Как помним миналото и защо | webcafe.bg
Webcafe

Как помним миналото и защо

Катя Атанасова
14.02.2012, 13:24 (обновена 17.02.2012, 08:22)
Сянка

Снимка: © Васил Танев, Sofialive.bg

За цената на билетчето при Живков и лагерите в Белене...

Не е ли странно, че колективната памет у нас помни цената на билетчето и "Добруджа" при Тодор Живков, но не и лагерите в Белене и Скравена, национализацията на земята и трудово-възпитателните лагери? Някои обвиняват германския народ в известен мазохизъм заради начина, по който не спира да помни и напомня за Третия райх и извършения от нацистка Германия геноцид.

В България пропагандната машина по времето на 45-те години по всякакъв начин се опита да изтрие от паметта на българите какво точно се случи по време на "народната революция" на 9 септември 1944 г. и след това - така бяха написани учебниците, така бяха снимани филмите, така бяха писани книгите - научни и художествени, с малки изключения... България бърза да забрави. Не от срам, а защото други искат да останат в историята така, както се харесват. Webcafe.bg отваря дискусия по темата "Да помним ли и защо?"

На 1 февруари бе честван денят на почит и признателност към жертвите на комунизма. Новият президент произнесе реч, в която каза и че „въпреки желанието да гледаме напред, а не да ровим старите рани, истините за комунистическия режим са живи в нашите спомени, спомените на нашите родители, на обществото, а фактите не трябва да бъдат забравяни".

Припомням, че този ден се чества за втори път, предложението е на президентите Желю Желев и Петър Стоянов.

Незабравата, разбира се, е важна и със сигурност спомените на нашите родители, на нашите близки, а също и на хиляди непознати нам хора, са живи. Това обаче съвсем не означава, че имаме обща, колективна памет за недалечното минало. Че имаме обща историческа „версия" за него.

Преди почти две години ГЕРБ отказа честването на Европейския ден за възпоменаване жертвите на тоталитаризма. Още малко преди това бе отхвърлено предложението на СДС за създаване на Институт за национална памет. Отхвърлен беше и Проектозакон за включване на престъпленията на комунизма в учебниците по история. После самото СДС като че ли „забрави" тези си искания. Има още примери (като отношението към възродителния процес), които демонстрират как функционират в политическото пространство призивите за „помнене" и „забравяне".

Ако приемем, че политиците ни като цяло „употребяват" миналото,когато и както им е удобно, припомнят или забравят отрязъци от него с оглед на конкретни политически интереси, дали обществото ни като цяло помни недалечното минало, как го помни и защо?

Преди се живееше по-добре от сега"

Така казват множество анкетирани, които можем да прочетем в изследвания, свързани с епохата на социализма. „Можехме да си купуваме повече неща за хранене, да ходим всяко лято на море. Имахме сигурна работа.". Дори и да отсъства такава носталгия, към времето на социализма се наслои едно по-лежерно, леко присмехулно, но де факто съвсем добронамерено отношение.

То дойде от реклами като „О, Пепи", от възстановяването на „естрадната" линия в българската поп музика, от акции свързани с експонати, емблематични за социализма като „Инвентарната книга на социализма" на Г. Господинов и Я. Генова, която представи около 500 такива, свързани с ежедневния бит на хората и др.

На другия полюс

Хора, лежали в лагери, хора изселвани, хора, чието имущество е било иззето, близките и наследниците на осъдените от т.нар. Народен съд. Тяхната памет за соцминалото е травматична. Болезнеността на спомените им не намалява с времето. И е ясно защо. Тези хора искат възмездие. Носталгиите по „хубавото" време още повече инфектират тази травма.

Между тези два типа отношения има и други

Едните са на хора, живели социализма, но някак „изтласкали" спомена за него. Хора, които не го мислят и помнят като време на не-свобода, а просто като отрязък от техния житейски път, разказа за който някак са подредили и успокоили, канализирали в лични преживявания, изключвайки общото ни тоталитарно минало.

Освен тях има и една вече голяма група млади хора, които не са живели социализма. Те нямат памет или опит за него. За тях той е някаква празна форма, която могат да напълнят с едно или друго знание. Или със спомените на родителите си - носталгични или критични, или със собственото си нежелание да се занимават с този период, да знаят за него.

И когато в учебниците по история, в общата памет на обществото ни този период липсва, той с пълно право може да отсъства, и то тотално, от тяхната историческа версия за миналото.

И това е големият проблем в отношението ни към времето на социализма. Не е въпросът в честванията или в отсъствието на такива. Не е и в т.нар. обществен дебат по въпроса, за който ГЕРБ от време на време споменава. Както сполучливо отбелязва Евгения Иванова в своята статия „Как помним комунизма?", на никого не би му хрумнало да подлага античната или средновековната история на обществен дебат, за да бъдат оценени.

Историята е знание, а не закони и дебати. И докато това не стане тук, у нас, както в някои от страните от бившия социалистически лагер - ту ще има чествания, ту те ще бъдат отменяни. Ту ще се откриват паметници, ту ще се рушат. Ту ще се предлагат проектозакони, ту ще бъдат отхвърляни.

А ние все така няма да имаме обща колективна историческа памет за това време, белязало живота на нашите родители, нашия живот и със сигурност отношението ни към самите нас, към общото ни бъдеще. Все едно дали го съзнаваме или не.

Oще: жертви  лагери  минало  социализъм 


Още от Ревю

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.08.2010, 11:53

121 Frida | 18.02.201206:34

иван,
емоционалността ми не касае никого.
обаче е провокирана с глупост - граждански обекти, бла бла бла
хората водят най-жестоката война в историята досега. едва ли е имало стратегически обект с голяма важност, заслужващ да бъде масирано атакуван.пък и съюзниците не са имали намерение да навлизат на територията на България, че да атакуват такива обекти. в случая работи другата доктрина - пречупване на гражданското население, деморализация - удивително лесно постигната, ако четем днешните ви писания за гадния чърчил,българоубиец и подлите американски летци. пък не за великият сталин, който ви изпрати 30 хиляди млади и здрави момчета да мрат по чужди земи - за няма нищо. но за това историческите романисти нищо не споменават.
относно бомбите в чалдъците край пловдив - в моето детство вадеха и от р.марица вадеха бомби, има и свидетели.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.12.2011, 16:56

120 Slater | 17.02.201221:51

И автора и участниците са много непоследователни - да го кажа по-дискретно. Защото когато обвиняват в липса на памет, защо забравят онази държава преди комунистите тази на бай Тошо?
Не беше ли законно избрания министър-председател убит от съзаклятници през 1923, не беше ли монархията тази която НЕ защити демокрацията, а напротив - enjoyed the case - и назначи нарушителите да съставят правителство.
Какво последва след това ? Комунистите им бяха много дорби ученици. Защо никой не говори за преврата от 1943, за suspending на конституцията, аз депортирането на евреи от окупираните (по същество наши) територии ? Кой беше на власт тогава ?
Преди да ме наречете комунист или подобен - понеже не съм - престанете да мислите в тесните рамки на "лево' и "десно" и излезте от кутията. Аз отдавна не давам SHIT за вашите примитивни квалификации.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

119 иван | 17.02.201209:14

Фрида, ти си пример на емоционална недостатъчност. Тук става въпрос за трагедията на десетки хиляди хора, останили без дом, убити и осакатени. Паметници на религията и културата са унищожени безвъзвратно, а ти говориш, че е дребна работа в сравнение с „бомбен килим”.

Прочети какво си написала:
Frida
отново за бомбаНдировките - раздуването на въпросните бомбаНдировки напоследък е в дух на последователен антиамериканизъм.”
Frida
„и друго -много се писка за бомбаНдировките на англо-американците - страшничко е било, но в никакъв случай бомбен килим - в дрезден е имало вероятно бомбен килим, ковънтри - също, но над софия - абсурд. целта на съюзниците е била плоещ - нефта на румъния. софия е бомбандирана ПРОФОРМА, а БОМБИТЕ СА ИЗХВЪРЛЯЛИ В ОРИЗИЩАТА ТРАКИЙСКИ.”

Това ако не е цинизъм! Ако вървим по пътя на сравненията и „бомбеният килим” е детска работа в сравнение с атомната бомбардировка.
Но не ми се говори повече на тази тема. Всъщност, аз те съжалявам, озлобена си към всичко и, може би, имаш основателна причина.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.02.2012, 09:06

118 Onufrie | 17.02.201209:10

Ако се чудиш още, прочети една малка книжка - http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=12082
и може би ще намериш отговора Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.01.2012, 08:51

117 Falconetti | 17.02.201204:10

В неделя Дявола облече расо -
любимия си тоалет;
и с тънка и загадъчна гримаса
огледа се добре отвред.

Действително в корема бе печален
и - за да не бъде толкоз сух -
беляза своя символ синодален
с една възглавница от пух.

- Една вечерна пролетна разходка? -
ми кимна леко той с рога.
- Виж, вечерта е кат вдовица кротка
и цяла в нега и тъга...

Съгласен бях. И посред врява шумна
ведно с приятеля рогат
разхождаме се дълго де ни хрумна
из калния престолен град.

И ето - късно в някаква си лавка
покани ме на отдих той.
Кръчмаря стар посрещна ни с прозявка,
с поклон и привети безброй.

Погледна Дявола с усмивка блага,
повдигна странно рамена
и ритна с крак възпрялата до прага
огромна, грухтеща свиня.

А лавката бе като всяка лавка,
но странно беше тук едно:
висеше над вратата калимявка
и някакво шише вино.

- Виното - да! Но що за подигравка
чернее се над този праг?
- Това ли? Туй е попска калимявка -
реклама за добър коняк...

Кръчмаря се усмихна и заклима,
отвън му кимна вечерта,
а в ъгъла ревнаха в хор петима
и се целунаха в уста.

Погледна Дявола под вежди тънки:
"Я виж ги колко са добри!"
Но зад гърба му някой злъчно смънка:
"Добри, когато спирта ври!"

Това бе юноша - намръщен, хладен.
Въздъхна той и заруга:
"Кой е добряк на тоз свят безотраден?
И кой доволен е сега?

Навсякъде чистота нито прашинка!
Нито насъне светъл лъч...
Летиш като изгубена снежинка
сред вихрите на черна злъч...

Уви, светът обърнал се в пустиня!
Море от злоба и разврат!...
Иди живей сред туй море от тиня,
сред толкоз много кал и смрад!"

Той млъкна... А през прага меланхолично
проточи и свинята врат:
"И аз от тоя свят съм недоволна:
да, толкоз малко кал и смрад!..."

1923



Биберон а, не не не!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.08.2010, 11:53

116 Frida | 17.02.201201:28

иван,
опитът Ви да ме характеризирате е погрешен.
прочетете в уики какво означава .бомбен килим.
б.космев,
властта винаги фаворизира, само че в нашия случай имаме не фаворизиране, а кастово разделение - пълна невъзможност да преминеш преградата. всъщност съм съгласна, че в българския случай е раничко за истини, тъй като в момента наблюдаваме борба между двете касти - на потомствената номенклатура от една страна и на висшия обслужващ персонал от силовите структури най-вече, от друга. не би трябвало все още да се врем между шамарите с претенции за някакво възмездие и справедливост. тя, последната винаги си възтържествува Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

115 Bichkiiata | 16.02.201221:16

Песен за Човека


Ние спориме

двама със дама

на тема:

"Човекът във новото време".

А дамата сопната, знаете –

тропа, нервира се,

даже проплаква.

Залива ме с кални потоци

от ропот

и град от словесна

атака.

– Почакайте – казвам, – почакайте,

нека... –

Но тя ме прекъсва сърдито:

– Ах, моля, запрете!

Аз мразя човека.

Не струва той вашта защита.

Аз четох как някой

насякъл с секира,

насякъл сам брат си, човека.

Измил се,

на черква отишъл

подире

и... после му станало леко. –

Смутено потръпнах. И стана ми тежко.

Но аз

понакуцвам

в теория

и рекох полека,

без злоба,

човешки,

да пробвам със тази история. –

Тя, случката, станала в село Могила.

Бащата бил скътал

пари.

Синът ги подушил,

вземал ги насила

и после баща си затрил.

Но в месец, или пък

във седмица само

властта го открила и... съд.

Ала във съдът

не потупват по рамото,

а го осъждат на смърт.

Отвели тогава злодея

злосторен,

затворили този субект.

Но във затвора попаднал на хора

и станал

човек.

Не зная с каква е

закваса заквасен,

не зная и как е

замесен,

но своята участ

от книга по-ясна

му станала с някаква песен.

И после разправял:

"Брей, как се обърках

и ето ти тебе

бесило.

Не стига ти хлеба,

залитнеш

от мъка

и стъпиш в погрешност на гнило.

И чакаш така като скот

в скотобойна,

въртиш се, в очите ти – ножа.

Ех, лошо,

ех, лошо

светът е устроен!

А може, по-иначе може..."

Тогава запявал той

своята песен,

запявал я бавно и тихо

Пред него живота

изплаввал чудесен –

и после

заспивал

усмихнат...

Но в коридора

тихо говорят.

Сетне секунда покой.

Някой полека вратата отворил. –

Хора. Зад тях часовой.

Някой от групата,

плахо и глухо,

казал му:

"Хайде, стани."

Гледали хората

тъпо и кухо

сивите, влажни стени.

Онзи в леглото

разбрал, че живота

е свършен за него,

и в миг

скочил, избърсал потта от челото

и гледал с див поглед

на бик.

Но лека-полека

човека се сетил –

страхът е без полза,

ще мре.

И някак в душата му

станало светло.

– Да тръгнем ли? – казал.

– Добре.

Той тръгнал. След него

те тръгнали също

и чувствали някакъв хлад.

Войникът си казал:

"Веднъж да се свърши...

Загазил си здравата, брат."

Във коридора

тихо говорят.

Мрак се в ъглите таи.

Слезнали после на двора,

а горе

вече зората блести.

Човекът погледнал зората,

в която

се къпела с блясък звезда,

и мислел за своята

тежка,

човешка,

жестока,

безока

съдба.

"Тя – моята – свърши...

Ще висна обесен.

Но белким се свършва

със мен?

Животът ще дойде по-хубав

от песен,

по-хубав от пролетен ден..."

Споменал за песен

и нещо се сетил.

В очите му пламък цъфтял.

Усмихнал се топло, широко и светло,

отдръпнал се, после запял.

Как мислите, може би

тука се крие

един истеричен комплекс?

Мислете тъй както си щете,

но вие

грешите, приятелко, днес. –

Човекът спокойно, тъй – дума

след дума

и твърдо редил песента.

Онези го гледали

с поглед безумен,

онези го гледали с страх.

Дори и затвора

треперел позорно,

и мрака ударил на бег.

Усмихнати чули звездите отгоре

и викнали:

"Браво, човек!"

Нататък е ясно. Въжето

изкусно

през шията, после

смъртта.

Но там в разкривените,

в сините устни

напирала пак песента.

И тук започва развръзката, значи.

Как мислиш, читателю, ти? –

Тя, бедната дама, започна да плаче,

започна във транс да крещи:

"Ужасно! Ужасно! – Разказвате,

сякаш

като че там сте били!"...

Какъв ти тук ужас?! –

Той пеел човека. –

Това е прекрасно, нали?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

114 иван | 16.02.201217:37

Frida
отново за бомбандировките - раздуването на въпросните бомбандировки напоследък е в дух на последователен антиамериканизъм.”
Frida
„и друго -много се писка за бомбандировките на англо-американците - страшничко е било, но в никакъв случай бомбен килим - в дрезден е имало вероятно бомбен килим, ковънтри - също, но над софия - абсурд. целта на съюзниците е била плоещ - нефта на румъния. софия е бомбандирана проформа, а бомбите са изхвърляли в оризищата тракийски.”


„По време на Втората световна война, въпреки че България не участва във бойни действия, Англо-американските въздушни сили извършват жестоки бомбардировки на София. Ударени са най-вече граждански обекти, като Народния театър (тежко засегнат), църквата от ХІ век Свети Спас (силно разрушена в 1944г.), Градската библиотека (напълно унищожена на 30.03.1944 г. изгарят 40 000 тома книги), Католическата Катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30.03.1944 г.), голямата Софийска синагога (тежко засегната, изгаря и уникалната и широко известна юдейска библиотека на общността, съхранявала безценната колекция от средновековни равинистични трудове), Духовната академия (тежко засегната, изгорен е купола на храма вграден в нея), взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център, убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12,657 сгради.”

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

Това, което твърдиш за трагедиите в София, Пловдив и Карлово по време на бомбардировките 1941-44 година е пропито с цинизъм и злоба.
Всичките ти коментарри са подобни на тези за бомбардировките над България – от край до край са лъжи, инсинуации, злоба, и проклетия.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.03.2011, 16:53

113 My Majesty | 16.02.201216:52

До axsbf: Лек ден и на теб. Човек се учи на търпение постепенно Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.09.2011, 12:05

112 axsbf | 16.02.201216:48

Май Меджъсти:
С удоволствие чета и твоите реакции на критикарстването на един плиткоумен с псевдоним Иворад. Възхищавам се на търпението и вежливостта, с която успяваш все пак да му отговориш подобаващо. При мен не се получи, хората са различни.
Но като цяло потвърждаваш моето мнение за него.
Не го пиша за да си търся съюзник, а за да изразя удоволствието от това, че изглежда единствено мнението на Иворад си е .... неговото някакво измислено и странно мнение. На инат, от инат, заради желанието за дразнене ли, няма значение.
Поздрави и успешен ден! Усмивка
   

оценка

+0 -0