CD: Madonna – Celebration | webcafe.bg
Webcafe

CD: Madonna – Celebration

Ники Русиновски 09.01.2010, 18:23 (обновена 16.02.2010, 18:22)
мадона

Лейбъл: Warner

Дата на издаване: 29.09. 2009

Формат: 2 CD

Жанр: Поп, Компилации

Стил: Pop

Madonna mia…

„Една перфектна колекция от рециклирани издъхнали стари хитове…”. Нещо подобно бях писал преди около 19 години като начинаещ музикален журналист по повод на „The Immaculate Collection” (1990), първият сборен албум на Мадона.

Уви, същото може да се каже и за втория.

За изключително продуктивен артист като Мадона издаването на сборен албум веднъж на десетилетие е някак задължително. В нейния случай обаче имаме 20 пропуснати години и да, това е проблем, за съжаление – не единственият.

Невъзможно е да се съберат всички нейни хитове през годините наедно дори в двоен диск. Друг проблем е, че и резултатът от това би бил ужасяващ, защото над половината от тях са откровено слаби, невпечатляващи с нищо песни.

В резултат имаме селекция. Като всяка селекция, тя е спорна.

Сред 36-те сингъла в „Celebration” липсват определено добри парчета като например „Rain” (и тук можем да добавим още поне няколко заглавия). За сметка на това са ни спестени бози като кавъра на „American Pie” (и тук можем да добавим още поне 10-20 заглавия, ако сме злопаметни).

Песните не са подредени хронологично, което е минус. Освен това са във всякакви версии – от сингли, от албуми, едити, съкратени версии и даже от „The Immaculate Collection”, където – едва ли помните – всички хитове бяха ремиксирани (всъщност ремастерирани) в новаторската тогава Q Sound технология, която забележимо съживи звука им.

Но хайде да си говорим за музика. Колекцията е ужасяваща компилация от парчета във всякакъв стил и с всякакъв ритъм, при това – от последния четвърт век. Миш-маш.

Дори и след 25 години на сцената приносът на Мадона към музиката е спорен, да не кажем – несъществуващ. Към модата, към музикалния бизнес, към съвременната култура, към обществото дори – да, приносът й тук е огромен. Но към музиката…

Фактът, че Мадона всъщност не може да пее, отдавна не смущава никого. Но тук той се набива на очи „като въшка на чело” (Реймънд Чандлър). Лесно могат да се проследят ранните й напъни от 80-те, съдържащи повече желание и ентусиазъм, отколкото вокални възможности. Личи и средният период през 90-те, когато огромната амбиция и желанието за самоусъвършенстване я довеждат до нещо като вокално съвършенство, предвид повече от скромните й заложби. Обаче личат ушевадно и записите й от последното десетилетие – до един правени със софтуер за вокални корекции.

И ако все пак се върнем на музиката, първият диск е малко по-слушаем, защото в него са относително по-добрите – или по-новите (и двете е вярно) – песни. Вторият, заровен доста повече в 80-те, с малки изключения е вехт, остарял, ненужен, на моменти нетърпим. Скука, скука…

Дори самата Мадона не се притеснява да признае, че днес вече не може да понася старите си песни. Що се отнася до единствената нова в този диск – „Celebration”, тя не е нищо особено, просто става.

При това положение е трудно да си представим кой, ако не е заклет фен на мадам Чиконе, би дал куп пари за тази двойна „де лукс” колекция. Тя е просто сбор от мимолетни, в повечето случаи дори не особено добри песни, отбелязващи предимно кой авангарден продуцент е наемала певицата през годините, за да се задържи на ръба на популярността за момента.

Накрая, откровено казано, сборът от всичко дотук ни води до едно доста съкрушително финално прозрение – комерсиална, брутална, безсрамна и бездарна, от естетическа гледна точка Мадона е нещо като чалга в поп музиката. Ни повече, ни по-малко…


Оценка: 2 от 10 – слаб

Автор: Ники Русиновски

Oще: celebration  мадона 


Още от Ревю

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани