Jennicam промени онлайн пространството | webcafe.bg
Webcafe

Jennicam промени онлайн пространството

Webcafe по BBC 19.10.2016, 09:52 (обновена 20.10.2016, 14:01)
Jennicam

Снимка: © Jennicam

Дженифър Рингли е момичето от първия лайфстрийм на 90-те. Днес тя е символ

През 1996-та година 19-годишната Дженифър Рингли включва уеб камерата върху компютъра в стаята си в студентското общежитие. С това просто действие тя променя съвременния свят.

На пръв поглед Рингли не прави нищо особено. Просто вместо да използва камерата, за да говори с приятели и близки в родния ѝ Харисбърг, Пенсилвания, тя предава на живо - излъчвайки себе си пред аудитория от непознати, 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата.

В днешно време, когато социалните медии са навсякъде, когато всичко се споделя и непрекъснато сме в Snapchat, това не е особена новина.

Единственото, което съвременният потребител на Facebook Live би могъл да сметне за уникално в историята на Jennicam, както се казва тогава нейният лайфстрийм, е отчайващото му качество. Някакво ужасно, нацепено, статично, черно-бяло изображение на уебсайта й е заменяно на всеки 15 секунди от друго нацепено, статично, черно-бяло изображение.

Въпреки лошото си качество обаче Jennicam изстрелва Дженифър Рингли до безпрецедентна слава и полага основите на дискусиите, които водим днес в интернет.


През 1999-та година уеб камерите все още бяха футуристична технология. Тогава за да влезеш в интернет трябваше да използваш модем и комутируема връзка. Уеб сайтовете са зареждаха дълги минути, а за всяка минута се плащаше.

И все пак, въпреки че снимките на Джени обикновено показват празна стая (тя е на лекции или в тоалетната), или пък гледа в компютъра, или седи на леглото, докато учи, или - в прилив на активност, пере или си мие зъбите - това слайдшоу на баналното ежедневие тогава е крайно привлекателно.

Четири милиона души гледат нейните ъпдейти на 15 минути с кадри от ежедневния ѝ живот.

За онова време това е огромен дял от интернет потребителите.

Jennicam сега би изглеждала като някакъв странен пърформанс сред високата резолюция на съвременния живот.

Нецепената, черно-бяла картина, безкрайното 15-секундно чакане, без да можеш да правиш нищо, във Facebook днес биха изглеждали единствено като дълбокомислен творчески манифест.

Ако някой сега изобщо забележи Jennicam сред океана от съвременните лайв-блогъри, които продават, тестват, позират, разопаковат и правят секс, нейният лайвстрийм би предизвикал интерес за около 45 секунди. После бихме се отегчили и бихме преминали към нещо с малко повече... живот. Но в пика на популярността си, тя буквално взриви интернет пространството.

Ако бъдем обективни, най-успешните ѝ конкуренти по това време са камера, показваща кафеварка (която вече не предава) и камера пред аквариум с риби (която все още е активна).

От онова време има и други онлайн звезди, като художничката и музикант Ана Вуг, която използва пълноцветното си слайдшоу, за да споделя всичко - от зачеване до раждане.

Творческата кариера на Вуг и експерименталният ѝ дух естествено я карат да се ориентира към дигиталното пространство, за да играе с феновете си и да взаимодейства с тях по начин, който сегашните 300 млн. месечни потребители на Twitter биха оценили мигновено.

И все пак Дженифър е оригиналът, първоизточникът на всичко това.

Тя е крайно невинна в подхода си, искрена и млада. Затова вниманието, което й обръщат от New York Times и от "Късното шоу с Дейвид Летърман" наподобява повече на родителска загриженост.

Едва след скандална интимна нощ с гаджето ѝ, вълната започва да прераства от любопитство в заклеймяване. Обвиненията в самовлюбеност и ексхибиционизъм биха прозвучали познато на повечето участници в реалити шоута от третия сезон на британския Big Brother до наши дни.

За феновете на Jennicam като Алекс Голдман от подкаста Reply All, който я интервюира през 2014-та, чарът на Дженифър е именно в нейната баналност.

Хората са я гледали в събота вечер, докато сгъват чаршафи и са я виждали също да оправя прането си, чувствали са я като една от тях, като сродна душа. Тя е била истински човек, известен с това, че е самата себе си.

Не толкова циничната реалити телевизия

В чата на нейния сайт, където тя също се появява, се създава силна общност. Дженифър тогава е достъпна, част от бандата, приятел. Това вероятно се оказва доста изненадващо за нейната аудитория от новаци в интернет, които никога не са изпитвали подобен тип връзка с някой, когото са виждали само онлайн. Това е ново и за самата Дженифър.

Защото, нека си припомним факта, че всичко това се е случва преди Pop Idol ("България търси талант") или предшественика му Popstars - тв програми, които правят обикновените хора звезди. Тя изпреварва Ник Бейтман от Big Brother с цели три години. Единствените хора, които са се интересували дотогава от ежедневието на другите, са били социолозите или воайорите.

През 90-те все още не се купуваха стоки онлайн, не са четяха новини онлайн - и почти никой не се влюбваше онлайн. Интернет все още беше любопитна новост. На фона на това се появява младо момиче, която кара десетки милиони хора да се включат да я гледат.

Тя е първият истински феномен на онлайн света - феномен, който внася човешкото в компютърната епоха.

Дженифър Рингли изключва камерата през 2003 година и изчезва напълно.

Дори тогава част от аудиторията й е убедена, че контрастът между пълното разкриване и пълната радио-тишина най-вероятно е демонстрация от страна на Дженифър, порив да отстоява себе си и личното си пространство, излизане от младежките години и заявяване на нещо фундаментално за личното пространство в медийната епоха.

Стремглавото развитие на съвременните технологии

Но всички ние видяхме как този дигитален свят стремглаво тръгна напред, видяхме вълни от хора да крещят колко важна е уникалността на настоящия момент във времето, да твърдят, че технологиите променят всичко, че сме се предали на машините, или че сме самовлюбени и ексхибиционисти. (А Дженифър не е нито едно от тези неща...)

Младежките години са време на огромна лична и социална промяна, момент, в който нашето "аз" се колебае между идентификацията с нашите родители и семейство и идентификацията с нашите приятели и света около нас. Поколение от мъже и жени, израснали след като Дженифър включва камерата си, имат безпрецедентната възможност да открият тези приятели онлайн. А тези, които са израснали преди тя да го стори, все още се затрудняват да разберат това.

Забележителният личен експеримент на Дженифър Рингли - нейното публично съзряване - вдъхновява първите дискусии за нещата, които обсъждаме и сега: прекаленото споделяне онлайн, ценността на онлайн себеизразяването и значението на онлайн общността.

Но едно от нещата, които рядко се споменават, е че тя е била просто момиче, което се е опитвало да прецени коя е и каква е, да си изгради идентичност като навлезе в нови, непознати територии, просто като използва средствата, които има на свое разположение.

Oще: big brother  web cam  българия търси талант  дженифър рингли  излъчване на живо  интернет  интернет медия  камера на живо  лайфстрийм  лайфстриминг  медии  медия  на живо  нови технологии  онлайн  реалити телевизия  уеб кам 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

1 e-mil | 19.10.201615:57

Отдавна не бяхте пускали статия с толкова много неверни тъпотии. Усмивка

* * *
"През 1999-та година уеб камерите все още бяха футуристична технология... Уеб сайтовете са зареждаха дълги минути."

Глупости!
Камерите бяха новост в средата на 90-те. През 1999 дори аз имах уеб камера, купена у нас - в България.
През 1999 сайтовете изобщо не се зареждаха дълги минути. По това време вече беше популярно тегленето на mp3, а един файл от 3-4 МБ, беше несравнимо по-голям от кой да е сайт, с мъничките му снимчици и много текст.
Но не само това - теглеше се видео от западни сайтове, само че разделено на парчета за по-лесно сваляне. А видеото в сравнение с mp3 е огромно.
По това време или на следващата година вече имаше локални сървъри с пиратски филми под 700МБ. Ако сте се чудили защо в Замундите и Арените все още се пускат филми под 700 МБ - навик е от тогава. ДВД записвачките още бяха скъпи и филмите се пишеха на CD.

* * *
"През 90-те все още не се купуваха стоки онлайн..."

Големи глупости!
Тия идиоти от BBC са забравили, че имаше дот ком криза през 2001 и тя се случи именно заради огромния растеж на онлайн търговията през втората половина на 90-те. Как може да не сте чували за Ибей и Амазон? Те бяха създадени през 1994-95. В следващите години имаше ОГРОМЕН БУМ на търговски сайтове.

* * *
"През 90-те все още... не са четяха новини онлайн..."

Грандиозни глупости!
Дори в малка и бедна България сума ти хора четяха новини в Дир.бг, който пък даваше линкове към другите медии. През 1997-1999 сайтове вече имаха Банкеръ, Капитал, СЕГА, Демокрация, Монитор, Стандарт, Нюз.бг и още други. Разните компютърни издания PC World, Computerworld и прочие - също имаха.
При това не бяхме много изостанали, макар че бяха годините след Виденовата криза. Големите световни медии: Ню Йорк Таймс, английският Таймс, Вашингтон Пост, Файненшъл Таймс и страшно много други си направиха сайтове по същото време - през 1996.
Скоро след това през 90-те на Запад вече имаше изследвания, които твърдяха, че служителите в офисите харчат не-помня-колко време за четене на новини в Интернет вместо да работят, което ощетявало бизнеса.

* * *
"Ако бъдем обективни, най-успешните ѝ конкуренти по това време са камера, показваща кафеварка... и камера пред аквариум с риби... "
"Четири милиона души гледат... За онова време това е огромен дял от интернет потребителите."

Съвсем пълни глупости!
През 1999 интернет потребителите наближаваха 300 милиона. Тоест нейният "огромен" дял е малко над 1%. За сравнение по същото време Ибей имаха поне 10 млн регистрирани потребители, а Амазон - близо 15 млн.
През 1996-1997 вече имаше уеб камери по улиците и балконите. Толкова много бяха, че вече имаше сайтове, които събираха на едно място линкове към тях. Например руският livecam.ru е точно от него време.
Но най-големите и конкуренти не са били те, ами порното. Всички се преструват, че интернет порното не съществува, а то е огромна индустрия сега, беше огромна и тогава. Видеостриймовете с порно се появиха по същото време (пак така накъсани), а обменът на картинки беше огромен.
Дори първият американски закон ограничаващ порното в Интернет е именно от 1996.

* * *
"През 90-те... Интернет все още беше любопитна новост."

Интернет, деца, беше новост през 93-та докъм 95-та. А във въпросната 1999, за която смятате, че нищо не се е случвало, всъщност вече имаше масови безплатни електронни пощи за куцо и сакато и огромно разнообразие от сайтове. Още тогава се налагаше да избираме. Отдавна вече не можехме да разгледаме всичко интересно.

* * *
"Поколение от мъже и жени, израснали след като Дженифър включва камерата си, имат безпрецедентната възможност да открият тези приятели онлайн. А тези, които са израснали преди тя да го стори, все още се затрудняват да разберат това."

Абе, тъпанари! Нали е била на 19? Мома за женене. Е, значи и тя е израснала преди да си включи камерата.

Големият растеж на онлайн търговията, запознанствата, рекламата и въобще забавленията беше осъществен именно от хора израсли преди 1996. И целият този бизнес се държеше на клиенти, които също бяха израсли преди това. Хора, които са били в активна и платежоспособна възраст през втората половина на 90-те.
Тя може и да е стигнала общо до десетки милиони потребители от 1996 до 2003, но форумите, чатовете и ICQ стигнаха до всички. Нямаше човек, който да не е минал оттам - това са стотици милиони.

Ама, как може бе? Минали са едва 20 години и вече си въобразявате, че 40-50 годишните не разбират Интернет? Пикльовци! Светът се е появил далеч преди да се родите.
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани