"Пилето" - полет за мир, по детски | webcafe.bg
Webcafe

"Пилето" - полет за мир, по детски

Webcafe.bg 14.10.2015, 16:02 (обновена 15.10.2015, 11:47)
пилето, пиеса

Снимка: © Младежки театър

Историята разказва за двама приятели, които са израснали заедно и за травмите, които получат през войната във Виетнам

На пръв поглед "Пилето" е пиеса за за стремежа на един човек да полети. Всъщност е разказ за приятелството и семейството, за любовта и войната, за лудостта и красотата.

Историята разказва за двама приятели, които са израснали заедно и за травмите, които получат през войната във Виетнам. След бойното поле Пилето попада във Военна психиатрична клиника, вярвайки че е птица. Най-добрият му приятел Ал се опитва да му помогне да се излекува, но и той самият страда от преживяното на бойното поле. Историята прескача от техните ученически години до настоящето.

"Нашите герои предпочитат сънят, бленуването, мечтаенето пред обективния поглед върху сивия свят. И не просто я предпочитат, а избират мечтата като победен ход срещу света, пълен с алчност, войни, завист и неразбирателство. Да, такива хора като мечтателите не оцеляват на тази планета."

Думите са на Васил Дуев - режисьор на "Пилето", - новият спектакъл, който може да гледаме в Младежки театър "Николай Бинев".

Постановката е по романа на Уилям Уортън, пиесата на Наоми Уолъс и филма на Алън Паркър с включени текстове от филма „Великият диктатор". Преводът на пиесата е на Харалампи Аничкин.

Уилям Уортън публикува първия си роман „Пилето" през 1978 г. С него той жъне голям успех, особено след като книгата е филмирана то режисьора Алън Паркър с участието на Никълъс Кейдж в главната роля. През 1988 г. дъщерята на Уортън Кейт, зет му Бърт и двете им деца, 2-годишният Даниел и 11-месечната Миа, загиват в автомобилна катастрофа в Орегон.

Оттогава писателят посвещава творчеството си на есеистика, свързана с причините за тази катастрофа. В последните си години се предполага, че живее в яхта, закотвена по поречието на Сена.



Наоми Уолъс е aмерикански драматург, поставян във Великобритания, Европа, Близкия Изток и САЩ. Нейната адаптация на "Пилето" за пръв път е играна в Лондон през март 1997 г.

В актьорския състав на българската адаптация на спектакъла влизат Александър Хаджиангелов, Никола Стоянов, Петко Венелинов, Светослав Добрев, Стилиян Желязков и Ярослава Павлова.

Пилето (Александър Хаджиангелов ) е хоспитализиран за лечение на психологическа травма след участието си във Виетнамската война. Спомените на Ал (Никола Стоянов ) хвърлят светлина върху душевния свят на приятеля му Пилето, който не само отглежда и изучава птици, но и мечтае да бъде птица и се учи да лети с помощта на конструирани от него крила, а в сънищата си се превръща в птица и така постепенно се отчуждава все повече от заобикалящата го среда.

Двамата актьори чудесно влизат в образа на двама приятели от детинство - Пилето е мечтателят, вятърничавият, докато Ал е нервакът ентусиаст, готов на всичко. Похвала заслужават сценографията и осветлението на спектакъла, които му придават съвсем различна атмосфера от тази, която очаквахме.



Хитрата игра със светлината отвежда пиесата много по-далеч от камернатра сцена на Младежкия театър. А въпросите "Кой победи в тази война? И какво значи да победиш във война? И какво значи изобщо да победиш?" карат зрителя да полети и да избере "мечтата като победен ход срещу света, пълен с алчност, войни и завист".

В пиесата се казва, че от 7-хилядната история на света, едва около 220 дни са прекарани в мир. "Пилето" на Васил Дуев е отлитане от настоящето, "по детски" - без претенцията и суетата на съвременния свят и театър изобщо.

Oще: александър хаджиангелов  васил дуев  младежки театър  наоми уолъс  николай бинев  никола стоянов  петко венелинов  пилето  спектакъл  театър  уилям уортън 


Още от Ревю

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.