Зависим от секса? Не е смешно | webcafe.bg
Webcafe

Зависим от секса? Не е смешно

Lifecafe, по Bustle 11.12.2015, 17:40 (обновена 16.12.2015, 18:04)
дейвид духовни

Снимка: © GettyImages.com

На Дейвид Духовни не му беше забавно, когато се наложи да лежи в болница, за да лекува манията си към секса

Когато кажем, че някой е пристрастен към секса, веднага си правим забавни интерпретации с готини типове като Чарли Шийн и Дейвид Духовни, заобиколени от разголени палави мадами. Всъщност, истината е много по-различна. Това е заболяване и то сериозно. Не е никаква шега, както вероятно доста хора мислят.

Д-р Бранди Дън разяснява, че това е натрапчиво, саморазрушително заболяване, което върви ръка за ръка с депресия, злоупотреба с наркотици, емоционални травми, както на страдащия, така и на хората около него. Публичното внимание обаче е по-скоро съсредоточено върху количеството секс - винаги твърде много, отколкото върху факторите, които го предизвикват.

Медицинската наука по-скоро отрича съществуването на зависимост към секса или т.нар. „хиперсексуално разстройство". Много здравни специалисти, включително психолози и излекувани пациенти, настояват това положение да се промени, тоест пристрастяването към половия акт да бъде причислено към списъка на психичните разстройства.

Киното дава своя принос в намирането на гледна точна към проблема, достатъчно е да споменем „Нимфоманка" на Ларс фон Триер. Медиите силно се интересуват от всичко, свързано със сексуалния живот на известните личности, особено на политиците - това е възможно най-пикантната и любопитна история за разказване, която обаче подменя сериозността на диагнозата и я го превръща в сензационно забавление.

При развита зависимост половият контакт често пъти не е приятно преживяване за индивида, за разлика от общоприетото интимно удоволствие и физическа наслада. Освен това, погрешно е да смятаме, че пристрастените са такива, просто защото много обичат секса.

Заблудите

Д-р Рори Рейд, професор по неврология и човешко поведение, изтъква една от митологемите, с които обществото неправилно си служи - много мъже използват заболяването като извинение, че изневеряват на половинките си.

Женкарите предпочитат да казват, че са „зависими от своите нужди", вместо да поемат отговорност за действията си като рационални и зрели личности във връзка. Същото важи и за политиците - ако ги слушате, те никога не са виновни за секс-скандалите, в които се забъркват. Просто са задоволявали своите физически нужди и нагони.

„При зависимостта от секс не става дума само за секс, както и при хранителните разстройства не става дума за само храна, а при хазартното пристрастяване - само за пари", допълва Рейд.

Страдащите непрекъснато трябва да управляват процеси, които разпалват тяхното сексуално, на моменти дори агресивно поведение. Тези хора не искат просто поредната бройка в леглото, а се борят с невидими травми, тревожен синдром, различни зависимости, психично разстройство.

Те преживяват нещо като абстиненция, сексът се превръща в натрапчива мисъл, която ги обсебва и измъчва, а често пъти разпалва в главите им самоомраза и отвращение.

Не е нужно да има конкретен обект на желание, напротив - поривът може да се предизвика от предмет, аромат, фетиш, воайорство.

Учените описват състояние на „заглушаване на удоволствието", при което мозъкът просто не възприема тази емоция, защото прагът й достигнал невъзможни нива.

„Не виждам в тях възможност да спрат. Мозъкът им мисли само за това, въпреки чувството за срам и болка. В резултат тези хора регулярно изпадат в депресия, изолират се", коментира Джон О`Нийл, съветник на сексуално зависими в Хюстън, Тексън.

Последствията?

Мъжете, понеже пациентите обикновено са от мъжки пол, остават без препитание, защото, например, гледат порно на работно място или не изпълняват служебните си задължения, трупат дългове, защото им се налага да плащат за проститутки, развеждат се, ако имат семейство, или губят близките си.

Рори Рейд разказва за пациенти, които харчат всичките си пари за платена любов, но не могат да спрат.

Един сексуално зависим може да има същото поведение като един наркозависим или алкохолик. Понякога страдащите си нанасят болезнени вреди с агресивна мастурбация до кръв или непристойно поведение на публични места.

„Някои от тях наистина стигат дъното. Когато светът около тях се срути, те получават облекчение, че манията им е разкрита, не се налага вече да се крият и да се срамуват от себе си. Тогава някои от тях казват: Доволен към, че ме хванаха", коментира Рейд.

Следващата стъпка е лечението.

Тук обикновено има два метода - индивидуална терапия и участие в клубове на сексуално зависими. Подкрепата на семейството или интимната половинка е много ценна в това отношение. При тази зависимост пълното въздържание не върши работа - целта е пациентът да се научи да контролира своите пориви, а не изобщо да не мисли за секс.

Смята се, че само в САЩ хората с „хиперсексуално разстройство" са 30 милиона. Това е сериозна цифра, но като че ли още не сме осъзнали истинските размери на проблема.

Oще: връзки  зависимост  зависимост към секса  любов  майкъл фасбендър  нимфомания  нимфоманка  пристрастяване  пристрастяване към секса  секс  срам 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.12.2014, 19:07

1 Шамито | 13.12.201514:47

Боже какви откачени хора.Онанизмът е изход от тази зависимост.Стига да искаш да бъдеш независим.Да Ви имам терзанията–Боже прости ми.
   

оценка

+0 -1

Най-коментирани