Ние ли сме или не сме? | webcafe.bg
Webcafe

Ние ли сме или не сме?

Катя Атанасова
27.03.2012, 16:55 (обновена 02.04.2012, 08:49)
Сянка

Снимка: © Васил Танев, Sofialive.bg

За да те оценят добре, високо, продуктът ти трябва да е добре направен, хубав. Така че важното е да се заемем със себе си...

Какъв е образът на България по света, как ни виждат другите, как се виждаме ние самите - това са основните теми, по които за втори път се говори на среща, организирана от списание „Мениджър".

На нея се чуха важни въпроси, някои останаха без отговори, други получиха такива. Но като че ли най-важният извод беше, че ние имаме проблем със себе си.

Трудно ни е да се определим чрез стари символи и клишета, отдавна изпразнени от съдържание, но също така ни е трудно да намерим нови, които ни описват и назовават. Не като отделни личности, а като общност. Накъде отиваме, какво искаме оттук нататък, имаме ли обединяваща идея?

Няма разбира се да преразказвам тезите на отделните участници. В много случаи те се припокриваха за едно или друго. По-скоро ми се иска да акцентирам върху най-полярните мнения и да споделя мислите, които провокира у мен дискусията.

И така от една страна - имаме много неща, с които да се гордеем - минало, народна музика, национална кухня, култура, качества като гостоприемство и толерантност.

Срещу това - дори не си знаем миналото, гордеем се с неща, които са кухи символи, жените ни не са най-красивите в света, кухнята ни, дори и да е добра, в повечето от местата е лошо представена, не сме най-гостоприемните, още по малко можем да се гордеем с толерантност.

Ще започна от една статистика, която беше припомнена на срещата и от една история, която беше разказана на нея. Изследване на The Economist класира жителите на държавите съобразно това колко са щастливи. Критерият е изцяло икономически - спрямо вътрешния, брутен национален продукт. В тази класация българите са едни от най-нещастните в света.

Историята - една от участничките в дискусията, на въпроса на свой австралийски партньор, който нищо не знаел за България, кое е хубаво тук, какво си заслужава, отговорила, че имаме страхотни вина. След време й разказал как на среща на високо ниво станало дума за вина и той казал, че „българските вина са най-хубави в света". „Откъде знаеш?" - го попитала тя. „Нали ти ми каза" - отговорил той.

Дали сме толкова нещастни заради вътрешния си продукт аз не зная, но съм сигурна, че гледаме обичайно тъжновато и доста обичаме да се оплакваме. Или да се срамуваме. Двете състояния изглеждат близки, но не са. Оплакваме се по много причини, разбира се, но като цяло, защото много ни е важно да се видим през очите на света. А той някак не ни вижда, или ако ни вижда - вижда престъпност, мутри, корупция и т.н.

И ето как се получава така, че те, другите, не ни разбират. Имаме толкова уникални неща като история, Балкан, древно потекло и не знам какво си още, обаче те не ги виждат. Виждат само лошото.

Т.е, като че ли повече се занимаваме с това да проблематизираме другите какво мислят за нас, вместо да се занимаем с това ние в действителност какво мислим за себе си и как се виждаме. Без нелепа и дори заучена от стихотворенията „гордост", ако е възможно.

На другия полюс, като състояние, като изживяване на българското е срамът. Сигурно сто пъти сте се улавяли как гледате на някое летище абсолютно разпознаваемия си сънародник, който странно прилича на героя от може би най-популярната българска книга „Бай Ганьо". И сте се срамували. Вероятно. Въпреки че със сигурност няма защо. Вие не изглеждате така, нито правите така, нито мислите така.

В историята за австралиеца и нашето „най-хубаво вино" има нещо, което, като пропуснем определението „най" и апела ми да не вярваме на подобни определения, защото са дълбоко неверни, ми се струва важно. И това е, че нещата започват винаги от конкретния човек, персонално.

Всеки от нас е посредник между българския и другия свят. Днес, когато границите са все по-размити, когато общуването е най-вече не на държавно или корпоративно, а на персонално ниво, това ми се струва най-важният канал, единствено сигурният образ, който можем да излъчим. Защото този на тъпите рекламни брошури със снимки на планина, механи, девойка с фолклорна носия, а, да, и роза, разбира се, е абсолютно несигурен и лъжлив.

И, защото, нека си го кажем - образът на България, въпреки абстрактната си природа, има свои абсолютно материални характеристики. И като цяло - той е и продукт. А за да те оценят добре, високо, продуктът ти трябва да е добре направен, хубав. Така че важното е да се заемем със себе си. С нещата, които правим, произвеждаме и съответно продаваме. Защото когато рекламираш нещо, което не е добро - ще ти повярват може би в началото, за месец-два, после всичко ще си дойде на мястото. И така е с курортите, със сиренето, с виното, с гостоприемството и още, и още...

Тук, у нас, в момента, в който се започне разговор за това какви сме ние сега, с какво можем да се гордеем днес, човека, който не се уповава на Шипка и Балкана, розата и красотата на природата, обичайно го засипват с обвинения. Най-основното от които е, че не е патриот. Че е негативист. Между другото и на тази среща се чуха подобни гласове.

Аз пък си спомням един дебат, в който участвах преди няколко години, на тема „Национализъм или глобален лайфстайл". Един от опонентите ми ме обвини именно в липса на патриотизъм, национална гордост и други подобни грехове, дори в долна манипулативност, само защото твърдях, че чувството за национална принадлежност не е задължително да се изразява на площад, на събрания, в ядене единствено на българска храна, в носене единствено на български дрехи и в отказа да кръщаваш детето си с небългарски имена. А кои са собствено български също е доста спорен въпрос. Не че бих кръстила детето си Касандра (не пророчицата, филмовата героиня) или Мадона. Но пък не мога да вменявам на хората избор на име за детето им. В 21 век.

Националният ми нихилизъм беше веднага провидян и във въпроса ми (съвсем не риторичен, впрочем) с какво днес бихме могли да се гордеем? При отявленото неналичие на собствени Sony, Apple, музей като Гугенхайм, галерии като Тейт, космическа совалка, филми с Оскари, области като Бургундия или Тоскана - синоним за истински качествени вина, и т.н.

А аз просто настоявах, че мисленето за теб самия, за българското е личен акт и индивидуално преживяване за всеки от нас. Независимо, че то се онагледява чрез набор от постоянни символи - химн, герб, знаме...

Между другото един от участниците в дискусията запита къде е българското знаме на всеки балкон и даде пример с други народи и държави. Флагът е национален символ, но не мисля, че със спускането му от моя балкон, страничен между другото, дори не гледа към улицата, ще имам по-ясна представа за това коя съм аз и кои сме ние.

Фактът обаче, че говорим за това, че ни интересуват тези въпроси е наистина важен. Защото така ще можем да разберем къде сме сега и да опитаме да уясним накъде ще вървим. Голяма обединителна идея. Аз бих казала просто обединителна посока. Дали ще е образование, дали култура, изкуство, няма значение. Важното е да я назовем, обсъдим и приемем.

Oще: герб  знаме  идея  срам  химн 


Още от Ревю

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.09.2010, 11:22

10 turbalan | 29.03.201211:43

Много добра статия ДА!
посока - образование и сичко ще си дойде на мястото дуел
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 15.12.2010, 11:11

9 Borracho | 29.03.201211:19

Зависи от дадената държава и славата на българите в нея. Присъствието на Бг-цигани в дадена държава също е от значение за отношението на местните към българите. На мен ми се случва вече 2-3 пъти в Испания да ме объркат за англичанин (испански почти не говоря) и често виждам глуповато объркване по лицата на хората, когато им кажа че съм булгаро Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.11.2011, 17:34

8 blabla | 29.03.201209:42

Щизофренната тема е единственото обяснение за подобна хаотична статия.

Какъв е критерият спрямо БВП? КАКВО спрямо БВП? От така написаното излиза, че според изследването ако една държава има високи показатели на БВП (спрямо разни неща), следователно живеещите в нея са щастливи. Ако има ниски показатели за БВП, следователно са нещастни. От което следва, че България има най-ниския БВП в класацията. Вярно ли е това? Вероятно не. Съмнявам се от сп. "Икономист" да са спретнали подобно изследване.

После. Тя му казала, че имаме страхотни вина, той го препредал, че българските вина са най-хубави в света. И тя не била съгласна с препредаването. Права е. Не е казвала такова нещо. Нито е казвала, че френските, италианските, гръцките, австралийските или които и да било други са най-хубави. Или по-хубави. Не помага да надуваш очакванията на бизнес партньорите си, ако знаеш, че е по-добре да се покриват донякъде с реалността. Не ДАЛИ са хубави, а ЗАЩО са хубави. КАКВИ са.

И прочие ...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.09.2011, 23:11

7 Vankata_820 | 28.03.201220:34

Ето ви подход(посока)!Усмивка
Обявявате се против идеята, която е залегнала в БГ, а и за Гърция, че "реваншизмът" е нещо лошо и ще впечатлите цяла Европа!Усмивка
Давам пример с политическо безветрие при престъпна безстопанственост или престъпно остопанствуване..Усмивка
Най-добра извадка за това колко е лошо да не се реваншираме на виновниците за разграбването на една държава, от най-дребния корумпиран чиновник до най-големия престъпник-злодей, е България - визирайки и нейната комунистическа предистория, освен настоящата й!
Ако ПРЕНАПИШЕТЕ несписаните ЕС и КОМ. ДИРЕКТИВИ, които искат(вменяват) процесът да работи, така че да не се пипа трогателно, а в замяна и да се наслагва олигопола, услужливо, с по-нови и по-нови пари, зависимости и неволни, пренебрежими злоупотреби(дребни игрички), ЩЕ разберете че това всъщност ще създаде неимоверна конкурентна и креативна среда, която сформирайки БВП на държавата ни, ще оформи набор от светли личности и в държавната ни администрация, освен в редиците си, които ще виреят прекрасно сред новосъздадената независима средна класа, която за жалост липсва в БГ, а е стожер на мъдрия разум и правилните решения.
Ако се случи Чудото, в замяна на пречупеното от вас статукво, ще се обособи неполитизиран, чиновнически независим среден бизнес, който заедно с дребния бизнес ще са безупречният двигател на икономиката ни, в която едрият бизнес ще има здрав, влиятелен и безупречен КОРЕКТИВ(рул) на всички нива. От своя страна всички фактори съставляващи пременения ни бизнес, съм сигурен, че ще намерят своя собствен исторически кът в историята на света, излъчвайки само подплатени суперлативи за държавата си, защото това се цени на Запад - уважението към корените ти и към светлата ти същност(философия, култура, опит и т.н.), особено когато произлизаш от успяла и наложила се нация!Усмивка
Малко е ъп-сайд-даун, ама развитите нации не са преживели това, което сме преживели ние и за тях подобно развитие ще е интересна насока, ако не ни помогнат обаче във вътрешното разтрисане със спекулативна цел, от позицията на невярващи(Том-а неверни)...Усмивка
България!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

6 Manuela Gerenova | 28.03.201220:07

Е те с'а те изядоха с парцалите!
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 07.03.2012, 13:36

5 Latrell Spencer | 28.03.201218:58

Понякога наистина се изтърква до безумие "патриотичната" и "героичната" тематика с механите, селските премени и баналните неща, на които учат учениците.

Колкото вие знаете за Молдова или Сирия, толкова и чужденците знаят за България. Имам от много години контакти с англичани, които винаги са се чудили защо се гордеем с фолклора? Няма нищо срамно, да не ти харесва народната музика- англичани и германци също не си я харесват. Защо не се популяризира музиката на Панчо Владигеров примерно? Защо не се гордеем с филмите, които сега започнаха да излизат извън границите на България? Защо не се гордеем със създателя на Боинг или създателя на Нивалина, а само със създателя на компютъра?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 18:56

4 Kpaxian | 28.03.201216:14

Браво на авторката! Чакам с нетърпение коментарите на патриотарите да нахлуят като слон в стъкларски магазин Изненадан
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 24.04.2011, 14:41

3 Чинчифон | 28.03.201216:09

Ех,Кате,Кате!Твоята мащабна лекция не оставя нито грам съмнение за една от причините да сме най-смешната нация на Европа.Питам се,защо природата е дала на жените цялата си могъща сила да управляват човешкият вид,а пък те искат да са равнопоставени,равно заплатени,равноправни и равносилни,че дори направо еднакви.Защо българката непрекъсната се прави на мъж-ръководител или менажер,на философ-откривател,на баща,на шофьор или дори на Сократ?Защо,за разлика от французойката например,не се гордее,че е жена?Или наистина не е? Тъжен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.03.2011, 12:16

2 Алтер Его | 28.03.201213:59

Темата е интересна, в текста има много добри попадения.

Не знам дали е възможно да се дестилира една голяма обединителна идея, в смисъл - да се обмисли, планира, възпитава и преследва методично. Но може просто да се появи, като резултат на конкретни обстоятелства.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

1 Оня Дето Го Трият | 28.03.201212:47

Хубава статия, що няма коментари?
Щото не се вика "Булгар, булгар" и на патриотарите не им е интересно ли.....
   

оценка

+4 -1

Най-коментирани