Детски книги за възрастни

Lifecafe 02.04.2016, 08:55

Снимка: Getty Images

Приказките на Ханс Кристиан Андерсен

Денят на детската книга съвпада с деня, в който е роден датският писател Ханс Кристиан Андерсен. "Новите дрехи на царя", "Оловният войник", "Малката русалка", "Малката кибритопродавачка", "Принцесата върху граховото зърно", "Дивите лебеди" - ако не сте чели скоро тези приказки, прочетете ги. Със сигурност ще ги усетите по различен начин. Магията на детските приказки се случва на два етапа. Първият е детството, когато приказките говорят чрез думи и картини от света, който тепърва опознаваме. Когато пораснем, приказките вече говорят чрез спомените ни за изживявания, хора, случки.

Снимка: В.Е.

"Алиса в страната на чудесата" от Луис Карол, изд. "Хеликон""

Едва ли има някой, който да не е чел "Алиса в страната на чудесата". Извън всички холивудски интерпретации, книгата е чудесна:
- Но аз не искам да ида при побъркани - забеляза Алиса.
- А! Не може иначе - рече Котака. - Ние всички сме побъркани. Аз съм побъркан. Ти си побъркана.
- Отде знаеш, че съм побъркана! - каза Алиса.
- Сигурен съм - рече Котака, - иначе нямаше да дойдеш тука.

"Невидимото дете" на Туве Янсон, изд. "Дамян Яков"

„Невидимото дете" е шестата книга от поредицата за муминтролите на финландската писателка Туве Янсон. За разлика от останалите книги в поредицата, които са романи, „Невидимото дете" е сборник разкази. Четат се бързо и леко и напомнят за лятна ваканция. Всеки разказ е приключение, изпълнено с въображение. Сред разказите мога да се намерят бисери като: "Ако я караш така, много скоро ще порастеш голям.Ще станеш като татко и мама и така ще ти се пада! После ще виждаш и чуваш по обикновения начин, а това значи, да не виждаш и чуваш нищо и тогава - край на всичко за теб." Силно препоръчваме " Филифьонката, която вярваше в бедствия".

Снимка: Точица

"Щедрото дърво" от Шел Силвърстийн, изд. "Точица"

Шел Силвърстийн (1930-1999) е автор, любим на всички почитатели на детската литература. Преди да започне да пише за деца, вече е бил известен като карикатурист. Илюстрациите в "Щедрото дърво" са негови. Книгата разказва за едно момче и едно дърво и желанието да даваш. Книгата е преиздавана на над 30 езика. Може би най-подходящата за пораснали деца и порастването.

"Малкият принц" от Антоан дьо Сент-Екзюпери

Едва ли има дете, което искрено да харесва тази книга. Тя е твърде неясна извън змията, погълнала слон (надявам се, че всички знаят за какво говоря). "Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват". Може би затова книгата е толкова любима на много възрастни.

"Мечо Пух" на Алън А. Милн

Колкото повече, толкова повече. Забавните истории на Мечо Пух със сигурност се харесват и на деца, и на възрастни. "...разбира се, Пух е любимецът. Но и Прасчо е герой много пъти, когато Пух го няма. Защото не е възможно да вземеш Пух незабелязано в училище, а мъничкият Прасчо може да се пъхне в джоба, където е голяма утеха да го чувстваш, когато не си много сигурен дали два пъти по седем е 12 или 22! Понякога той се измъква от джоба и наднича в мастилницата. По такъв начин става по-учен от Пух, но Пух няма Нищо против".
Думата, с която най-лесно се свързват историите в тази книга, е "приятелство".

Снимка: Ентусиаст

"Чарли и шоколадовата фабрика" от Роалд Дал, изд. " Enthusiast"

Отново книга, сдобила се с толкова холивудски блясък, че човек почти може да забрави колко е хубав текстът на Роалд Дал. Тя не присъства в задължителните списъци в училище, може би затова децата я харесват. Книгата "Чарли и шоколадовата фабрика" е публикувана през 1964 г. и досега е преведена на 32 езика и е продала над 13 млн. копия по целия свят. Книгата определено не е само за деца и ако я прочетете с очите си на "възрастен", ще разберете защо.

Снимка: Жанет 45

"Лулу" на Петя Кокудева, изд. "Жанет 45"

Първата стихосбирка на Петя Кокудева върви с определението "детски стихотворения за възрастни". Лулу е момиче "с размер на фъстък". Тя "някак в едно е дете и голяма". Това е книга, която всяко дете би харесало, а всеки "възрастен" би усетил как кожата на порастването му се смъква от раменете, за да остане едно чисто и нежно дете с богато въображение. Тази тънка книжка е за възрастни, които все още се чувстват деца. За онези, които не се вземат много насериозно, обичат рисунки от акварел и изобщо не държат да пораснат.

Снимка: Getty Images

Това са само няколко капки от морето на литературата. Можете да разкажете за любимите си детски книги в коментарите под текста

Една китайска поговорка гласи, че какъвто е човек на 8, такъв е и на 88. Е, разбира се, през това време се учи да пише, да чете гладко, да говори правилно (поне на два-три езика), създава приятелства, влюбва се, придобива отговорности за себе си и другите.

Ако децата обикновено мечтаят да могат да летят, възрастните искат отново да бъдат деца - именно заради липсата на отговорности и свободата да мечтаеш за невъзможност.

"Когато бях малък...", често разказват хората своите детски истории, без да се замислят какво значи да са станали големи. Всъщност чувствате ли се пораснали?

Онова, което никой не ни казва за порастването е, че си оставаме същите. Когато станем "големи", светът не се променя с магическа пръчица, ние също. Учим се как да се държим на масата и какво да не говорим "пред хората", но решенията на проблемите не идват от само себе си. Нямаме всички отговори, както ни се е струвало, че се случва с "възрастните".

Никой не ни е казал, че когато пораснем, си оставаме деца. Огледайте колегите си на работа в понеделник. Огледайте приятелите си, когато излезете на по бира. Огледайте родителите си. Огледайте бабите си. Вероятно разликата е в броя истории, които могат да разкажат.

Именно по тази причина в Международния ден на детската книга ви предлагаме няколко заглавия. Наричаме ги детски книги за възрастни (по идея от първата стихосбирка на Петя Кокудева - "Лулу"). Което в същността си е тавтология - възрастни няма.

В коментарите под текста можете да разкажете за своите любими детски книги.