна с шепи море и замери слънцето, захласнато от гледката...

Стъпих на пясъка и заподскачах като нестинар. Не трябваше да слизам бос от колата, но исках да щъпуркам по детски в дебелия слой прах. Изтърпях стърнището и каменистата стръмна пътека, но това беше огнен ад.

Притичах до тъмната влажна ивица, зарових ходилата си и изчаках поредната ленива вълна да се погали в тях. Блажено замърдах пръсти, бавно се обърнах и огледах пустия плаж - пясъчен джоб в скалите, скрит от хорските очи, нажежен до бяло.

Седнах, облегнат на скалата. Слънцето беше високо и хвърляше неонови отблясъци. Разтворих луксозното издание на произволна страница, покрих лицето си и вдишах мириса на море и нова книга. Още в колата знаех, че едва ли ще чета - Бертран Ръсел е по-скоро удоволствие за дъждовна есенна вечер, пред камината.

Кощунствено е да вникваш в закономерностите на света, когато можеш просто да му се любуваш... под палещите лъчи... шепота на вълните... тишината на... малки камбанки.

В унеса си долавям нежен звън и шепот на море. Отворих очи и я засънувах. 

Не подозираше присъствието ми или не го показа. Изкушавах се да протегна ръка и да я докосна, толкова близо мина.

Не я виждах добре, слънцето ревниво пречеше. Висока и сламена. С момчешката походка на неосъзнатата женственост, това я правеше толкова... невинна... сексуална... сред нереалния звън на камбанки...

Спря до водата. Няколко змийски движения - опънатата по тялото й рокля се изсули като съблекало. С грациозно движение пристъпи встрани, дзън - дзън... Замря за миг, гола и прекрасна, само по дзън от камбанки и злато, повдигна се няколко пъти на пръсти и аха да полети.

Пристъпи, морето гальовно обвиваше тялото й. Следях с поглед водолинията - прасци, сгъвките на коленете, загорелите гладки бедра, млечните полукълба с форма и нежен мъх на праскова. Точно на прехода сметана-шоколад - татуировка, по формата и цветовете реших, че е розичка.

Спря, гребна с шепи море и замери слънцето, захласнато от гледката...

Продължи с плавни въртеливи движения, при което разкошните й гърди надничаха една по една, ту отляво, ту отдясно. Когато водата ги гушна и разцелува, тя се обърна и тръгна към брега, покрита с бисерни капки.

Притесних се, бях станал свидетел на нещо красиво и чисто, но не трябваше ли да подскажа своето присъствие? По детски затворих очи и станах невидим. Какво пък, може би спя и сънувам. Камбанките зазвънтяха по пясъчната ивица и заглъхнаха нагоре между скалите... дзън-дзън, дзън-дзън...

"Господи, никога повече няма да я видя" - скочих,  хукнах след нея, книгата остана захлупена в пясъка. Един час по късно, отчаян от неуспеха, с разранени от стърнищата крака, стоях на ръба на скалата, гледах засипания с нажежен пясък Бертран Ръсел. "Господи, вземи тази пълна с мъдрост и красота книга,  дай ми в замяна надежда да я срещна, моля те... моля те... моля те!"

Пазарлък със съдбата - ха-ха. Ще си взема томчето и си тръгвам. Стъпалата ми кървяха, не ги усещах, докато тичах по следите на един сън, но сега болката беше непоносима. Сълзи избиха в очите ми, внимавах точно къде стъпвам, крачка по крачка...

Имаше нещо в праха, изцапано с кръвта ми, наведох се и го взех. Дзън - фино златно синджирче, за глезен, с три малки сребърни камбанки. "Благодаря ти, Господи, халал да ти е Бертран Ръсел, оставям ти го! Така било писано."

Обърнах се и си тръгнах, смутен заради изоставеното в пясъка приятелство. Нажежен до бяло пясък. Не исках да видя как ще избухне гневът на философа, томчето ще се обвие в пламъци и тъжно ще изгори до заглавие.

Търсих я три години, по няколко месеца всяко лято. Почвах от нашия плаж, чаках я там с дни, изнервен решавах, че може да е наблизо. Обикалях заливите през деня, вечер - заведенията. Спомените бяха избледнели, надеждата ми бе в златното бижу с камбанките.

Очите ми бяха все в краката на момичетата. Коленичех до женски глезени с гривнички, ядях бой отвреме навреме...

Няколко часа до вечерния полет към новата ми родина и живот, бях се дотътрил до смълчания плаж, за да се сбогувам с морето. Обърнах му гръб, самотен и обезверен. Кимнах към нежния силует, очертан на фона на залеза, разделяше ни кратерът на бара. Имах чувството, че ме наблюдава отдавна.

Нямах сили да отида при нея и да я заговоря. Бях свършил с тази игра. Повдигнах чашата си - наздраве... момичето ме видя, май се усмихна.

Барманът наду уредбата, обичам AC/DC. Тя слезе от стола, с тъга помислих, че високата музика ще я прогони. Заобиколи и седна близо до мен. Гледахме залеза и мълчахме. Не каза нищо. Предполагам, усмихваше се. Аз също. Дзън - дзън. Не ми трябваше вече.

Сложих я пред нея, тя като да не ме разбра, за миг. После се завъртя с лице към мен - топли, умни очи - повдигна колене към гърдите си и положи на стола помежду ни босите си стъпала, изящни и нежни. На левия си глезен имаше точно същата - златна, с три сребърни камбанки, гривничка. Не ги чух да звънят, уредбата пречеше да чуя дори собствените си мисли. Украсих и другия и глезен. Хванах я за ръка ...

Сега спи до мен, сгушена във  възглавницата. Гола под черния сатенен чаршаф. Знам, че сме щастливи, имаме две сладки деца и се обичаме. Знам, че никога не сме обсъждали начина, по който се запознахме, че не съм я питал защо тогава тръгна с мен или кого е обичала преди.

Бавно издърпвам завивката, любувам й се, тялото й е все така гъвкаво, дори в съня, полукълбата й се белеят възбуждащо. Кожата й е чиста, нежна и еластична.

Оглеждам я сантиметър по сантиметър. Скачам от леглото, облягам се на стената. Знам, че минават часове, продължавам да я гледам. Знам, че я обичам. Няма розичка. Няма татуировка, няма, няма...

Събуди се, събуди се, събуди се! Отварям очи...

Oще: любов  море  плаж  слънце 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 06.09.2010, 03:03

16 baba | 18.09.201019:56

Да си призная, харесва ми Томазо и го чета с удоволствие . Сериозен извод: Картините са поетично реални и с гъделичкащ хумор. Все пак, от време на време дърпам котката за опашката и си спомням за приказката Снежанка и седемте джуджета и „Огледалце, огледалце на стената, кой е най-красив на земята?” – „Аз,аз, аз ...нали?Е..., от време на време се шегувам и със себе си да не мислят, че съм тотален нарцисист”. Мисля си, какво ли би се променило ако Томазо замени „Аз” с някое нашумяло българско име? Например с Черепа или с някое по-обикновено име като Иван. Чуждата кожа си е опасна работа.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 23:02

15 fALLEN | 09.09.201021:11

мда, пич, само третият вариант става, наистина. Усмивка
добро е.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.08.2010, 01:54

14 Sybilla Stoyanova | 08.09.201023:19

Джо..., както авторитетно обичам да коментирам, когато нещо ми хареса: Да, добро е. Усмивка)))

Частта с вариантите никога не ми е харесвала обаче. Животът ни дава един шанс, един избор, едно случване... останалите варианти са приоритет на другите измерения, в които съществуваме и, които все още не можем да докажем. Случвай нещата веднъж, стандартно, само както животът го може. Усмивка)

Иначе ще се получи нещо като последната серия на "Сексът и градът": Кари и Тузарят-заедно щастливи, Кари и Тузарят щастливо разделени, Кари и Тузарят не се познават и др. грънци. Хареса ми само един вариант разбира се и не ми допадна това, че мога да избирам... насладата от края се изгуби. Хората не обичат свободата... иначе щяха да бъдат свободни. ;)

Ех, ама имаш талант! Усмивка Джо.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.09.2010, 16:41

13 Jana Arabadjieva | 08.09.201015:50

всъщност ........

във всички варианти съществува - няма розичка!

това е прелестното ти попадение!

и няма никакво значение какво е сега ...

Усмивка))

изразих ли се ясно?

