Изненадващо силен фантастичен дебют | webcafe.bg
Webcafe

Книги: Патрик Лий – Проломът

Ники Русиновски 27.03.2010, 15:22 (обновена 29.03.2010, 17:39)
фантастика

В снежната пустиня на Аляска

Патрик Лий наистина е дебютант, а романът му „Проломът” беше издаден едновременно на всички литературни пазари по света през декември м.г., както се прави с бестселърите на големите автори. И да, в началото на тази година той наистина влезе в списъка на бестселърите на „Ню Йорк Таймс” и „Ю Ес Ей Тудей”. С други думи, имаме събитие, поне за почитателите на фантастиката. Да видим сега за какво става дума. 

Няма да ви дразня със синопсис на романа – има го по всички онлайн книжарници. Пък и на пръв поглед е клише – бивше ченге, странна самолетна катастрофа, тайнствен заговор, секретни организации, фантастичен научен експеримент, полудял екс-учен, световна заплаха... Всичко това е разказвано вече много пъти. С какво разказът на Патрик Лий е по-различен?

Първото ще го забележите доста бързо – „Проломът” е типичен пейджтърнър. Веднъж почнали книгата, става все по-интересно и интересно, страниците летят една след друга и няма как да я оставите недочетена, дори ако това значи да пожертвате нощта. Книгата е добре написана, спор няма.

Второто са основните двама герои. И на втори поглед както те, така и отношенията им са традиционно – поне за жанра на трилърите - клише. И все пак, авторът прави опит да се приплъзне поне малко около клишето и сякаш успява.

Третото съвсем ще ви зарадва – чудесната фантастична идея. И тя не е нещо нечувано и неописвано досега, но е много силна. Изворът на артефакти е страхотна отправна точка, от която един добър фантаст може да развие наистина сериозна и дългогодишна сага с безкрайни възможности за експлоатация – било от философска, било от научно-фантастична, било от каквато си искате гледна точка.

И тук идваме вече до минусите на романа. Поне Патрик Лий не проявява твърде голям интерес към фантастичното, философското и научното. Него го влече определено трилърът, в чиито води се чувства по-удобно и за който той е готов да убива – дори и да става дума за добри идеи. Принципно няма лошо – така книгата достига до по-широка аудитория. Но все пак: какъв пропуск да се разработи една златна фантастична нива като откритата от Лий!...

Второ, Лий е учудващо добър майстор на интригата, но сюжетът му е доста слаб. Пълно е с небивалици, невероятности и откровени идиотщини откъм логика. Действието във всеки миг е склонно да се разбяга на най-различни страни, но с помощта на някакви литературни магии и вероятно известно количество талант, авторът все пак чудодейно успява да спои краищата му. 

И трето, в книгата има повече въпроси, отколкото отговори. Добрата новина е, че това не дразни – Лий доставя точно каквото е обещал, няма да сте разочаровани. Обаче от километри е видно, че историята е писана с поглед към а)продължение, и б)филмиране. Това я прави комерсиална в определено лошия смисъл на думата, поне за книгоманите. Маркетингът не е непременно лошо нещо, но ние искаме да четем книги, а не продукти. За съжаление обаче, днес всеки иска да бъде Дан Браун...

Oще: книги  патрик лий 


Още от Ревю

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани