CD: Al Di Meola - Pursuit Of Radical Rhapsody | webcafe.bg
Webcafe

CD: Al Di Meola - Pursuit Of Radical Rhapsody

Ники Русиновски 06.04.2011, 17:58 (обновена 07.04.2011, 10:41)
ал ди меола

Снимка: © Mono.bg

Pursuit of Radical Rhapsody е сред перлите в 35-годишната дискография на Ал Ди Меола

Лейбъл: Telarc/Дюкян Меломан

Дата на издаване: 15.03.2011

Формат: CD

Жанр: Jazz, World

Стил: Fusion, World Fusion

Перла в короната

Ал Ди Меола спечели световна популярност с класическите си първи солови албуми от периода 1975-81 година. После позаряза електрическата китара за сметка на акустичната, направи няколко интересни завои, утвърди се отново с поредица добри албуми през 90-те и продължи да поглежда в различни посоки през новия век.

За радост на феновете си от стари времена, в последните години той започна отново да хваща струните на електрическата китара, а сега им поднася и един хубав подарък. Новият му диск Pursuit of Radical Rhapsody (2011) е най-доброто, което е пускал от поне 10 години насам.

Разликата удря в ухото на ценителя още от първата композиция „Siberiana" - осем минути и половина, пълни със свежест и инвенция, лирика и бързо темпо, майсторство и мелодия, обединени в едно по начин така характерен именно за легендарните му първи албуми.

Следващите две композиции са на абсолютно същото изненадващо пиково ниво и това вече говори за нещо повече от добър албум. Особено радва втората - „Paramour's Lullaby", с така любимия електрически звук и лека меланхолия. Надеждата за нова гениална класика обаче полека отстъпва мястото си в последващите пиеси на „просто" задоволство от музицирането на един голям майстор.

Това всъщност е единственият недостатък (ако въобще има такъв) на албума - не е чак гениален. Но пък достойнствата му могат да се броят с дузини.

Ал Ди Меола е един разхвърлян композитор и китарист - свири и записва когато, където и кавото го кефи. Понякога успява да събере сесиите си в концептуален проект, понякога просто събира в диск каквото е записал напоследък. Този път сме във втория случай, но - изненада - той е с качеството на завършен концептуален проект.

Записите са правени в пет студия, включително в Будапеща. Темите включват вдъхновения от Сибир до Мароко, от бащата на китариста до близки негови приятели и колеги музиканти, кавъри от The Beatles и композитора Харолд Арлин. Няма начин всичко това да звучи хармонично и хомогенно, но истината е, че звучи точно така.

Дискът е записан от обичайния квинтет на Меола World Sinfonia. Сред гостите обаче са светила като Чарли Хейдън на баса, Питър Ърскин на ударните и Гонзало Рубалкаба на пианото.

Ритмите залитат към неизменната страст на латиното и фламенкото, потопяват се в меланхолията на тангото, смесват радост и тъга в кубински мелодии, добавят щипка афро екзотика и арабски привкус. Само голям, много голям музикант може да удържи целия този карнавал от настроения и етно цветове в тоналността на джаза и уърлд фюжъна и да вплете по безапелационен начин и себе си вътре. Е, Ди Меола го прави, дяволски добре го прави.

Тъжен до сълзи на моменти, радостен до екстаз, замислен в други мигове или просто весел, ту мелодичен, ту техничен, ту електрически, ту акустичен, Ал сменя емоциите си като хамелеон. Понякога е малко трудно да го следваш в умозрителното му пътешествие на виртуоз, но не и този път.

Pursuit of Radical Rhapsody е сред перлите в 35-годишната дискография на маестрото. Или казано в две думи - това е един страхотен албум. Няма да ви разочарова.

Оценка: 8 от 10 - страхотен

Автор: Ники Русиновски

Oще: pursuit of radical rhapsody  албум  ал ди меола  джаз  дюкян меломан  ревю  уърлд  фюжън 


Още от Ревю

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.