В сърцето на Родопите | webcafe.bg
Webcafe

В сърцето на Родопите

Христо Узунов 13.02.2016, 12:52 (обновена 25.02.2016, 19:13)

1 от 18 снимки Назад Напред

Водеща

Снимка: © Христо Узунов

Изгрев от връх Бездивен

Ако водени от изследователския си порив сте достигнали до онази местност в Родопите, известна като "Нулата", където водите на вечната Арда, след шеметно лъкатушене между баирите, най-сетне се вливат в зеленикавото тяло на язовир "Кърджали", то може би ще искате да направите последно усилие и да продължите пътешествието си с още няколко километра, за да опознаете уникалната тукашна природа, още по-отблизо.

Покрай южния бряг на язовира, тънък като конче, се вие асфалтов път, който свързва с цивилизацията няколкото села в района. Високо над него, на отсрещния бряг се извисяват няколко впечатляващи скални възвишения, чиито форми е твърде вероятно да породят у вас усещането, че сте попаднали някъде из дебрите на Гранд Каньон. Не се смущавайте - все още сте в Родопите, просто сте попаднали под магичната власт на величествения връх Бездивен, гордо стърчащ над родопското море.

За да достигнете до Бездивен обаче, първо ще ви се наложи да изминете още 5 километра по асфалт. 5 километра, в рамките на които ще се изкачите от около 400 м надморска височина до над 900, като през цялото време пътят ви ще минава покрай стари каменни къщи, чешми и прекрасни гледки към обграждащите Арда планини.

Един от завоите дори може да ви се стори познат - той е мястото, от което мнозина фотографи упражняват уменията си да "крадат" от красотите на природата, снимайки онзи прословут меандър, около който грациозно се извива реката.

Лека-полека наклонът на пътя става все по-умерен, а завоите все по-редки. След кратък сравнително прав и равен участък ще достигнете до каменна чешма, скрита в короната на стара върба, зад която се подава острия връх на минаре.

Добре дошли в село Русалско.

Някога Русалско е било едно от най-многолюдните села в района, като дори е било обособено в собствена община, придадена към Ардинска околия. За дългата история на населеното място свидетелстват двата старинни храма, разположени един до друг. Първият мюсюлмански, а вторият - християнски. Макар и понапукана, старата джамия продължава да функционира, но това не важи за малката каменна църква, изоставена още преди много години.

Всъщност църквата не е единствената изоставена постройка в околността. С годините Русалско е загубило голяма част от жителите си, чиито домове един по един са се превърнали в руини.

Днес от някогашните над 2000 души в селото и околните махалите са останали едва около 50, предимно пенсионери.

В историята на селото съществуват два периода на големи изселвания. Първият е през 50-те години, когато много хора, недоволни от насилствената колективизация на земите и имуществото, във връзка с образуването на ТКЗС-та, напуснали родните си къщи в търсене на по-добър живот. Вторият период от средата на 80-те години най-драстично намалява броя на жителите - това е времето на Възродителния процес, оставил след себе си стотици опустели домове в Източните Родопи.

В наши дни селото е едно тихо място, останало отвъд забързания ход на времето. Из пустия мегдан се разхождат пуйки и кокошки, а по ливадите край тях лениво пасат крави. Единствените човешки гласове долитат от невзрачна едноетажна постройка, играеща ролята на смесен магазин. Там местните често се събират на раздумка, а продавачът, който всички с уважение наричат "Ага" е човекът, грижещ се селото никога да не остава без провизии, като едновременно с това два пъти седмично превозва хора до отстоящия на около 40 км град Ардино.

Жаркото слънце, спокойствието и хладната бира от магазинчето ще ви накарат да пожелаете да прекарате повече време на припек, наслаждавайки се на околните пейзажи, но не бива да се отпускате много - до Бездивен има още път.

Ако сте пристигнали в Русалско с кола, ще трябва да я оставите тук, тъй като нататък местността е пресечена и може да се премине единствено пеша или с велосипед.

Напускайки притихналото село, ще преминете покрай няколко от изоставените му къщи, откъдето трябва да се спуснете до дерето на местната рекичка, за да се прехвърлите на отсрещния ѝ бряг, откъдето започва прашна пътека, водеща до върха.

Следвайки я, ще преминете през прашна махала, в която животът се е запазил непроменен през последните няколко десетилетия. Това е последното населено място, което ще посетите. Оттам насетне предстоят уморителните два часа преход, в рамките на които ще преминете през едни от най-изумителните кътчета на Източните Родопи.

Докато катерите по билото, ще оставяте след себе си зелени поляни, изпъстрени с горски цветя и стръмни каменисти урви, а погледът ви ще се губи сред многобройните възвишения, obграждащи хоризонта от всичките ви страни.

А когато почвата стане по камениста и придобие жълтеникав оттенък, това означава, че времето да се срещнете с местния първенец наближава.

Скалист и непристъпен, връх Бездивен се извисява на 1140 метра височина и е най-високата точка в местността наречена Женда балкан. Върхът е щръкнал между коритото на язовир "Кърджали" на юг, и поречието на река Боровица, на изток. Тук, необезпокоявани от никого, пасат крави и овце, а полудиво стадо коне свободно обикаля местността, напомняйки на посетителите за величествените мустанги.

Колкото красива е природата на това място, толкова е богата и на история.

В подножието на върха личат останките от нишите, които преди хиляди години древните траки са изсичали в скалите за своите тайнствени ритуали. Съвсем наблизо е и средновековната крепост Патмост, а в древни времена, покрай южния склон на Бездивен са преминали и участниците в 4-тия кръстоносен поход по пътя си към Светите земи.

Още от фоторепортажите на Христо Узунов можете да видите на Facebook-страницата на "Изоставената България"

Oще: бездивен  българия  връх  изгубената българия  репортаж  родопи  родопите  русалско  села  село  христо узунов 


Още от Репортаж

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани