Време за четене | webcafe.bg
Webcafe

Време за четене

Катя Атанасова 27.07.2011, 17:27 (обновена 30.07.2011, 13:05)
Четене

Приятно и смислено, макар и самотно

Независимо как обичаме да почиваме, дали ще изберем море или планина, дали ще пътуваме надалеч или наблизо, или пък просто ще си останем у дома - книгата винаги е хубава възможност за прекарване на едни по-лежерни, но приятни и смислени часове.

Ако предпочитате по-леко и разтоварващо четиво - какво по-подходящо от майсторски спретнат трилър, в който заплетеният сюжет ще доминира над по-задълбочените философски и психологически наблюдения и размишления.

"Живот назаем"

"Живот назаем" на съвсем небезизвестния у нас Дъглас Кенеди е точно това за което говорим. Действието се разгръща постепенно, но достатъчно динамично, за да не се разсейваш, сюжетът е заплетен, обратите в него - изненадващи. Имаме също изневяра, страст, убийства, смяна на самоличност.

За онези от вас, на които все пак им се иска нещо повече, ще кажа, че тук става дума и за сложността на днешния свят и живота в него, за неясните граници между малките и големите компромиси, за неясните очертания дори на онова, което смятаме, че сме самите ние.

Дъглас Кенеди е наистина добър разказвач, автор на девет романа, у нас го познаваме от трилъра "Мъртво сърце" и модерната сатира "Изкушението", кавалер е на Ордена за изкуство и литература на Франция.

И още: заради заложената в "Живот назаем" кинематографичност, романът има и своя киноверсия - "Човекът, който искаше да живее живота си" (2010). Режисьор е Ерик Лартиго, а в главните роли участват Катрин Деньов и Роман Дюрис.

"Убийство без следи"

Още един трилър може да ви свърши работа през лятната почивка. "Убийство без следи" е подписан от Пол Харпър, който няма как да познават дори и пристрастените към жанра. И не просто защото това е първият роман на въпросния автор, а защото е само псевдоним на доста по-известния като автор на трилъри (а и превеждан у нас) Дейвид Линдзи.

Под това име той започва нова поредица с главен герой детектива Мартин Фейн. Накратко: Две жени, омъжени за достатъчно богати и известни мъже кръшкат с един и същ енигматичен и затова достатъчно привлекателен мъж, способен да "разчете" и изпълни и най-дълбоко скритите им фантазии. Анонимност, ясни правила, дискретност.

Същите две обаче имат не само общ любовник, но и общ психоаналитик. Всъщност той е тя и е достатъчно проницателна за да разбере, че нещо не е наред. Затова и намира човека, който може да открие какво точно е то - Мартин Фейн, както можете да се досетите.

Разкритията навлизат водят до ужасяващи психологически и физически експерименти с една единствена цел: убийство без следи. И тази книга е четивна, историята не се разплисква в излишни и неумели опити да се представи за нещо повече. Точно каквото ни трябва за един спокоен следобед, в който не сме изкушени просто да поспим.

"Ваканциите на малкия Никола"

Не зная дали си спомняте един герой, който със сигурност е присъствал в детството на доста от вас, а и в годините доста след него. Един герой, който май е любимец и на деца и на възрастни, точно както онези книги, които хем наричаме детски, хем ги четем и като възрастни.

Става дума за Никола, по-известен като "малкия Никола". Герой, който носи на автора си Рьоне Госини наистина световна известност. Също толкова известни са и карикатурите на неговия приятел и съмишленик в създаването на историите за Никола Жан-Жак Семпе.

Със своя специфичен език, с детските си лудории, хитроумия и забави, този герой наистина е любимец на много читатели от най-различни възрасти. Точно като за лято, сега излиза "Ваканциите на малкия Никола", в която героят ни веднъж почива с родителите си, веднъж с връстниците си на лагер.

Освен хумора и наистина запомнящия се език на героя, разказването от първо лице е още една от причините тази книга, както и останалите с него да са забавни, леки и много приятни за четене.

И все пак, четенето, като занимание самотно, често ни дава възможност именно за вглъбяване, дава ни повод за по-сериозни размисли, за дълбоки емоции, за придобиване на нови знания и нов поглед за света.

Четенето е и занимание сериозно и онези, за които то винаги е такова, имат какво да изберат и за лятото с неговата лежерност, протяжност и отпуснатост.

"Токио: отменен"

Независимо че е дебютен, романът на 39-годишния Рана Дасгупта (роден в Кентърбъри, Англия, учил в Охфорд, сега живеещ в Делхи) "Токио: отменен" е сериозно доказателство за литературния талант на автора си и за способността на добрата, на голямата литература, да се харесва както на специализираната критика, така и на читателите.

"Тези истории... по своята находчивост те изпреварват Приказките на Шехерезада... Прочел книгата, човек остава зашеметен", пише Рейчъл Хор в "Гардиън". Други критици посочват забележителното умение на Рана Дасгупта да удържа баланса между реалистично и сюрреалистично, разпознават стила му като "магически реализъм" и директно наричат романа "страхотен".

"Токио: отменен" е роман, в който имаме 13 разказвачи, 13 истории, разклоняващи се и преплитащи се. Той е роман, който създава един цял модел на свят. Не крие привързаността си към големи образци на световната литература, интересува се от самата механика на създаването й. В този смисъл е и роман за самото разказване.

Ето какво казва за него Рана Дасгупта, отговаряйки на въпроси на известния британски журналист, колумнист на "Гардиън", Травис Елбъро: "Токио: отменен" е книга за чувството за глобализация. Поради тази причина тя се интересува повече от ехото между живота на различни места, отколкото от това да улови уникалния, "екзотичен" вкус и аромат на конкретно място.

Тя е замислена като някакъв вид митология на града през ХХІ век. Тук нещата, които се случват в един град, преливат в живота на друг. Разбирането, че светът е някъде там далеч вече е подчинено на идеята, че той е част от личността. И е вярно, че всичките тези места са част от самите нас, от нашето въображение и от битието ни...

Един от проблемите, свързани с това да пишеш за времето, в което живееш, е, че често пъти "материалът" на съвременността минава за банален и лишен от смисъл. Магистрали и молове, потребителски кошници, диети, специални предложения...

Затова често имаме литература, която се отдръпва от света в търсене на деликатно вътрешно пространство, където да съхрани идеята, че човешкият опит е смислен. Едно от нещата, които се опитах да постигна с тази книга, бе да превърна целия този "материал" в реална митология, способна да отрази адекватно дълбоката ни свързаност с него.

Творците и мислителите, от които съм черпил най-много вдъхновение, съумяват да направят точно това: те навлизат в безрадостните пространства на съвременните градове и живота днес, и намират там психологическа и философска дълбочина."

За втория си роман "Соло" (издаден у нас през 2010 г.), който разказва за надеждите и провалите на последното столетие през съдбата на един българин, Дасгупта е удостоен с престижната литературна награда Commonwealth Writers' Prize (2010 г.).

Oще: дъглас кенеди  книги  лято  пол харпър  страсти  трилър  убийство  четене  четиво  читатели 


Още от Ревю

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 26.08.2011, 22:32

31 Gaudium | 27.08.201100:45

Лично аз предпочитам класическа проза,а полето на драматургията ми е особено на сърце-препоръчвам туко-що изчетеният от мен Алфред дьо Мюсе.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.08.2011, 22:32

30 Gaudium | 27.08.201100:39

В този стил,еми..изникват ми Скот Търоу - "Невинен" и "Игра на правосъдие","Гората" - Харлан Коубън,"Капан за сънища" - Стивън Кинг ,"Признанието" - Джон Гришам,"Odd Thomas"-Dean Koontz (не знам дали я има преведена на български) и т.н.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.08.2011, 11:00

29 gitara | 10.08.201111:10

Тъкмо се зарадвах на темата и гледам -тя направо си е приключила,но айде заради принципите...
Робърт М. Пърсиг-"Дзен или изкуството да се поддържа мотоциклет''
Маркес-"Хрониката на една предизвестена смърт''
Ерих Фром-"Бягство от свободата''
От тези ми е настръхвала косата ,а се надявам скоро да остане време и за другата книга на Пърсиг-"Лайла"
Ако някой се излъже да ги прочете гарантирам ,че малко или много ще му се преобърне мирогледа Усмивка
п.с. щях да забравя другата цел Кант-"Критика на чистия разум"
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

28 lele male | 05.08.201112:43

Усмивка Който има очи за хабене - да чете о-лайн Смее се

И още една книга да препоръчам, която прочетох тази седмица - исторически роман на Адам Уилямс - "Дворецът на небесната наслада".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.07.2011, 21:51

27 Аквичоп | 05.08.201112:05

По телевизиите голяма реклама направиха на електронните книги Усмивка Сега ще настане бум сигурно Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.07.2011, 19:22

26 Elena Bankova-Grigorova | 31.07.201119:23

Да се вкарат в Kindle-чето за моренцето. Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.10.2010, 15:44

25 Любима Стайкова | 29.07.201117:54

Коментар 26 ДА!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.02.2011, 12:23

24 AlahAkbar | 29.07.201115:44

Aз бях 2 седмици в Гърция и успях да прочета 12 книги, основно на плажа под чадъра с биричка в ръка. Там определено никой не ме гледаше странно - много хора четяха.
Препоръчвам 18% сиво на Захари Карабашлиев, Дванайсет странстващи разказа на Маркес, Токио отменен на Рана Дасгупта и новите четири новели на Стивън Кинг.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.10.2010, 15:44

23 Любима Стайкова | 29.07.201112:30

Саке, недей мисли, подхващай я, освен ако не си я чел вече няколко пъти и сега само си припомяш сюжета. Смее се
Аз в момента съм на "Ужасно силно и адски близо"на Джонатан Фоер. Трудно ми върви, но усещам, че това ще е една от книгите, след които няма да мога веднага да подхвана друга.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.04.2011, 13:15

22 sake | 29.07.201111:55

Аз пък си лежа под асмата на сянка,пия си студена бира и се мисля за"Старецът и морето". Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани