Рио - следващият път няма да ми откраднат нищо. Обещавам. | webcafe.bg
Webcafe

Рио - следващият път няма да ми откраднат нищо. Обещавам.

големият лебовскиГолемият Лебовски
12.03.2017, 09:18 (обновена 23.03.2017, 12:36)
На улиците на Рио де Жанейро

Снимка: © Цветелина Вътева

На два метра от мен единият размахва ножа и в пиянската мъгла аз разпознавам чертите на отчаянието и аматьорството. Тези момчета са се надявали да ни парализират от страх само при вида на острието и после лесно да ни освободят от всякакви по-ценни притежания. Ние обаче сме пияни, крещим към тях и тръгваме да бягаме към следващата парти тълпа, която е на стотина метра надолу по широката централна улица.

По време на трип до Рио де Жанейро подгответе съзнанието и тялото си за колосални количества красота и хаос. Седмицата на карнавала е нещо специално - сякаш хиляди цветни сънища и тропически халюцинации са разсипани по улиците на грандиозния град.

Джунглата, която се спуска от наситено зелените възвишения, упражнява древното си, дивашко влияние върху ритъма на Рио.

Дори сравнително студените води на южния Атлантически океан не са в състояние да охладят страстите. Те ескалират в сюрреалистичната седмица на всепоглъщаща вакханалия от края на февруари и началото на март.

За добро и зло, за празник и за престъпност, за карнавал и "криминал".

В този текст искам да се спра по-скоро на опасните моменти от бразилския ни трип. Те добавиха интересни подправки с вкус на екстремизъм и несигурност към цялостното преживяване, доминирано от епични природни панорами, огромно човешко биоразнообразие, архитектурна наслада, плажна еуфория, удавени в твърде сладък алкохол партита, сливащи нощите с дните.

Първата ми среща с богатата подземна природа на Рио де Жанейро притежава комично гнусен характер.

Разхождаме се в средата на белия ден из уличките на Ипанема - един от най-приятните, проспериращи и сигурни квартали на града. Чувам почти животински звуци от отсрещния тротоар. Мръсен, пречупен човечец на средна възраст сочи към десния ми крак. Поглеждам надолу - жълтеникава маса с форма и текстура на екскремент е попаднала върху обувката ми без да усетя. Някак си не прилича на фекалните произведения на която и да птица, дори и в Бразилия.

В следващия момент човечецът вече е до мен, наведен до земята, и от някъде е извадил пълен инструментариум за почистване на обувки. За пет-шест секунди глупакът в мен си каза - "каква случайност". Тъпанарското ми "аз" е бързо отпратено, а измеренията на тази гнусна - във всеки смисъл - схемичка започват да се очертават.

Клетникът лъска черните кецове и иска 10 долара. Получава почти 3, а после прочитам в интернет, че това е добре отработена система за преджобване.

Един ти цапа обувката с някаква смес, имитираща насиране от птица, без да усетиш, друг предлага да помогне и те чисти, трети те ограбва.

Минавам без последния и най-важен персонаж от престъпническата мозайка на този великолепен полис. Засега.

Мизерната изобретателност на Третия свят ми става ясна с "трика с лайното". Време е да се запозная и с наглата in your face крадливост на местните маргинали. Сам каня бедата.

В парти зоната на централната и печално известна част, известна като Лапа, проявявам особено острата глупост (мотивирана и от непланирано стечение на обстоятелствата) да си нося раницата.

Минава полунощ, алкохолът, марихуаната, прекрасното прекарване и карнавалната атмосфера притъпяват всеки инстинкт за опазване на личната собственост. Четири човека седим под няколко палми на метри от най-шумната улица и дрънкаме епични глупости на три развалени езика.

Хората изглеждат пияни и безгрижни. Но десетки улични разбойници дебнат всяко туристическо недомислие.

Профилът на местните хиени е стряскащо политически некоректен - сухи, слаби и бързи чернокожи момчета, между 15 и 25-годишни, с бедни, обикновени, но удобни дрехи, често с някакви рани или дефекти.

За секунди оставям раницата да седи до мен на паважа под палмите и някакъв пъргав пич я отмъква с механични движения като граблива птица и хуква към уличките. Тръгвам след него почти автоматично, без да съм обработил цялата информация на 100 процента. Гоня гадината и крещя заплахи на английски - езикът, който почти никой в Рио не говори, особено най-ниската социална прослойка на дребните разбойници.

Копеленцето е бързо, а аз съм пиян.

Превежда ме през някакви улици, които вече нямат нищо общо с парти пространството отпреди малко.

Изчезват светлините и клубовете, заместени от мрачно градско разложение, окупирано от групички слаби чернокожи младежи, които демонстративно правят път на крадеца. Виждам като на каданс как един от тия боклуци се опитва да ми подложи крак за подсечка. Всички са на страната на търчащия с чантата ми мизерник.

В техния нискобюджетен криминален филм аз съм лошия и не заслужавам да си получа предмета. Донякъде са прави. Сам съм си виновен.

Чел съм статистиките за Рио, знам, че градът - и страната, и континентът - е пронизан от всякакви видове престъпност. Бавно в главата си рационализирам загубата, описвам я като глоба за глупост, но продължавам да тичам след кльощавия грабител. Разбирам, че това може би е още по-голяма простотия.

Вече съм сравнително далече от светлините на партито, преминал през лабиринт от зли улички, населени с тъмни зомбита. Осъзнавам, че нося смартфон и пари. Спирам, отказвам се от преследването и внимателно се връщам по същия път под погледите на няколко десетки представители на по-неприятната страна на Бразилия.

Подминавам множество бездомни и спящи по улиците младежи, които се разбуждат и ме даряват с кръвнишки погледи. Някои от тях изглеждат така сякаш са готови да ме атакуват. Точно това се случи след няколко дена в разгара на карнавала.

Вече си бяхме изградили нещо като модел на уличната заплаха. В центъра на Рио излизаме само с парите, които сме предвидили за харчене. Следваме по-големите, цветни парти тълпи от костюмирани, весели бразилци и избягваме улички и групички с обикновено облечени, слаби, понякога белязани или деформирани черни младежи.

Карнавалът е епичен, разлива се по улиците, в центъра на града се образуват парти петна от по хиляда човека, скупчени около камион с музика и изпълнители.

Един път, на финала на сериозно пиянство, тръгваме към метрото със звероподобен апетит и мисия да хванем началото на хотелската закуска. На 200 метра зад нас е поредната размазана от еуфория тълпа, от която допреди минути сме били част. Скоро предстои поетичния изгрев над Рио де Жанейро, но все още е тъмно.

По широка и привидно сигурна улица в центъра се разминаваме с групи от щастливи гейове, костюмирани като римляни и древни гърци, отиващи към грандиозно оупън хомо парти на няколко пресечки.

На 30 метра пред нас са седнали двама от "обичайните заподозрени" - млади, слаби, черни и бедни.

Виждат ни, чуват как крещим на чужд език, стават едновременно и тръгват към нас. Единият с отработено движение спуска от дланта си нож, който е бил прикрепен към вътрешната част на предмишницата, а сега виси във въздуха. На пет метра от тях разбирам какво се случва и осъзнавам, че след секунди ще мина между двамата - рецепта за катастрофа. Приятелчето с мен е зацепило по-рано схемата и вече вика да бягаме встрани.

Аз се спирам пред нападателите, отстъпвам назад, правя завой и започвам да се отдалечавам с лице към тях. Разпервам ръце и се чувам да им обяснявам на английски как правят глупости и как трябва да спрат с простотиите:

"No, no, come on, man! Stop with this bullshit".

На два метра от мен единият размахва ножа и в пиянската мъгла аз разпознавам чертите на отчаянието и аматьорството.

Тези момчета са се надявали да ни парализират от страх само при вида на острието и после лесно да ни освободят от всякакви по-ценни притежания. Ние обаче сме пияни, крещим към тях и тръгваме да бягаме към следващата парти тълпа, която е на стотина метра надолу по широката централна улица. Дребните престъпници се колебаят, в един момент онзи с ножа тръгва да ни гони, но после се спира. Отказват се и потъват в бавно отиващата си нощ.

Ние се гмуркаме в раждащия се ден с огромен апетит за хотелската закуска, подсилен от адреналиновия кик.

Този път пиянството може би ни спаси.

Грубата и шумна реакция към опита за въоръжен обир разколеба младите и неуверени бразилски хищници. На следващия ден разбираме, че две познати българки са били обрани с пистолет по уличките на ноторната Лапа. Ние видяхме само отчаяно размахания нож на един от дегенератите.

Близките срещи с престъпността в Рио не са задължителни и необходими, но след като се случиха ще бъде нечестно от моя страна да кажа, че те не са добавили към тропическото приключение. Карнавалната и криминална лудост на този страхотен град произвежда ценни спомени и силно желание за завръщане.

Следващият път няма да ми откраднат нищо. Обещавам.

Oще: city of god  webcafe  бразилия  история  карнавал  нож  обир  пиене  престъпници  пътуване  разказ  раница  рио  рио де жанейро  съвети 


Още от Репортаж

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.09.2013, 11:56

13 Citizen X | 17.03.201712:39

Е, всеки мухльо с гоуем обектиф си го проси. Инак, знайм да се зачадорим в Техраня, ама нещо инстинктите не сработват като сме в "братска"держава, а?

Намерил, баш, га да отиде - га сичкото утрепка от калните фавеяс са напълзяли на лов за подобни малмери с изпънати бели тениски и подравнени баки. После ни занимава с псевдо екзотизма си. Както спомена някой по-доле - що си го не спретнеш тоя парад у Максуда или Хумата? И там, гарантирано, ще те разпарчетосат, независимо колко си Гоуем, че и Уебовски...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.02.2015, 09:52

12 бай Йух | 15.03.201701:47

Аз живя в Лима от 5 месеца и въпреки че съм в най-намазания квартал - Miraflores, на оживена, голяма и централна улица, на 100 метра от Океана, въпреки това вече 4 пъти ме обират - 2 пъти проститутки и 2 пъти таксиметрови шофьори. Не с ножове, ами само те дебнат дали си пиян и някак си всичко ти взимат, без да се усетиш Усмивка Големи са царе. Кредитната ми карта редовно я взимат, вече съм се отказал да си вадя нова. Общо към 4000 долара, изчезнала лична карта, 2 броя дебитни карти, кредитна карта...ха-ха-ха, големи са царе, шапка им свалям Усмивка Добре, че се занимавам с нещо, от което вадя много, ама много пари, та гледам с насмешка на такива случки Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.04.2013, 18:22

11 Диммитър Иванов | 15.03.201700:47

емил-е Много щастлив
ти си говори,но примера е базиран на нещо.иначе е празнословие Много щастлив Много щастлив Много щастлив
има начин водата на атлантика да е сравнително студена през ЛЯТОТО и е в сравнение с черно и средиземноморе,примерно Много щастлив
чул,не дочул,писнало ми е от такива персонажи Много щастлив Много щастлив Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

10 e-mil | 13.03.201715:05

Даже съм пояснил че продължавам да говоря за Рио - "през юли, когато е тамошната зима...".
Е, как на Канарите през юли ще е зима?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

9 e-mil | 13.03.201715:04

Диммитър Иванов | 13.03.2017 02:39
"emil-e ;)... отностно канарските острови"

Абе стига с тия острови! През цялото време говоря за Рио. Канарите ги дадох само като пример за популярно топло място. Затова написах "ПРИМЕРНО Канарските острови". Няма как водата в тропиците на Южния Атлантик през тамошното лято да е "сравнително студена". В сравнение с кое?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.05.2011, 17:21

8 peta_wawa | 13.03.201704:27

Такива статии са вредни за туризма, ако група пияни бели дебелаци, окичени с раници и фотоапарати минат през факултето, мислиш ли че няма да се пробва някой команчи Смее се? В центро, Лапа, Ботафого през ноща, особено пийнал и по карнавално време определено си търсиш белята. Това са опортюнистични кражби, каквото направят за 30 сек. и бягат. Полицията там не се шегува.
В зона сул, по плажовете не стават такива неща, оставяхме си багажа под чадърите докато обядвахме и като се върнем всичко си е там. Работят много хора там, хотели, продавачи, полиция и си пазят туристите и туризма.
От глупостта естествено никой не може да те спаси. Обират японци, англичани и американци, но българи не мислех че могат да пострадат Чуди се ...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.04.2013, 18:22

7 Диммитър Иванов | 13.03.201702:39

emil-e ;)
температурата на океана и на каквото и да е било,се определя от температурата на околната среда.или бъркам? Много щастлив Много щастлив Много щастлив
отностно канарските острови,ти казах,спри да четеш за тях и попитай някой който живее там Много щастлив
та същите тези острови имат субекваториален климат и разликата в температурите не е голяма.отностно зимата,ела и ще видиш каква е Много щастлив Много щастлив Много щастлив
местопположението им е северна африка,но не чак толкова северна хах което ще рече,че са южна северна Много щастлив Много щастлив Много щастлив африка


индианеца,това е подтема в темата,какво лошо има в това? Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.08.2013, 11:44

6 COMANCHY | 12.03.201723:51

Хора, човека ви разказва за престъпността в Рио, каква температура на водата, какви пет лева? Как пък не бих отишъл в подобен град. Същото е и в Мексико.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

5 e-mil | 12.03.201723:19

Че кой говори за околната среда? Писах за температурата на водата.

А на Канарите много ясно, че ще е студена по това време. Те са извън тропиците и са в Северното полукълбо - там, както и при нас сега е краят на зимата.
Рио е в тропика и там сега е лято. Кое не е ясно?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.04.2013, 18:22

4 Диммитър Иванов | 12.03.201719:45

emil-e Много щастлив
водата на атлантика е студена,въпреки високите температури на околната среда!!!
а на канарите,темоературите падат под 20гр повярвай ми и водата там е сериозно студена,по това време Много щастлив Много щастлив Много щастлив
стига си чел какво пиоше в нета,попитай някой който живее там Много щастлив Много щастлив Много щастлив
   

оценка

+0 -0