дали е красива или не, дали я обичаш или не - няма никакво значение ... липсва розичката!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.09.2010, 07:49

12 Тома Марков | 08.09.201007:51

труден разказ. не виждам защо обаче хубавите разкази да не бъдат трудни. освен това третият вариант в никакъв случей не е компромисен. дори напротив. той е истинския. благодаря за вниманието.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.08.2010, 13:10

11 Georgo D' Tomazi | 08.09.201007:20

Май е време да споменем и другите варианти. Разказа тествах във ФБ последователно с три варианта, дадени по-долу. Различават се само и единствено по последното изречение.

Когато излезе първият, отзивите бяха прекрасни, само тук таме споделени спомени за панаири, въртележки и захарен памук на клечка.

Втория вариант - щяха да ме линчуват. Жените не обичат да бъдат обичани ВЪПРЕКИ. Те си искат илюзията, магията.

Затова Вариант три - компромиса на индивидуалната фантазия. КОМПРОМИСА Е МАЙКА НА РАЗБИРАТЕЛСТВОТО И БАЩА НА КОНФОРМИЗМА. именно КОМПРОМИСА ни позволява да понесем света около нас и дори себе си.

Ето и вариантите:

1.) Оглеждам я сантиметър по сантиметър. Скачам от леглото, облягам се на стената. Знам, че минават часове, продължавам да я гледам. Знам, че я обичам. Няма розичка. Няма татуировка, няма, няма...

Събуди се, събуди се, събуди се! Отварям очи...
Няма и следа от татуировка, никога не е имало. Но нали се правят временни, нали слънцето ми блестеше и ... Всъшност, какво значение има, аз обичам жената, не някаква си розичка.

2.) Оглеждам я сантиметър по сантиметър. Скачам от леглото, облягам се на стената. Знам, че минават часове, продължавам да я гледам. Знам, че я обичам. Няма розичка. Няма татуировка, няма, няма...

Събуди се, събуди се, събуди се! Отварям очи...
Няма розичка по безформеното тяло, белезникаво под неоновата светлина, правеща релефни сините жилки на времето. И никога не е имало. Само в съня ми, само в съня ми...

3.) Оглеждам я сантиметър по сантиметър. Скачам от леглото, облягам се на стената. Знам, че минават часове, продължавам да я гледам. Знам, че я обичам. Няма розичка. Няма татуировка, няма, няма...

Събуди се, събуди се, събуди се! Отварям очи...


това е. а сега заключение :
СЪБУДЕТЕ СЕ , ОТВОРЕТЕ ОЧИ И ЗАСЪНУВАЙТЕ !!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.09.2010, 05:33

10 Marieta Shirinian | 08.09.201003:46

Томази, много нежно написан разказ. Хареса ми. И другите версии. Мъжкар си в коментарите. И това ми харесва Смее се Успех! И 4акам други.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.08.2010, 13:10

9 Georgo D' Tomazi | 08.09.201002:12

@ Оня дето го трият
Пич, абе да те попитам все пак, какво точно ти трият - сол на главата, гърба или не баш.
Няма да я заговарям, ама ЩЕ ВИДИШ еди ПИЧ от Дупница какъв шедьовър ще изстреля, само малко търпение. И БЕЗ ТОВА ДЪРЖАВАТА Е ПЪЛНА ДУПНИЦА !
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.08.2010, 13:10

8 Georgo D' Tomazi | 08.09.201002:05

@ Надя Ботева - приемам.по 1. ще е ГОРОЛОМНА муззиката, защото"силна" е друго нещо. обмислям ВЪЛНОЛОМНА, все пак - море
по 2. обмислям да сляза на плажа / респективно бартеросам : "Капитала", "Какво да сготвя когато мама я няма", "Телевизия - това е толкова просто" и цялата поредица на Куелю, Тери Пратчър и течението "Бърза литература" - "бело", предполагам. ;)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

7 Оня Дето Го Трият | 07.09.201022:30

Статиите в тоя сайт ни водят до извода, че дамите с господата могат да се разбират само насън....и то ако и там не влизат в словесен диалог! Чуди се
Добре че излизаме денем малко и навън, та да се разсее това тягостно усещане.
Пич, ако имаш втора серия на този разказ, моля те не я заговаряй, толкова е нежно и хубаво така ...
   

оценка

+0 -0