На гости у Сюрреалиста | webcafe.bg
Webcafe

На гости у Сюрреалиста

Цветана Георгиева 13.09.2015, 01:58 (обновена 25.09.2015, 13:07)

1 от 15 снимки Назад Напред

Музей на Салвадор Дали

Снимка: © Елена Георгиева

Култовата стая Мей Уест в пълен блясък - Дали е искал да се получи нещо като огромна къща за гости, вместо скучен музей

Гигантска опашка в стария град на Фигерес, пълзи бавно по тясната каменна улица към Театъра-музей на Салвадор Дали - една от трите дестинации, посветени изцяло на гениалния художник в северна Испания. За местните хора гледката е обичайна и вдигането на рамене представлява цялата им солидарност с чакащите туристи.

А те стоят търпеливо, защото в общия случай не са се разходили на 150 километра от Барселона, за да се откажат преди финала. Няма wi-fi, така че надеждите да се сдобиете с електронен билет - и съответно достъп до другия, значително по-свободен вход бързо се изпаряват.

След около час достигате портата на сюрреалистичния Рай, под красива театрална фасада, в която са забодени несвойствени статуи - „женски златен Оскар" и рицари с хляб върху главите, под стъклен купол и червената кула с гигантски яйца отгоре - един от любимите символи на Дали - на прераждане и съвършенство.

Малкият град във вътрешността на северна Каталуния започва с конусовидна кула от многобройни светещи диоди.

„Добре дошли в града на Салвадор Дали".

Всеки ъгъл упътва към ексцентричния музей на още по-ексцентричния творец, когото приживе наричат шантав златотърсач с четка.

В заключителния етап от своята кариера, вече повече клоун в цирковата трупа на поп културата, много над изкуството, рекламно лице на хапче срещу махмурлук, шоколадови бонбони и алкохол, мегаломанът Салвадор Дали създава най-големия сюрреалистичен обект в света:

неговият музей - мавзолей, защото художникът е погребан именно там.

Това е бившият общински театър на Фигерес, който изгаря при пожар по време на Гражданската война в Испания. Приживе Салвадор Дали решава да създаде от останките гигантско огледало на сложното си въображение.

Егоцентризмът и самодоволството са неизменна част от личността на художника и се проявяват ясно, когато едва пуснал мустаци, той заявява на своите преподаватели по изящни изкуства в Мадрид, че не са достатъчно добри за него.

Във фоайето на сградата от 19 век младият Дали прави първата си изложба, кръстен е в църквата отсреща, а това се оказва последният монументален проект в живота му. Погребан е в криптата на музея, между стотиците туристи, защото от дете има страх от тъмното и от самотата - така строгият му баща го наказвал.

В разгара на 70-те си години, преобърнал не само изобразителното изкуство, но също киното, дизайна и това, което днес наричаме реклама и пиар, Дали рисува сцени от религията, фрагменти от най-известните произведения и биографията си върху един от таваните, под сянката на тънка луна.

Това е прощалното писмо на Салвадор Дали, измамно и искрено едновременно. За мнозина резултатът е прекалено кичозен, натруфен, донякъде и своеобразна гротеска на един гений, превърнал се в скандален и самотен шоумен.

Кой е очаквал нормален музей от Салвадор Дали и без това?

Още в кръглия двор попадате на автомобил (Дъждовният кадилак) с женска статуя, завързана с вериги за пилон, върху който стои лодка. Каквито и интерпретации да правите, десетките статуи и нишите на стените ви объркват, а прекрачвайки прага, започва още по-голяма бомбардировка над фантазията.

Черни, червени и бели галерии, тесни коридори - навсякъде лудост и въздействие, което може да ви докара главоболие. Гледате, но сякаш очите ви лъжат.

На показ е еволюцията на сюрреалиста, въпреки отсъствието на най-известните му картини - от първоначалните интерпретации в плътски образи на причудливите скали край любимия Кадакес - рибарско селище на Коста Брава (Дивия бряг), където е прекарвал летните ваканции като ученик, през поклонника на Фройд, извикал подсъзнанието върху платното с меките часовници (паметта), слоновете с крака на насекоми (несигурност), до „атомния художник" и абсолютния гуру на модата и дизайна.

Там е стаята Мей Уест, създадена за едноименната американска актриса, с диван - устни, етажерка - нос и картини - очи. Там са Американските атлети, Кошница с хляба, Спектъра на сексапила, няколко автопортрета, както и тези на съпругата и творческата му муза - рускинята Гала, чиято смърт обрича последните години на Дали на изолация и депресия.

От дете е известен талант, но с течение на времето и озовал се на тясно, Салвадор Дали проявява интерес към демоните на подсъзнанието и въздействието, оптическите илюзии и еклектиката. Той бързо влиза в кръга на френските сюрреалисти и веднага се превръща в пробивния и нахъсан младок, който ще превземе Европа и Холивуд (Хичкок, Дисни).

До края Салвадор Дали ще продължи да изумява и да превръща името си в бранд. Затова на епитафията на огромния мавзолей съвсем резонно може да повтарят крилатата му фраза: "Сюрреализмът, това съм аз".

Oще: барселона  женски златен оскар  изкуство  изобразително изкуство  най-големия сюрреалистичен обект  рицари с хляб върху главите  салвадор дали  сюрреализъм  театъра-музей на салвадор дали  фигерес 


Още от Ревю

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.