CD: Kiss – Sonic Boom | webcafe.bg
Webcafe

CD: Kiss – Sonic Boom

Боян Стойчев 15.01.2010, 16:01 (обновена 16.02.2010, 18:19)
кис

Лейбъл: Universal/Roadrunner

Дата на издаване: 06.10. 2009

Формат: CD

Жанр: Рок, Метъл

Стил: Hard Rock, Heavy Metal

Вълнуваща възстановка на класическия Кис образ от средата на 70-те до края на 80-те

Отмина повече от декада време без албум на Кис! Доста спорният „Psycho Circus“ (1998) отстъпва своето актуално място в сърцата на заклетите Кис-фенове на „Sonic Boom„. И днес американските рок емблеми за шокиращи забавления и супер секси живот се разгръщат в познатото си амплоа да забавляват с песни, послания и чар.

Тоест, това което видяхме на живо през 2008-а в София. Затова новият им диск „Sonic Boom“ (19-и студиен) е още по-скъп и ценен – току-виж дошли отново на „Академик“ през 2011-а. Цели 11 нови парчета, посветени на средностатистически американски теми (включително хубави, много хубави момичета)., и-хаааа… Нека купонът започне след малко, защото историята е по-важна!

Най-влиятелната рок ен рол банда на всички времена има зад гърба си повече от 100 милиона продадени албума и тежка дискография от близо 40 класики (студийни и концертни). Започнали в началото на 70-те години на миналия век в Ню Йорк, активното дуо Пол Стенли и Джийн Симънс продължава до ден-днешен да твори и работи с известни паузи в кариерата си.

Предната работа на Кис – „Psycho Circus“ излезе през 1998 и бе първият съвместен студиен продукт на класическия състав Стенли-Фрейли-Симънс-Крис от 19 години насам. След което историята пак се повтори или потрети (няма голямо значение) – Ейс Фрейли и Питър Крис за пореден път бяха натирени от „кацата с мед“, Пол Стенли отиде на солотурне, а Джийн Симънс (отново) се заигра с Холивуд… В забравата на времето са потънали и соловите творби на Стенли и Симънс от предните лета, респективно „Live To Win“ (2006) и „Asshole“ (2004), та какво да говорим за времето на „Psycho Circus„…

„Sonic Boom“ е албум с две лица. Хем звучи като римейк на истински стар рок (ен рол) албум на Кис от далечните седемдесетарски години, хем в същото време е готов да засенчи и най-обичните спомени за тези маскирани (в последствие размаскирани) герои със скрития си потенциал.

Разбира се, той предизвиква повече от разнопосочни чувства, включително и отрицателни – примерно, че е като кърпеж от преработен неизползван стар материал от коя и да е ера на нюйоркските рокенролъри… Или че… Всъщност, всеки има правото да е… прав! Включително самият мистър Джийн Симънс (бас, вокали и съосновател на трупата), който твърди че това е „най-доброто дело на Кис от „Destroyer“ (1976) насам“.

Това налага и една пълна дисекция на „Sonic Boom“:

1.) Първо е стратегическата точка на образа, тоест обложката на албума. Изградена е в най-подходящата продаваема точка за старите почитатели – защото от нея струят четирите маскирани физиономии: тотален тип ала „Rock and Roll Over“ (1976). Създател и на двете всъщност е дизайнерът-художник Майкъл Доре.

2.) Втората точка – песенният материал – е най-важната. Налице е качество, което минимум от второ-трето изслушване вдига на крака и залежалия вследствие на дългогодишен артрит връстник на Джийн Симънс и Пол Стенли, родени някъде далеч във времето (за да сме по-точни – 1949 и 1952!).

Парчетата, реколта Кис 2009, стават. Без никакво съмнение от тях струи мощна жизнена радост и са първосигнални рок химни.

2.1.) Започвайки от модерно звучащата и отваряща албума песен “Modern Day Delilah”, която блести с ласкавите и дори съблазняващи вокали на Пол Стенли (негова запазена марка). Това е здрав, леко забързан хард рок с доста разложени и въртеливи моменти, познати от близкото минало. Оформен е в съвсем хитов трак с аранжимент ала 80-те и е обвит в съвременно модернистично звучене.

2.2.) Създадената от Симънс и изпята от него „Russian Roulette“ изглежда като остатък от сесиите на „Creatures Of The Night“ (1982) и придава допълнително впечатление за богатство след изслушването на тавата. Усеща се, че е като пълнеж поради неравномерния й състав: пружиниращи, забавени части и кратки насрещни бързи сола. С още малко работа е щяло да се превърне в по-откровен хит.

2.3.) „Never Enough“ е най-влизащия рок химн в албума, тъй като предлага гъвкав рок от едно време с танцувални елементи. Пол пее с типичната си сила, а пълните стадиони ще веят гривите си (ако още ги имат, естествено).

2.4.) „Yes I Know (Nobody’s Perfect)“ е най-близката като звучене до 70-те песен. Напомня леко за постановката на „Christine Sixteen“ от тавата „Love Gun“ (1977). Цялостната й настройка е игрива и рокаджийска, но все пак си е средностатистически пълнеж.

2.5.) Дуетно изпълнение на Стенли и Симънс – „Stand“, е чудесно и ще послужи за бомбастично бомбардиране на стадионите, въпреки, а и заради остарялата си (гръмък рок с лирични отклонения) поза! Към плюсовете му може да сложим и лириката, подкрепяща единството и упоритостта.

2.6.) Отново Джийн дере гърло в „Hot And Cold„. Чудесно размятащо се парче с ненатоварващо фънки отношение, типичен класически Кис трак от 70- те, с рефрен за „подпомагане“ на певеца и веселяшко настроение.

2.7.) Една от изненадите в албума е „All For The Glory„, една от „тежките“ песни в диска, изпята от барабаниста Ерик Сингър – негов първи соло вокален принос за Кис, въпреки спорадичното му присъствие от 1991-а. Типичен ритмично поклащащ се парчак в познатия от векове Кис ритъм, който се отличава и с по-особеното соло на китарата, тип Брайън Робъртсън от времето му с Мотърхед. Сдвоените, дрезгави, не така отчетливо разпознаваеми вокали на Сингър също водят до разнопосочно мнение по въпроса: „Радва ли ме новият албум на Кис?!!“.

2.8.) Поредният пълнеж в албума е „Danger Us“ – провлачва се в и около средното темпо с изпипана подложка и силна соло китара. Но можеше и да бъде разработено усилено и мощно ала „Detroit Rock City“. Можеше…

2.9.) Втората „тежка“ песен е „I’m An Animal„, която звучи в допустимо съкрушителен маниер на гръмотевичен рок, станал отличителна марка на Джийн Симънс през годините. Радва леко провлаченото средно темпо, напълнено с извиващи се бас линии и впечатляваща китарна работа, плюс „сърдитите“ стихове. Отново предизвиква противоречиви мнения. Обаче плюсовете са в повече.

2.10.) Първото вокално участие на китариста Томи Тайър е в „When Lightening Strikes„, което идва сякаш директно от края на 80-те, има груув доза и сексуално очарование. Приятен експеримент.

2.11.) Краят на диска е със „Say Yeah“, сякаш създадена през далечната 1988 година, когато членовете на Кис напълно нормално стояха редом до яките мацки… Чаровни хармонии и як саунд, подканващи хитови вокални провиквания и кратка, но запомняща се лирична част.

3.) Точка номер 3 – продукцията. Дело е на Пол Стенли и ко-продуцента Грег Ролинс, работил с Мачбокс Туенти и Гуен Стефани сред много други. Аналоговото решение за запис на албума е много добро. „Sonic Boom“ звучи живо, директно, гъделичкащо спомените с класическите си настройки ала „Destroyer“ (1976), „Love Gun„ (1977) и „Rock And Roll Over“ (1976) плюс „Crazy Nights“ (1987) и „Hot In The Shade“ (1989). Албумът е леко „грапав“ в звученето си подобно на „Psycho Circus“ (1998), но, за радост, не е така модерен и пестелив в цялостното си решение.

Усеща се липсата на откровена балада (каквато се очаква при достолепната възраст на музикантите) или поне на повече романтични нишки, няма и биещи на слух клавишни и синтове… Типично мачистко решение за култовите покорители на женските сърца Стенли и Симънс.

И ако оставим настрана първоначалния успех на този диск – дебют на 2-ра позиция в чарта на „Билборд“ (което е най-голямото постижение на Кис в цялата им дълголетна кариера), то „Sonic Boom“ доказва, че Кис са си… Кис!

Имаме актуално звучащ албум с добри песни за купони, секс и себеутвърждаване, химново припяване и припомняне на великия и славен дух на Кис от средата на 70-те (предимно) и 80-те! Без никакво следване на модните тенденции.

Това е истинското Кис лице – експлозия от рокенрол със запомнящи се китари, мелодични вокали и хармонични линии от майсторите Стенли и Симънс.

Оценка: 7 от 10 – много добър

Автор: Боян Стойчев

Oще: sonic boom  кис 


Още от Ревю

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.