17 смачкани листа за любовта | webcafe.bg
Webcafe

17 смачкани листа за любовта

Юлия Желязкова 09.02.2012, 19:39 (обновена 14.02.2012, 14:41)
любов, писмо

Снимка: © deviantart.com

Ако беше далечен, груб, лош, недостижим - о, бих ти посветила оди. Но ти си тук. Около, до и вътре в мен

Поредната цигара догаря, смачквам седемнадесети лист, изхвърлям го в краката си и се вторачвам в нищото. Котката се е свила на кълбо и чат-пат поглежда лениво, за да види какво правя, след което с присмехулно отегчение се обръща на другата страна. Ерик Клептън си пее, свещите си горят и цялото ми съзнание е набръчкано около една единствена мисъл: колко те обичам.

"Виж, ако ти е трудно да говорим за параноите, надеждите и емоциите си - нека си напишем писма. Може би ще помогне. Наистина, не мога повече така".

Господи, какъв идиот съм понякога. Изобщо нямаше да се стигне до тук, ако не драматизирах толкова. Нямаше да стоя, зарила чорапи в погребана хартия, търсейки думи да оправя несъществуващи проблеми и да обясня нещо, което само се изпитва.

Погалвам с върха на химикала бялата хартия, започвам, късам, мятам. Всичко ми звучи като счетоводен баланс на месарски магазин - на тази и тази дата 10 грама любов бяха разменени за 10 грама нежност. Касов бон. Тъън.

Или като свръхомастилено Аз - така се почувстваХ, това си помислиХ.

Изписвам името ти, късам, хвърлям... Ако беше далечен, груб, лош, недостижим - о, бих ти посветила оди.

Но ти си тук. Около, до и вътре в мен.

Трудно се оказва да кажеш нещо така простичко. И все пак...

В началото ми каза, че съм "дръпната". Факт. Много по-лесно беше да мечтая, пред това да изляза от комфортната си зона. Но успя да пречупиш модела - не с думи, наслушала съм се, с конкретни действия... Както и да е, няма да ти разказвам неща, с които си запознат.

Но искам да ти кажа, че отвъд всички страхове - от ежедневието, от навика, от изоставяне, от предишни грешки, мои или чужди, от завързване, обвързване, навързване, от пропуснатите или осъществени възможности и прочее - стоиш ти.

Любовта винаги изчезва - рано или късно. Обвита в тонове тоалетна хартия, нервничеща под някое течащо кранче, потушена от реалността. Свършва се с опиянението и идва махмурлукът.

И всичко свършва, ако липсват стабилни парапети, към които да се придържаш, когато залиташ.

Е, ти си моята топла супа. Когато ме боли глава, плащам грешките за несъобразителността си и се чудя как да се прелея в новия ден. Понякога е пресолена, понякога се насилвам да я изям, но накрая винаги се чувствам по-добре след нея.

Често губим лесно вкус към нещата, близо до нас. Това не значи, че ги обезценяваме, просто ги обикваме. Привързваме се към тях разбити, по домашни дрехи и чорлав импровизиран кок. Обичаме ги и когато ни ги сервират на поднос, по най-изискания начин. И стават част от нас.

Глупаво е, че си позволяваме да го забравяме, но ако имах 14х2х2012 варианта, не бих променила нищо. Супата си е супа с милионите рецепти, любовта си е такава във всеобхватни проявления.

Защото винаги, когато кракът ми се подхлъзне и ме делят броени секунди от счупване, си спомням всички парапети, които си ми дал. Затваряйки очи, мога да пресъздам и най-дребният детайл от "нас".

Понеже те обичам. С повод и без повод, омастилено или не, през февруари, март или август.
Просто искам да го знаеш.

Текстът е в отговор на предизвикателството  на Webcafe.bg Любовта, без която не можем

Oще: емоции  обичам  писма 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

1 lele male | 10.02.201211:51

Хубаво е... но ми подейства депресиращо...брррр
   

оценка

+1 -0