Мисия Хумор | webcafe.bg
Webcafe

Мисия Хумор

Цветана Георгиева 12.12.2013, 18:28 (обновена 17.12.2013, 07:27)

1 от 5 снимки Назад Напред

Алек Попов

Снимка: © Явор Николов

В нашата сфера от културата не получаваме никаква помощ от държавата, тя е перманентно пренебрегва, оставена е сама на себе си

Той не разказва вицове. Няма да ви просълзи от смях с някоя абсурдна история на маса. Алек Попов говори неочаквано сериозно за писател с толкова щедри на хумор книги, че дори английската кралица би се усмихнала на своята разсеяно-впиянена двойничка от "Мисия Лондон".

Ще живеем в този филм, докато не надраснем образа на героите, показващи на другите това, което не са. "Няма смисъл да акцентираш върху визията, ако съдържанието не я покрива. Ние постоянно забравяме за това - ето я причината за всички гафове, които се случват в нашето общество", казва Алек Попов.

Ако пренесем този недъг на ниво "държава", получаваме изостанало образование и култура на фотосинтеза, иначе назовавани за приоритет на всяко правителство. "Няма държава, която да е прокопсала без инвестиции в образование, наука и изкуство. Там се формират ценностите на обществото. За мен това ще е знакът на истинската промяна", категоричен е писателят.

Ти мене или аз тебе

Няма как да държиш едно от най-разпознаваемите пера на българската литература, ако не си открил парадоксите в народопсихологията и стила, с който да ги опишеш. За Алек Попов в черната кутия е заключено прекалено силното его на българина, което му пречи да чуе различно мнение и да види друга гледна точка.

Диагнозата, която той дава, звучи така: "Много трудно се формират авторитети в България. Има всеобщ нихилизъм, който се изразява в активно хейтърство по мрежите. Не става дума за критично отношение, а просто за сляпо комлексарско отричане на всичко. В българите има натрупано много его, което замъглява трезвата преценка и трябва да се преодолее, колкото и непреодолимо да изглежда на този етап".

По негова рецепта изходът се нарича самоирония. Алек Попов изтъква, че това ценно качество се е позагубило в последно време, но все още си е наше притежание: "Самоиронията е нещо много здравословно и може би най-важното, за да има мярка". И препоръчва следващия път да се посмеем първо на себе си - преди всички останали съседи, политици, звезди и съзвездия.

Начин на живот

Българинът обича да си прави шеги с битовизми, със сценки и персонажи от собствената си история и начин на живот. Когато обаче говорим за книги и за хумора като литературен похват, родният читател умее да различава много добре смешките и плоските шеги от сатирата, убеден е Алек Попов.

Този жанр е много силен, но и много сложен, защото хуморът има две лица - универсалното, което забавлява всички хора по света, и специфичното за всеки народ и език, като всеизвестния балкански синдром.

"Българската култура е дълбоко карнавална в своите корени - и това е още от времето на Дионисиевата култура. Тя не е непременно толкова смешна, колкото е гротескна, в нея има елемент на травестия, например - кукерските игри. Това е силно застъпено в балканските култури. Благодарение на исторически обстоятелства тази карнавалност е доста потисната. Когато има възможност да се освободи, тя проявява хубавите си черти", казва Алек Попов.

"Не се опитвам съзнателно да пиша смешно, не може да стане насила. Просто това е начинът, по който виждам света - през призмата на иронията, понякога на гротеската", казва авторът на "Черната кутия", "Мисия Лондон" и няколко сборници с разкази, сред които "Мръсни сънища" и "Митология на прехода".

За вдъхновението казва, че идва с работата. Избягва да взема едно към едно истории, иначе нямаше да е писател, а документален хроникьор. Писането описва като процес на създаване на "един автономен свят, който е цялостен и съществува сам за себе си". "Създаването на светове е едно от най-ценните неща в литературата. Това е най-трудното изкуство", изтъква той.

Хумор във всички форми, обединявай се

Срещаме Алек Попов в НДК между щандове, литературни четения и представяния на книги. Въпреки обедния час, дворецът гъмжи от хора заради 41-ото издание на Международния панаир на книгата, който тази година се провежда заедно с първия Софийски литературен фестивал.

Ден по-късно Алек Попов ще представи аудио версията на последната си книга - "Сестри Палавееви", описвана като първи съвременен партизански роман. "Наситен е с чувство за хумор и разказва за един период, за който досега се е говорило или с езика на пропагандата, или с най-черни краски. Във всеки случай такъв експеримент не е правен досега. На този етап публиката откликва по доста просветен начин", изтъква Алек Попов.

Аудио версията е записана професионално в пълния обем на текста с гласа на Стоян Алексиев. Снощи книгата спечели наградата на "Хеликон" за нова българска художествена проза.

"Донякъде това е иновативно предприятие. Трудно е да се утвърди този нова форма на текста на книгата, хората просто не са свикнали. В останалата част на Европа - и в Русия включително - това не е така", казва Алек Попов.

Един писател с мисия "Хумор" в най-тъжното място на света. "Нямам голяма вяра на тези проучвания. Според мен са спекулативни. България може да бъде едно хубаво място за живеене и вярвам, че малко или повече българите го разбират. Друг е въпросът какво правим, за да бъде така...", казва Алек Попов. Nice, a?

Oще: алек попов  книги  литература  мисия лондон  панаир на книгата  хумор  черната кутия 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

2 Оня Дето Го Трият | 13.12.201310:52

"...Има всеобщ нихилизъм, който се изразява в активно хейтърство по мрежите. Не става дума за критично отношение, а просто за сляпо комлексарско отричане на всичко..."

Тоест като кажеш това и не позволяваш да има несъгласни с теб. Къде е разликата между двете?
Ако аз и ти не харесваме Графа, то това е критично отношение. Но ако ти го харесвша, а аз не - това е жлъчна критика и комплексарско отричане на всичко Много щастлив

Извод: Има всеобщо гъзолизство, не нихилизъм. Критикувай само това, което и другите не харесват
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 28.02.2012, 12:47

1 Boicho Boichev | 13.12.201309:54

"Много трудно се формират авторитети в България. Има всеобщ нихилизъм, който се изразява в активно хейтърство по мрежите. Не става дума за критично отношение, а просто за сляпо комлексарско отричане на всичко. В българите има натрупано много его, което замъглява трезвата преценка и трябва да се преодолее, колкото и непреодолимо да изглежда на този етап".
Много вярно.
   

оценка

+0 -0