Толкова сериали и нито един "нормален" | webcafe.bg
Webcafe

Толкова сериали и нито един "нормален"

Катя Атанасова 23.04.2012, 16:37 (обновена 26.04.2012, 15:43)
Милото, сериал, 7 часа разлика

У нас се произвеждат два типа сериали - криминални, в чиято основа стоят най-вече вестникарски, документални сюжети за мутри, престъпления, корупция и подобни, или битово-хумористични

Днес прочетох в един национален ежедневник, че предстои да видим нов филм. Сюжетът се въртял около група от четири мацки, които замисляли обир на банка. Имало и руски мафиоти. Като в един нашумял сериал. Доста модерно напоследък, си помислих.

В същото време по една от телевизиите започна нов ситком. Прочетох, че в тази същата телевизия започва и сериал - нещо за адвокатска кантора. (Е, не мога да прескоча факта, че някои от хитовите чуждестранни сериали са "адвокатски").

Продуцентите на два твърде гледани сериала пък обявиха, че наесен ще ни предложат още два. Единият бил нещо като мистерия, другият - невиждан досега у нас. Като че ли пък сме видели кой знае какво. Честно казано очаквам невижданият да е българска версия на „Спешно отделение", „Анатомията на Грей" или подобно. Лекарските сериали също са доста вървежни и изпитана формула за привличане на зрители. За мистерията не ми се и мисли. Не прочетох, че в телевизиите ще се случва нещо друго кой знае колко забележително.

Печелившата формула

Когато през 19 век във Франция се появяват първите романи-подлистници („Парижките потайности" на един от любимците на българския литературен патриарх Вазов - Йожет Сю, или и до днес обичания „Граф Монте Кристо" на Дюма излизат именно като романи-подлистници във вестник) надали някой си е мислил, че това медийно „откритие" ще има толкова дълъг живот. И че ще захранва други медии.

Малко по-късно, в началото на 20 век киното започва да употребява печелившата формула. Често филмовите серии се предшестват от вестникарски публикации на съответния откъс, по който е направена филмовата серия. Жанрът е „роман-фейлетон". Сюжетите - най-вече криминални, гангстерски, с вплетена любовна линия. По-късно телевизията открива сериала и той се превръща в един от задължителните програмни механизми за задържане на зрителското внимание.

Най-високите рейтинги са на сериалите

Днес, ако погледнете рейтингите на една или друга българска телевизия, най-високите (с малки изключения като отделни публицистични предавания или новинарски емисии) принадлежат на сериалите. И в това няма нищо чудно. Жанрът е измислен точно за да задържа зрители. Серията не е дълга като отделен филм, общата тема и герои, обединяващи отделните епизоди дават достатъчно време за създаване на емоционално отношение към тях, идентификации и т.н.

Прекъсването в напрегнат и интересен момент, оставянето на неразрешени въпроси и ситуации, поставянето на загадки в края на епизода са „отработени" похвати за хващане на зрителя. Жанровете могат да бъдат най-разнообразни - исторически, хумористични, криминални, фантастични, екранизации по класически произведения и др.

Така е другаде. Не в България

У нас се произвеждат два типа сериали - криминални, в чиято основа стоят най-вече вестникарски, документални сюжети за мутри, престъпления, корупция и подобни (е, по това си приличаме с американските бащи на сериалите) или битово-хумористични, в които обаче хуморът странно прилича на немощните опити за разсмиване в няколко добре известни ни „сатирични шоута".

И не, преди да са ме почнали хейтърите, това не е анализ на качествата на един или друг български сериал. Не казвам, че „Под прикритие", „Стъклен дом", „Седем часа разлика", „Отплата", „Столичани в повече", ситкомът „Домашен арест" са добри или лоши. Че сюжетните им линии са елементарни или сложни, че героите търпят развитие в хода на сюжетното действие или не се променят въобще затова са и съвсем еднопланови, че не са схематични или пък са, че режисурата я бива или не, че актьорите са страхотни или много, ама много зле и т.н.

Твърдя просто, че българската сериална продукция е или странно приличаща на криминалните хроники във вестниците или се държи като слаб актьор, който играе в елементарни скечове като се пъне ли, пъне, да разсмее някого използвайки обичайни битови ситуации, но никак, ама никак не му се получава.

И тъй като нормалната логика казва, че се прави това, от което публиката има нужда, това, което тя иска да гледа и гледа - излиза, че това е, което искаме да гледаме.

Не е ли странно, че българските продуценти и режисьори въобще и не помислят да „посегнат" към класически за българската литература текстове например. Или пък да създадат сериал за живота на едно модерно градско семейство, за ежедневието на тинейджърите... Т.е. да се занимават с някакви такива, нормални, днешни житейски неща.

Само че това е нашата „нормалност". Във вестниците това е важният „сериал на живота" - обири, трафик на дрога, отвличания - това е и телевизионният сериал. Онези, за които това не е интересно и не искат да го гледат - се опитват да се развличат със смях. Съвсем нормално. Обаче ние нямаме способността да се смеем над смешното в живота. Ние обикновено се смеем на грешките или, съжалявам, но май е така, на простотиите на другия - съседа, познатия, неприятеля. И смехът ни е „клиширан" , очаква се да се смеем на стереотипни ситуации, такива ни и предлагат. Защото, виждате ли, да замериш тъщата с нещо е смешно. Или би трябвало да мине за такова. И принципно тя, тъщата, е лоша и с нея се воюва. И това също било смешно.

Моралният кодекс в турските сериали

Онези зрители, любители на сериали пък, на които нито им е смешно, нито ги пленява „магията" на подземния свят гледат турски сериали. С най-висок рейтинг между впрочем са именно те. И знаете ли защо? Поне една от причините е, че там цари патриархалност и умереност, която в живота ни липсва. Някакви хора ценят Реда, казват си „добро утро" и „добър ден", млади целуват ръце на стари и подобни. Забелязали ли сте, че в тези сериали винаги присъства някакъв скрит или явен морален кодекс. Споделят се някакви общи ценности. Това със сигурност предопределя и наличието на общност, която ги гледа и се идентифицира с героите и посланията им.

И не (обръщам внимание на хейтърите ), не съм фен на турските сериали. Просто разсъждавам защо те толкова много се харесват и гледат.

Онова, което си мисля е, че дали в по-малка или в по-голяма степен в българската сериална продукция, искаме или не, се оглеждаме самите ние. И това, което се вижда лично мен никак не ме радва. И не ми харесва. И не се харесвам. Питам се дали и с вас е така?

Иначе гледам сериали. Не са български.

Oще: сериали  тв  телевизия 


Още от Ревю

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 03.05.2012, 03:23

48 георги георгиев | 03.05.201203:31

само не знам кому е нужно да се пишат такива тъпи статии като тази!!!ами като за начало са добри нашите сериали даже доста а като не ви харесване ги гледайте,само не знам поради каква тъпа причина е нужно да пишеш такива абсолютни драсканици,или по точно сетих се защото сериалите са актуални в момента и си търсиш аудитория дори и да те "храни" но за автора ти как си мислиш са направени чуждите сериали?!!!и като си толкова умен и не ти харесват нашите сериали иди ТИ пиши в някой англииски или американски вестник нали си имен и талантлив и имаш нови идей и виждания,подкрепи си тъпата статия със дела а нее само глупостите на бъгарските "журналисти" то такива няма де всички сте ниско интелигентни необразовани драскачи,и никога не пишете за съществени неща а само за уникални тъпотии. Стрелка СМЕШЕН СИ И ТО МНОГО!!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

47 Thea Atanasova | 28.04.201222:48

Леле Мале чакай ти пубертета, ние още сме в детската градина и хич не искаме да се махаме от там... Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

46 Manuela Gerenova | 27.04.201207:55

После ми обяснявайте, че патриотизмът бил в криза. Очаквам някой ден София пак да осъмне одраскана с графити тип "White pride"...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

45 Дракон с кисело зеле | 27.04.201200:27

Не виждам защо това последното е повод за гордост, честно казано.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.04.2012, 22:44

44 Nadeto Radeva | 26.04.201222:47

Авторката на материала греши в едно: не можеш да коментираш сериал, който не си гледал. И е права в друго: гледането на небългарски сериали наистина няма нищо общо с гледането на български. Аз гледам САМО български.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2012, 11:43

43 Diko Jelev | 26.04.201215:13

Много ми хареса какво е написал "Дракон с Кисело Зеле" (от къде по дяволите това име?) :-)

Ето една много добра статия, която според мен е добре аргументирана също:

http://temadaily.bg/publication/1270-%D0%A5%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D1%83%D0%B4-%D0%BF%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.03.2011, 13:40

42 Хейтър | 26.04.201210:57

"Има "Женени с деца в България"... Е, добре, за какъв дявол ни трябваше да взимаме идеята на американски сериал на двайсет и пет години, построен спрямо американската действителност от онова време и разглеждащ социална прослойка, която в България леко не съществува."

Според продуцента, това било безплатно обучение за нас.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

41 Дракон с кисело зеле | 25.04.201212:05

Преди десетина години с удоволствие следях "Клиника на третия етаж". Беше бая забавно нещо. А може и да ми се е виждало такова, защото бях на четиринайсет-петнайсет годинки...

От тогава, обаче, български сериал не съм поглеждал. Не знам защо и как стана така. Т.е., всъщност, знам. Много добре знам при това. Проблемът е, че привнасянето на външни модели за писане на сюжет изобщо - поне според мен де - ама изобщо не ни пасват нито на действителността, нито на народопсихологията.
Още повече, че е дразнещо.
Как да го обясня... В английския език съществува едно понятие suspension of disbelief. Няма точен превод на български. Означава, общо взето, зрителят/читателят да си затваря очите за някои откровено невъзможни или нереални неща, за да може да се наслади пълноценно на произведението на изкуството, което възприема. Особено по-комерсиалните жанрове няма как да минат без това.
Тук идва и проблемът, поне за мен - когато се опитваш да вкараш типично западна история в българската действителност, този съспеншън ъф дисбилийф(егати, как изглежда това на кирилица) е просто невъзможен. Идеята за внедряване на полицай между престъпниците и паралелно с това внедряване на престъпник между полицаите може и да работи в САЩ или в Китай, но тук... САЩ е големичка държава. Само Ню Йорк - градът, де, не щатът - има повече население от цяла България. За Китай пък хептен... Тук, пък, с нашите пършиви седем милиона население как да повярвам, че големите престъпници и работещите за тях не се познават по имена? Там имат един куп различни служби и отдели за борба с престъпността. А тук?

Има "Женени с деца в България"... Е, добре, за какъв дявол ни трябваше да взимаме идеята на американски сериал на двайсет и пет години, построен спрямо американската действителност от онова време и разглеждащ социална прослойка, която в България леко не съществува. В Щатите може и продавач на обувки да е нискокачествена професия, но тук един такъв взима повече от лекар. Някакси... Не върви.

"Забранена любов" - от това ми попаднаха няколко клипчета преди време, бтв. Доколкото знам, историята е взета директно от английска сапунка, като са сменени само имената на хора и места. А това води до пълни абсурди спрямо нашата действителност. Скандал заради сватба в "Александър Невски"...


Другият проблем е актьорската игра. Мисля, че единственият български филм с естествени актьорски изпълнения, който съм гледал в последно време, е "Мисия "Лондон" - това е и една от причините, поради които беше толкова успешен, де. (Другата е, че героите са българи, а не побългарени американци, и затова на зрителя му е доста по-лесно да установи емоционална връзка с тях.) На доста места ще прочетете, че, простете за английския, to act is to react. Т.е. актьорската игра се състои от реакции. Единият актьор прави нещо, другият му реагира. Чували сте понятието "актьорски тайминг", предполагам. Ами това е - умението на актьора да реагира навреме. При нас театралната школа убива това. Актьорите се изчакват, говорят бавно и внимателно, винаги с перфектна интонация, ако ще да играят чистачи на тоалетни. В театъра това може и да върви, но в киното и телевизията е доста контрапродуктивно.

Третият проблем са парите. Няма какво да се лъжем, с американците по отношение на кино и телевизия НИКОГА няма да можем да се мерим. Вижте бюджетите на няколко произволни американски хитови сериала и ще разберете. Десет милиона долара за пилотния епизод на "Изгубени", примерно. Толкова пари означават снимачна и звукозаписна техника на свръхвисоко ниво, грамадни декори и така нататък. Тук за сериали като тези на Джей Джей Ейбрамс просто можем да забравим. Точно изгубените не мога да ги трая, де, но...

Не казвам, че не можем да имаме качествени сериали. Ей го, сега изгледах британския "Дърк Джентли" - правен е очевидно с малко пари, сравнен с щатските криминалета, но размазва с актьорска игра, сценарий и хумор. Нещо такова би трябвало да ни е по силите или ако не е, то проблемът няма да е във финансите.

Само се надявам нашите телевизионни творци да не вземат да се вдъхновят от "Тюдорите", "Рим" или "Игра на тронове" и да тръгнат да правят нещо подобно, ситуирано в нашето минало.
Понеже, предвид факта, че това, което прави съответните сериали качествени, май го нямаме, ще ни остане само псевдоисторическо порно, развиващо се в българското средновековие.

Само да се върна на "Мисия "Лондон", че се сетих нещо. Значи, филмът безспорно беше доста успешен по нашите стандарти. Бих казал и че е доста добър, въпреки дървената на моменти актьорска игра. Но това е филм, който не имитира западняшките истории. Героите, както казах, са българи, а не американци с български имена, затова и когато го гледах, можех да ги разбера. За сметка на това, обаче, филмът беше заснет по западен модел и, всъщност, достатъчно скъп поне на външен вид, че да привлече вниманието. А това е доста важно.
   

оценка

+4 -0

Регистриран на: 31.07.2011, 09:28

40 Doberman | 25.04.201211:42

леле мале, права си, но като гледам някои продукции се опасявам, че порастването ще отнеме доста време, защото изглежда са направени от даунчета.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.07.2011, 09:28

39 Doberman | 25.04.201211:38

Катенце, в първата част на статията нищо не каза.

Как можеш да не видиш тоталното копиране на персонажи, ситуации и дори фрази от класическата българска литература в един от сериалите, за които си писала?

Ако си беше направила малко труд щеше да провериш какви конкурси за сериали са обявили БНТ, например, там щеше да видиш, че нещата се случват и трябва само да почакаш. Иначе казано - идеално се вписваш в картинката - коментираш неща без да направиш елементарен рисърч, като разчиташ на и аз не знам к'во... Това май съм го гледал някъде... минимум два епизода.

Стуркурата на ситкома се гради на подаване на смешки "фраза-фраза-смешка", те затова се наричат и "ситуационни комедии"... както и да е. Нито написа нещо умно, нито ново. Темата "защо гледаме турски сериали" беше актуална 2010 г.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани