Кино: Сблъсъкът на титаните | webcafe.bg
Webcafe

Кино: Сблъсъкът на титаните

Лилия Трендафилова 27.04.2010, 15:00 (обновена 27.04.2010, 15:48)
сам уортингтън, сблъсъкът на титаните

3D звездата Сам Уъртингтън в "Сблъсъкът на титаните"

IMDB рейтинг - 6.1

Официален сайт

Недостоен за сблъсъка на дланите

За да бъде добър един филм, той се нуждае от фокус. Макар това да звучи някак очевидно, можете да изгледате „Сблъсъкът на титаните" на Луи Летерие („Невероятният Хълк") и ще разберете, че някой не си е прочел учебника по режисура.

Сюжетът на филма започва с нищо неподозиращ рибар, който открива плаващ сандък. Вътре намира бебето Персей и мъртвата му майка. Рибарят решава да отгледа детето като свое. Години по-късно, на път към град Аргос, порасналият Персей (Сам Уъртингтън) и семейството му виждат група войници, които бутат статуя на Зевс в бунт срещу боговете. Хадес изпраща харпии, които да убият войниците, но покрай останалите умират и близките на Персей. За да отмъсти на боговете, той потегля на страховито приключение, което може да му коства живота. През това време залогът на мисията се увеличава - ако не победи набиращия мощ Хадес (Ралф Файнс), богът на отвъдното ще превземе властта на Зевс (Лиам Нийсън), за да превърне земята в едно мрачно и тъжно място.

И оттук нататък започва една безкрайна борба със съня в топлия, уютен киносалон. За това определено спомага един от основните проблеми на филма - че се разстила върху всичко, без да се концентрира върху нищо по-специално. Получаваме много герои, много екшън и много сюжетни линии, но това дърпа лентата само надолу.

Ще видите герои, за които няма да ви пука, докато се мъчат, жертват, умират и влюбват, просто защото биват изтребени много преди да успеете да се привържете към тях. НЯМА ВРЕМЕ ЗА ТЯХ. За нищо няма време, сюжетът препуска и смила „дребните подробности", превръщайки се в голямо нищо, което има наглостта да се взима насериозно. Да, няма дори и хумор.

Сценарият е бил пренаписван три пъти за последните осем години и филмът явно е пострадал сериозно от синдрома „Много баби, хилаво бебе". Накрая се оказва, че има миниатюрни прилики с оригинала от 1981, чиито римейк би трябвало да бъде (прилика срещаме в репликата „пуснете Кракена!"). Има и миниатюрни прилики с гръцката митология (прилика срещаме в имената на героите и градовете). Така че горе-долу феновете и на двете ще бъдат леко разочаровани.

Колкото до 3D-то, което следва Сам Уъртингтън по петите, то беше толкова 3D, колкото онези китайски картички, които се продаваха на площад Славейков. Картината беше размазана и с очила, и без очила... така че поне имахме свободата да избираме точно по какъв начин да ни е размазано. Безкрайно демократично!

Може би, ако филмът беше просто екшън, то сцени с повече млатещи се титани щяха да го изнесат на здрави крака, движени от чист концентрат адреналин и тестостерон.

Може би, ако филмът беше чисто приключенски, забавните характери на героите щяха да превърнат пътя на Персей от точка А до точка Б в едно приятно изживяване.

Може би, ако филмът беше романтичен, щяхме да усетим любовните трепети между героите.

Може би, ако филмът имаше поне едно-две добри лафчета, това щеше да пооправи общото впечатление.

Може би, може би... можем само да гадаем какво би било. Знаем само, че не беше.

Оценка: 4 от 10 - среден

Автор: Лилия Трендафилова

Oще: сблъсъкът на титаните 


Още от Ревю

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани