Никой не знае, че те обичам | webcafe.bg
Webcafe

Никой не знае, че те обичам

Таня Уол 10.02.2012, 12:03 (обновена 12.02.2012, 08:56)
love, любов, кецове

Снимка: © deviantart.com

Бях слязла в твоя гниещ октомври в бара под тротоара. От някакъв глупав рай с източни миризми, минерални води и красиво сгънати топли хавлии...

Харесва ми какво наричаш прегръщане. Стискаш ме толкова калпаво, че си забиваш дланите в кокалите ми. Все едно съм оная керамична чаша - щеше да се строши в ръцете ти, с които пробваше да затоплиш изстиналата вода за чая ми. За рома ми.

Нямаше да спра да треперя, помниш ли. Бях слязла в твоя гниещ октомври в бара под тротоара. От някакъв глупав рай с източни миризми, минерални води и красиво сгънати топли хавлии. Смълчавах в тях провалената си душа. Възглавницата на пода, а аз върху твърда колекция хапчета за "ужасно-глупава-невъзможна любов".

Пак вали, когато името ти се появи на дисплея ми. Нетърпението вибрираше като струна през гърлото, докато през дъждовните дефилета се молех да ме изчакаш в дупката. Да умра с теб в тоя бункер. В позата, която наричаш изящна. Просто докоснала с лакът бара. Хлътнала в оня болезнен момент, в който само конституцията не ми забранява да съм до теб.

А ти - брадясал, омачкан и жълт като разводнено уиски - се усмихваш от другия край на себе си. Приличаш на стоманен уличен мим, когото калинка е полазила зад ухото. Колко идиотско ти стои да се издаваш, че си щастлив, помниш ли?

"Няма ли да настръхнеш", питаш, в момента, в който настръхвам. Не сме си казвали повече от това. Вярваш, че съм убиец на сълзливи истории. Че няма да те оставя да се забравиш. Ще те измъкна от чаршафа с розови краища - толкова е нелеп за мрака, в който любовта ми се прави на важна.

Никога не сме заявявали да се срещаме пак, помниш ли? Но след стотици дни пак сме затиснали другия си живот под тротоара. Пет-шест сутринта, димът свива очите ти и се промъкваш да се надишаш с остатъка от парфюма ми. Полазваш ме по врата и пробутваш пръстите си под носовете на случайни пияници: "помириши я", кимаш им одобрително.

Не ме пипваш повече пред останалите. Посягаш, очертаваш ме грубо и ме понасяш някъде като скица, която харесваш така - недовършена. Само ти ме познаваш каквато съм под очите ти. Каквато съм минала гола пред остатъка от усмивката ти. И когато спреш да ме караш да минавам отново, повече няма да съм красива.

После само сивото не ми причинява болка. Не мога да нося нищо червено, нищо на точки. Хвърлям камъни по стената, зад която се крия. Ти как се измъкваш от нас безнаказано?

Текстът е в отговор на предизвикателството  на Webcafe.bg Любовта, без която не можем

Oще: бар  любов  рай  хапчета 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 02.07.2010, 22:56

18 garo | 14.02.201218:14

peta_wawa , кажи коя е (кой е), че ни хареса? Усмивка или поне жокери
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.05.2011, 17:21

17 peta_wawa | 13.02.201221:37

Аха, знам коя си Усмивка. Като не пишеш за политка а за любов ми харесва. Невъзможната любов, как да им хареса на някои като не биха я и видели или познали, или пък нямаше да разберат че е невъзможна ... Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.02.2011, 15:02

16 kakao | 13.02.201210:39

Скъпа Пенелопа, чета художествена литература постоянно. Работата ми е пряко свързана с четене и писане и определено съм компетентна, за да заяви, че въпросните текстечта нямат нищо общо със ''словесното изкуство''!
Ако на теб ти се налага да си понапънеш мозъка, за да разбереш въпросните творения, за нормално интелигентния човек не представлява никаква трудност да ги прецени като слаби.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.11.2011, 10:04

15 Пенелопа | 12.02.201213:46

Мили коментатори,
откога не сте чели художествена литература? И по-точно от миналите векове и на запад от Белград? Май сме забравили, че има нещо като словесно изкуство, което не ни поднася нещата сдъвкани и изплюти? Хора, които пишат различно от масовия битовистично-технологичен стил на 21 век заслужават уважение, пък нищо че се налага да си понапънем мозъка, за да ги разберем.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.02.2012, 15:49

14 Jennie Toneva | 11.02.201220:05

изобщо не е лош този текст, но за тази любов - не съм сигурна..
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.02.2011, 15:02

13 kakao | 11.02.201218:42

Уф, каква досада! Webcafe-то се напълни със скучните напъни на всякакви нежни души.
И как не, след отправянето на изключително малоумното ''предизвикателство'' за любовта без която не можем Объркан То е ясно, че всички душевни ексхибиционисти ще се втурнат да ни заминават с личните си преживявания.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.02.2012, 21:58

12 Рая Христова | 11.02.201217:20

Предлагам Уебкафето да отвори нова рубрика - лични дневници Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.02.2012, 15:37

11 Nehranimaiko Neprokopski | 11.02.201215:40

Кучеееее... НЕ МЕ ебе коя си но пишеш като мен или по добре от мен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.12.2010, 15:07

10 Teodora Boqdjiewa | 11.02.201215:19

Да позная....Усмивка
Нито един от коментаторите дотук ,не е влюбен Идея
Хареса ми Отегчен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.02.2012, 18:14

9 гълъбинааа | 11.02.201214:40

не разбрах да има любов тук...
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани