"Мила, нали знаеш колко много те обичам!" | webcafe.bg
Webcafe

Ощипана от щъркел

helloworld
15.07.2011, 12:26 (обновена 15.07.2011, 15:47)
плаж, любов

Снимка: © Getty Images

Искам да направя нещо странно, нещо лудо, нещо... абе не знам какво, но да е направо експлозивно!

Webcafe.bg те кани да разкажеш незабравимата си лятна авантюра. Колкото по-невероятна, толкова по-добре. Ако все още нямаш такава, отиди да я изживееш и ни я изпрати.

Eто една споделена.

Седя в един бар... На масата точно зад гърба ми е седнал с приятел един мноооого известен артист. Съвсем лекичко е отегчен - като за вкус. Също като лимона в моя джин. Ами то било много готино това момче бе! Откривам сексапил, който не се вижда на екрана на телевизора и се учудвам. Започвам да го наблюдавам в огледалото, но ми става неудобно и измествам поглед.

Най-странното е че се чувствам като ощипана от щъркел - искам да направя нещо странно, нещо лудо, нещо... абе не знам какво, но да е направо експлозивно! Никак не се учудвам, че първите тактове на "Болеро" от Равел започват да пронизват мозъка ми, сърцето ми изравнява такта с тях. Дали гърбът ми не е проговорил и да ме е издал? При тази мисъл се изчервявам и забивам нос в чашата си.

Викам девойката от бара, но така и не знам какво да й поискам! Ама и положение, а? Всеки момент ще се появи този, дето го чакам - запознахме се в нета. Мен ме сърбят петичките непрекъснато и за това шаря из "пространството", а пък и имам страшно много свободно време, което се чудя как да утрепя. Ей така от дума на дума и изведнъж - сродната ти душа!

И рано или късно се стига до: "Дай един скайп!" Даваш го, разбира се, щото природното ти любопитство надделява. Пък и си викаш: "Я чакай да го видя тоя. Умничък, забавен, пише страхотна поезия!"

Та така стана и с Иван - не е Радослав, Станимир или Алекс а просто един ИВАН. Ама проза, а? Но нищо де, той не се е кръщавал сам, майка му и баща му са виновни. То и моето име е едно от доста често срещаните, но има история и аз се гордея с него.

Докато си ги мислех тези неща, мравчиците си пъплеха навсякъде - и по петичките ми, и в стомаха ми, че и по гърба ми. Хем хубаво, хем болезнено.

Гадното в моя случай е, че е известен тоя пич - и то много! Не мога да се направя на утрепана, че не съм го разпознала и да подхвърля някаква реплика. А Иван като дойде - какво правим, а? Решавам да се обърна рязко, уж че гледам вратата, но вече не в огледалото. А пък и ако успея да не се изчервя, ще направя така, че да срещна погледа му. Поне това за сега!

Девойчицата на бара старателно бърше плота, а аз хвърлям един разбойнически поглед в огледалото, за да видя дали ще привлека вниманието, ако се обърна. О, ужас! Моите очи срещат неговите! Усещам как на бузите ми се разливат огромни червени петна и се моля на ум никой да не ги види.

В този момент през вратата едновременно влизат мой стар приятел художник-бохем и Иван! Филип е скулптор и се познаваме от дълго време. Огромната му физическа прилика с Яне Сандански доведе дотам, че му правиха пробни снимки за филм, но продукцията се провали.

Той е от най-известните софийски бохеми, ужасно мил и добър - характерно за грамадните хора като него. Огромните му ръце се разтварят широко - почти от стена до стена, защото барът е сравнително малък. Главата му опира почти в тавана. Аз нямам избор и потъвам в тях, а той се смее гръмогласно както винаги.

Още като се запознахме, той започна галено да ме нарича Солей - така си и останах за него. Не знам дори дали вече си спомняше истинското ми име, защото срещите ни бяха случайни и спорадични. Това обаче не пречеше между нас да съществува доста необяснима обич.

"Мила, нали знаеш колко много те обичам!" - казва той както винаги защото това е ритуалният ни поздрав. Вдига ме нависоко, доколкото му позволява пространството, и ме целува по бузите които вече съвсем горят, но аз се чувствам защитена, защото сега всички могат да си мислят, че се изчервявам от удоволствие.

Иван стои и много мълчаливо и твърде притеснено наблюдава сцената. Филип почти ме понася към масата на моята мечта. Аз се дърпам и искам да изляза от прегръдката му, а междувременно обяснявам, че не съм сама. Филип се обръща и вижда Иван. Освобождава едната си ръка и го притегля и него към масата.

Почти насила ни настанява и доволен сяда между нас. Изведнъж си давам сметка, че всичките ми "перфектни" планове отпадат, защото аз съм точно там, където исках да бъда.

Страшно неловко се получава, но Филип много ги умее тези неща - да създава кофти ситуации. Иван седи свит, направо е изчезнал до него, а аз съм от другата му страна, почти прилепила крак до Артиста. Филип, естествено, не ни представя - това също е негов навик.

Не се интересува от етикеция и други подобни глупости. Според него всички са пичове и готини и това е достатъчно. Артиста го слуша внимателно, защото говорят по работа, а ние сме мълчаливи наблюдатели.

Идеята беше с Иван да се запознаем на живо. Направо не е възможно да се получи подобно нещо сега. Ех, да му се не види! В този момент разбирам истински смисъла на крилатата мисъл: "Внимавай какво ще си пожелаеш, защото може да ти се случи!" Усещам топлината от крака на Артиста. Обливат ме все по-топли и по-топли вълни - едновременно от притеснение и желание.

Каквото искате си мислете, но не мога да се контролирам вече. Паля цигарите една от друга, слагам поредната в устата и щрак! - до мен се появява пламъчето на запалка. Артиста се е поизправил в стола си и е протегнал ръка, за да я запали. По навик го поглеждам в очите, за да му благодаря и виждам колко наясно е той с моите емоции.

Искам го! Е това е - признах си го! Но неловко отмествам крака си от неговия и застивам с малоумен поглед, втренчен в далечината. Кръвта е нахлула в главата ми, сърцето ми гърми с ужасен тътен, а мозъкът ми се е смалил до размера на атом.

Виждам неговата лека и кротка усмивка. Това усилва желанието ми до невъзможност да го понеса. Някъде далеч в черепа ми се появява гласа на Филип. Разделена съм на две части - едната всеки момент ще експлодира, другата се опитва да се съсредоточи, защото той ме пита дали ще мога да отпечатам тези плакати.

Въобще не знам за какви плакати става дума - не съм чула и думичка от последните две минути разговор между тях. Абсолютно машинално казвам: "Да, разбира се, че какъв е проблемът!" И се надявам наистина да няма проблем. Артиста се навежда леко напред и се приближава доста близо до мен. Усещам аромат, ухание, желание!

Не знам дали да се зарадвам или просто да взема да се разтопя като бучката лед пред мене, а после и да се изпаря! Обръщам се към Филип и донякъде това ме връща на масата. Но мъничката ми нежна, женска душа вече се носи из облаците и пее: „Алеллуйя!"

Иван ме гледа като малко болно куче. Пронизва ме мисълта, че е имал някакви надежди. Почти три месеца всяка вечер ме търсеше по скайпа и говорехме понякога с часове. Беше станало традиция сутрин в събота и неделя да пускаме камерите и да пием кафе заедно. Смеехме се, хленчехме си един на друг, предписвах му лекарства, когато се разболяваше от грип. Давах му съвети, а той ми изпращаше смешни и мили клипчета от бокса.

Обичах тази повтаряемост на събитията и неговата предсказуемост. Освен това неговата кротост и обичливост. Гордееше се като малко момче, когато успяваше да намери и да ми прати клип с музика, която да харесам. Беше безкрайно деликатен и уязвим. Никога до този момент по нищо не бях разбрала, че Иван има повече от приятелски чувства към мен.

Сега тази мисъл ме прониза като високо напрежение. От такъв токов удар може да останеш жив, ако не мине през сърцето и мозъка ти. Мозъкът ми каза: "Кво ти пука?" Сърцето стенеше от болка. Нямаше нужда да правя референдум с всички мой атоми. Те крещяха: "Искаме Артиста!".

Една девойка на съседната маса истерично и неприятно се изсмя и рязко ме върна в действителността. Погледнах Артиста в очите - там се отрази моето решение. Извадих от чантата си една визитка и му я подадох.

"Когато сте готови с проекта за плаката, аз съм на вашите услуги. Ще чакам да се обадите, за да уточним подробностите." Усмихнах се любезно и станах. "Беше ми приятно да се запознаем!" казах аз, хванах Иван под ръка и тръгнахме.

След една година се ожених за Артиста, след четири се разведохме.

Oще: бар  жени  любов  любовно лято  мъже  свалка 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.01.2011, 23:00

28 Stanimir Popov | 21.07.201112:26

кой точно въпрос остана неразбран? За Иван е риторичен! А ти коя си?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

27 lele male | 20.07.201110:56

Чуди се Попов, сори ама нещо не ти разбрах въпроса... Би ли уточнил, моля? Освен ако не е риторичен де...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.01.2011, 23:00

26 Stanimir Popov | 19.07.201117:51

Неколко неизяснени неща, освен, че си споменала името ми-)))
Преспа ли с ИВАН?

Вън от ташака и майтапа, мацката слага на тезгяха една мноооооооооого сериозна тема. Ама много. И тя е: защо Ивановците, биват обявени за путьовци, и за тях на жните "и през ум НЕ МОЖЕ да им мине, че той я харесвал, независимо, че 3 месеца кибичел зарад нея в нея и я е забавлявал"?! И защо Артистите, много добър псевдоним, може да става дума за певец, бизнесмен, политик, мацката просто е казала Артист, има символика. (Мноооого известен артист у нас, равеждан последно време с 4-годинишен брак, няма. То няма и известни артистите, де), та-защо Артистите, спохождат не само женските шушмиги, но и успяват да излъжат атомите в мозъка, ако и да са два-три на брой, дотолкова, че девойката верно да им пристане, или най-малкото ад ги заобича за цял живот, независимо споделено или.
В този смисъл-мацката постава въпроса: Как трябва ад се държи един мъж с една жена? Ами, не много как, би казал Мечо ти Пух, но тъй като живеем в ново време, хубаво е всеки да си хване бележка, и да разбере, че цветята, шоколадите, стиховете и всички тези неща, плюс клипчета и песни от ютю'ба, вече НЕ са на мода и не вършат работа. Щото да не стане така-като в съседната тема За дамите и кифлите, дето човекът поруга всички жени,.,.,..
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.07.2011, 13:50

25 dobobig | 18.07.201115:28

много хубава,гъста и сладко вкиснала БОЗААААААААААААААА..............
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.08.2010, 13:10

24 Georgo D' Tomazi | 17.07.201114:35

не е достатъчно литературно, но е добро. по-скоро е кинематографично, но не може да ви се допират краката и да се налага да се надига за да ти запали цигарата. АБЕ ДА НЕ БИ ТОЯ АРТИСТ ДА Е ДЖУДЖЕ. има един такъв - играе в първия български порно филм. въпросът е ти коя си Усмивка))))))))) от филма.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

23 Thea Atanasova | 16.07.201123:33

Ивайло това да не ти е Фейсбук ... Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.01.2011, 12:17

22 Скапаняк | 16.07.201118:54

Защо ли жените се крият и предпочитат да се представят за мъже. Това не ги прави по-добри журналистки. Това слабо четиво може да бъде само на жена - вътре има поне десет доказателства за това.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.11.2010, 16:42

21 Iivaylo Kirov | 16.07.201117:33

Уеб кафе ... защо занимавате аудиторията с толкова тъпи статий ??? Това не би се харесало и на 20 годишните ! Тия номера с дневниците от морето , са доста изтъркани вече ... всяка година по това време .... Тоя реалити разказ е доста блудкав ... чак трудно се чете ... все бързаш по редовете , да откриеш нещо интересно ! ПОДЦЕНЯВАТЕ СИ АУДИТОРИЯТА ! как пък не се намери един журналист , дето да напише една статия , за една положителна връзка ... за едни хора които се борят ... хора с вяра в Бъдещето !
Съзнавате или не ... като част от медийното пространство , вие формирате с статийте си мисленето на хората ... Ами чак да му стане болно на човек от реалноста ... ама от вашата реалност , защото хората могат и да гледат оптимистично на нещата , но някой трябва да им покаже как ! Ето я вашата роля като медия !
Ако позволите да ви дам един съвет !
Пуснете под всяка статия възможноста във форма на брояч - ние вашите читатели , да одобряваме или не статийте публикувани от Вас ! А защо не и одобрение или не на всеки един коментар ! Тогава ще можете да разберете за какво говоря ! Мониторинг на мненията на вашите читатели ! Ако ви пука !
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 23:02

20 fALLEN | 16.07.201115:05

тва не можах да го дочета.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

19 Оня Дето Го Трият | 16.07.201109:06

Теа

Абе дреме си ни то...
Ама някой мъж дори толкова да се обърка, че да вземе да се влюби кaкто авторката, то той няма да седне да описва клетките си как се чувстват една по една Намига
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани