С деца на Балкана | webcafe.bg
Webcafe

С деца на Балкана

Олга Григорова 17.10.2011, 14:47 (обновена 18.10.2011, 09:10)

1 от 15 снимки Назад Напред

Покажи България

В Стара планина ще се върнем пак

Ето и третият обещан пътепис, според регламента на нашата игра "Покажи България на децата си" - от семейството на Олга и Иван Григорови от София. Заедно с децата си - Виктория и Мартин, те пътуваха по старопланински пътища - към Троянския Балкан.

Тръгнахме на заздрачаване от София. Стара планина настъпваше към нас все по-голяма с приближаването ни към нея, но беше лесно преодолима по магистралата. Тунелите, през които минаваше пътят, я побеждаваха и радваха децата, а виадуктите радваха и нас. Красиво разстлала се, с горите си, върховете си и камъняците си, тя пресича цяла България, разделя я на две - и я обединява.

С настъпването на нощта навън ставаше все по-тъмно, студено, неизвестно и негостоприемно. Дали ни чакат в хотела, в който резервирах места? Дали ще го намерим лесно? Когато човек започне да се тревожи, то неизбежно нещо се обърква,  и така и стана - успяхме да изпуснем отсечката за Тетевен (никога, ама никога никога не се доверявайте прекалено много на GPS картите, а гледайте с широко отворени очи указателните табели по пътя!).

Винаги с храна за из път

Хубавото е, че намерихме къде да обърнем сравнително скоро, а светлинките на Ябланица ни намигваха в закачка: ей, я по-полека, не се тревожете - ще си намерите хотела и ще хапнете нещо вкусно...

Макар че за храната наистина нямаше какво да се притеснявам, тъй като се бях запасила за пътуването с една торба храна(всеки, който има деца, знае, че те са способни да огладнеят във всеки един момент - и дори да са обядвали преди 30 минути, обикновено нямат нищо против да си "допълнят" с малко хляб, солетки, плодче, шоколадче).

И тъй като избягвам да им давам много сладко, бях взела една питка от хлебарницата до нас: омесена на ръка, изпечена на дърва, миришеща на уют, с една вкусна кафява коричка с малко брашънце отгоре ... мммхаха - оказа се най-търсената стока по време на пътуването. И така бях спокойна, че малките няма да се разбеснеят от глад по време на пътя.

Успокоих се още повече, когато минахме Тетевен, пристигнахме в Рибарица, видяхме табелата на хотела и стинахме до него. Още по-спокойна станах след вечерята и когато тръгнахме да си лягаме. Малко се притесних обаче, когато разбрах, че сме единствените гости в хотела, а когато и целият персонал се качи в една кола и си замина, а ние останахме сам-самички, си помислих, че няма да  мога да заспя. Затова подпряхме вратата с една стабилна маса (главно за мое успокоение) и така все пак заспах.

Да се събудиш в Балкана

Да се събудиш сутрин в Балкана не е като да се събудиш в апартамента и да видиш отново забързания град. Тук се събуждаш и веднага искаш да излезнеш, да се разходиш, да разгледаш, да се надишаш на чистия възхух, да се заредиш с енергия за деня. Децата, естествено, искаха още едва ли не по пижами да излизат.

Ние, свикнали на такъв ритъм, бързичко се организирахме за една сутрешна разходка, после и за закуска. След това потеглихме за местността Костина. Тук всички детски игри с пръчки бяха изиграни и десетки камъни бяха хвърлени в реката, като замалко да се включат в играта и едно семейство крави.

Разделих се с идеята да поседим на рокерския събор, тъй като щеше да започне по-късно, а ни чакаха още балканските пътища. Същите пътища, по които някога са обикаляли айдуците, четниците, въстаниците - Балкана е бил тяхното убежище и техен дом. Видяхме го кървавото кладенче, настръхнахме от зловещото му име и историята му. То ни разказа историята на Априлското въстание.

Планините около нас се извисяваха, такива каквито са били и тогава. Осъзнахме, че това време не е било толкова отдавна. Този балкански дух, даващ сила и стремеж за действие е още тук. Видяхме го и в хубавите балкански къщи, в наредените шарени грънци, в добрите хора, които се усмихваха и с очите си, и разговаряха с ентусиазъм. Събираха последната есенна реколта - и ние, разбира се, я опитахме - орехи, ябълки, малини. Всеки беше зает с някаква работа на двора - бързаше да свърши преди зимата да дойде.

Горе, на Беклемето

Решихме да се отправим към по-високи места и така се озовахме на Беклемето. Този скикурорт е известен с пистите си за ски-бягане и биатлон, а и прекрасните си гледки (все пак е най-високата точка на прохода Троян-Кърнаре). Трудно е да се опише как се чувства човек, когато е заобиколен отвсякъде с толкова много планини - големи, зелени, до където поглед стига виждаш следваща и следваща редица.

Балкана те кара да се чувстваш свободен, все едно, че можеш да направиш всичко, подтиква те към действие. Явно и на децата им действаше така, защото бяха изпълнени с енергия. В крепостта Состра не спряха да тичат и да се катерят, а по-късно в механата след вечеря пак лудуваха и танцуваха.

На следващия ден, макар и да заваля дъжд, понеже го бяхме предвидили, не ни развали плановете. Посетихме Троянския манастир и разгледахме природонаучния музей в село Черни Осъм. На малките им хареса най-много музея. И дъщеря ми поръча да напиша, че най-много са й харесали жабите, рибите, змиите, вълците, бялата мечка...

  • - Мамо, всичко много ми хареса!

Доволни се заприбирахме към къщи. Решихме да минем покрай язовир Сопот - тази гледка е още една радост за окото и душата. Пътят не беше никак хубав, но Дачията ни прелиташе неусетно през дупките и неравностите. Както през цялото пътуване, тя меко ни возеше, а прозорците й бяха достатъчно големи, та да може и най-малкият член на семейството да вижда всичко по пътя добре. Събра ни с всичките ни такъми, които не бяха само в багажника, и то при това се чувсвахме комфортно.

Говорихме си за местата, които посетихме, и за тези, които не успяхме. Казахме си, че пак ще се върнем в Троянския Балкан, защото не сме го видяли през пролетта, нито през лятото, нито през зимата, нито сме видели Зелениковския манастир (казват, че оттам се виждат най-добре върховете на Стара планина), нито Априлци...

Но е така -  след нас винаги остава нещо невидяно и неоткрито, а за нас остава споменът за нещо прекрасно, което сме открили. И това ни кара да се върнем пак.

Oще: априлското въстание  балкана  виадукти  деца  пътища  сопот  стара планина  троянски манастир  хайдути  ябланица 


Още от Репортаж

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 20.11.2010, 20:35

1 Георги Тотев | 20.10.201114:36

Извинете, но стигнах само до питката омесенаа близо до блока ... а къде трябваше да заведа детето си? И Какво освен тунелите и виадуктите, дето всеки ги е минавал поне веднъж, дори и в мъгла! И че трябва да си нося храна с мене и да не разчитам на GPS-a? Къде отидоха преходите, къде отиде срещата с природата очи в очи, къде отидоха опознавателните табели по коя пътека се движиш?. Най-обичам туристи на колела ... сещайте се сами!

Герги
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани