CD": Six Feet Under – Graveyard Classics 3 | webcafe.bg
Webcafe

CD: Six Feet Under – Graveyard Classics 3

Боян Стойчев
25.02.2010, 16:28 (обновена 02.03.2010, 17:04)
сикс фийт ъндър

Лейбъл: Metal Blade

Дата на издаване: 19.01.2010

Формат: CD

Жанр: Метъл

Стил: Death Metal, Groove Metal, Heavy Metal

Класики от гробището № 3! Просто, ясно и въздействащо.

Определено бандата от Тампа, Флорида, Сикс Фийт Ъндър е институция в дет метъл жанра още от самото си основаване през 1993 година като небрежен проект между Крис Барнс и Алън Уест – китариста на Обичъри. Най-вече заради гениалния й предводител Крис Барнс, бивш ревач и фронтмен на легендарните екстремни метъл машини от Ню Йорк Кенибъл Корпс и по-малко заради яката доза груув, внасяща очебийно разнообразие в тежката дет метъл музика, както и заради наблягането и на социално-критически текстове в творчеството на бандата.

Новият диск на Крис Барнс (вокали), Стив Суонсън (китари), Тери Бътлър (бас) и Грег Гал (ударни) “Graveyard Classic 3” е поредният им приятен излет извън обичайното им пътуване като редова дет метъл машина, позната от предните им работи като „13″ (2005) или “Death Rituals” (2008). Не е обаче и нищо извънредно ново, за което да ги наградим с медал или да ги отчетем с огромна татуировка на десния си бицепс.

Както се вижда от самото заглавие, това е трета част на отдаването на силна почит от СФЪ-отбора към част от вдъхновилите ги към музикални подвизи метъл и рок класики. И докато във втората си кавър-драматизация „Graveyard Classics 2″ (2004) пичовете бяха претворили с ентусиазъм абсолютно целия албум „Back In Black“ (1980) на австралийските рок динозаври ЕйСи/ДиСи, то през 2010 се завръщат към подхода си от първата част на „Graveyard Classics“ (2000), където налице бяха декомпозирани класици като Блек Сабат, Дийп Пърпъл, Джими Хендрикс, Венъм.

Принципът на десет „пресни“ и модерно аранжирани постановки на стари и не толкова стари класически рок и метъл песни, познати на доста поколения, е доста комерсиално печеливш. По-голяма част от тези класики са вдъхновили хората от квартета да грабнат китарите, други парчета пък са ги „принудили“ да ги държат все така здраво и качествено до ден днешен. Няма начин, навсякъде в “Graveyard Classic 3” стои впечатляващият щемпел на СФЪ, а именно – здравата им, благоразумна хеви груув дет метъл обработка с предимно наблягане на вокалното представяне и уеднаквено, примерно казано, разпределение на „къртещата“ ударна тежест и на „изпилващата“ китарна работа.

Началото на третите „гробищни класики“, които са всъщност 11-то студийно творение на СФЪ, стартира с класиката „A Dangerous Meeting“ на датските хеви метъл легенди около Кинг Дайъмънд – Мърсифъл Фейт от 1984 година. Това си е приятна и поносима бруталистична звукова сеч, при коятo е позволено на основните марки на песента да се веят на воля. Eдинствено излизащия сякаш от фуния глас на фронтмена Барнс стресира съзнанието, долавя се като новост и известно задвижване в преходите, ритъма и жилещата соло китарна сила на Суонсън.

Новият прочит на хеви пауър маршировката „Metal On Metal“ от едноименния албум от 1982 година с автори винаги подценяваните канадски хеви метъл герои Енвил е приятно въздействащ. Тя върви доста равномерно, каквато е и истинската й същност. Сега е наблегнато на чаровните избухвания на барабаните и на вокалния ексхибиционизъм плюс няколко приятни китарни старания.

„The Frayed Ends Of Sanity“ е от класическия по-праволинеен метъл период на Металика и по-точно от албума „… And Justice For All“ (1988). Не е от най-известните парчета на Хетфийлд, Улрих и компания в днешно време, но затова пък е интересно като музика и лирика. Дава възможност за импровизиране и доказване на инструментални способности, а текстът, разглеждащ теми като параноята и размиването между реалността и фантазията, е сякаш като намек за известните пристрастия на Крис Барнс към… марихуаната.

С резачката „At Dawn They Sleep“ СФЪ най-сетне се престрашиха да обърнат хастара и на парче на Слейър, тоест директното влияние на Крис и компания най-сетне е претворено и на запис. Наблегнато е на вокалите и ударната работа, не че басът и китарите не се долавят… Това е и любимото парче на слейърския барабанист Дейв Ломбардо от втората класика на американските траш гиганти „Hell Awaits“ (1985).

„Not Fragile“ на Бакмън-Търнър Овърдрайв (или БТО) е интересно решение. Едноименният албум на тези рок канадци от 1974 година е повратен и много силен в тяхната история. Новият прочит на пичовете от Флорида ще напъне доста музикални маниaци да се разтърсят из дебрите на рока за БТО, защото бедният, архивен саунд от едно време е напълнен със зрялост, мощ и леки пъклени очертания, като има и лиричен епизод с красиви къдрещи китари от 70-те ала Тони Айоми. 

Парти-настроението надига високо глава чрез шумно изреваната версия на „On Fire“ – последната песен в дебютната тава на Ван Хален от 1978 година. М-да, веселяшкото настроение не се губи, въпреки гласовата дрезгавост и цвилещите вокали на Крис, както и от всеобщата музикална грубавина.

Доста известната по някое време метална (траш) класика „Pounding Metal“ на третите канадски представители в този диск – Иксайтър, стои напълно стабилно позиционирана в тази компилация заради така чудесното й напасване от СФЪ: праволинейно темпо с доста насечки и редови словоизлияния. И определено, вдъхването на нов живот не е само обичайна реклама – за да си припомним един класически метъл албум, какъвто е „Violence & Force“ (1984).

Пореден повод за веселба е провлачената и пълна с леко напрежение класика „Destroyer“ от дебюта „Under The Blade“ на гримираните хеви рок герои Туистъд Систър. Освен че приляга на обичайния стил на СФЪ, тя е обработена и представена просто и въздействащо – с необходимата мощ и обуздана бруталност, която чак преминава в ироничност, плюс въздействащата чаровно пилеща соло-китара.

„Psychotherapy“ от класическия албум „Subterranean Jungle“ (1983) на легендарните американски пънк рок бандити Дъ Рамоунс по-скоро звучи като Мотърхед-ски кавър на Дъ Рамоунс, отколкото… Все пак, Крис се разтяга една степен отвъд обичайната дрезгавост на Леми, тупалките са учестени, китарите са мръсни и въздействащи и… веселбата е гарантирана!

Последният преразказ на СФЪ „Snap Your Fingers, Snap Your Neck“ по оригинала на ню йоркските хардкор юнаци Пронг сякаш нещо не ми се връзва с цялостната картина. Поне като стилистичен избор и времево вдъхновение на компанията около Бърнс. Все пак това е най-широко известната, вдъхновяваща и емблематична работа на Пронг, издадена през недалечната 1994 в албума „Cleansing“. Всъщност много добре се е оформил кавърът на СФЪ с точното подчертаване на пред-индъстриълните наченки, обзели впоследствие творчеството на Пронг. И не бих отказал една бъдеща „гробищна“ работа на отбора около Крис Барнс с подобни индъстриъл и машинизирани преработки!…

В крайна сметка третото издание на „Graveyard Classics“ от дет метъл силата Сикс Фийт Ъндър е нелош компилационен албум с основно предназначение за ударни парти веселби. Той определено ще донесе сигурен успех на бандата сред феновете и в някои европейски класации. Новите преработки на титанични класики на герои като Металика и Слейър чрез яките аранжименти и необичайните вибрации получават приятно нови визии!

Обаче сякаш бандата от Флорида навлиза в едно обичайно русло (въпреки по-тежкото си и „кръвожадно“ собствено творчество), което води до… хм-м, творческа стагнация. И след първооткривателското посягане към нов прочит на чуждо авторство – да приемем за пионери в този жанр Металика заради тяхното EP-и от 1987: „The $5.98 E.P.: Garage Days Re-Revisited“ – са интересни първите десетина подобни сборници. После става просто едно блатнисто положение, в което доста екстремно настроени фенове могат (и задължително) тешат своята краста…

Оценка: 6 от 10 – добър

Автор: Боян Стойчев

Oще: сикс фийт ъндър 


Още от Ревю

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани