Нарисувай ми сърце | webcafe.bg
Webcafe

Нарисувай ми сърце

Емилия Милчева 16.12.2010, 14:40 (обновена 18.12.2010, 09:41)
Смарт артс

Снимка: © Личен архив

Капитанът и Любка - пълен напред

Родена е след история на изкуството. В смисъл майка й тъкмо си била взела изпита по история на изкуството в пети курс на Художествената академия и получила контракции.

Любка на баба си Любена, дъщеря на двама художници. "Избрах да уча арт мениджмънт, защото не могат да си продават изкуството, не знаят как да си напишат CV-то, да се представят на изложба. Реших, че няма смисъл да се конкурирам с тях, те са си достатъчно добри..."

Преди да започне работа преди три години в "Смарт Артс", е правила бижута - с перли, злато, бяло злато, "но разбрах, че не си заслужава, започнаха все по-малко да плащат на бижутерите като грам изработка..."

Около двете ни в работилницата в една пресечка до Медицинска академия почти няма празно място - картони, кожи, хартии с вид на древни папируси, състарени в различни цветове, връзчици, четки и панички с лепила, картонени кутии, две големи преси, едната за топъл печат, пирографирани корици, тефтери и сувенири, опаковани в кашони. Едва намирам място на масата, където да сложа диктофонът.

Хартиите, както разбирам по-късно, са ръчна изработка, внос от Непал. Всъщност, всички материали са истински - дърво, метал, естествена кожа, конопени върви, хартия, произведена по специален начин.

Зад гърба на Любка свети едно бузесто слънце в златен бронз. Това не е наше - смее се тя - за левче от Джъмбо, Лъв съм по зодия, а по християнската схоластика не си падам..."

Обаче китайците не са копирали още глаголицата

Добре, че китайците не са копирали още глаголицата. Иначе досега да са наводнили пазара ни със сувенири, гравирани с Аз, Буки, Веди, и пръстени на цар Калоян made in China.

И целият този труд, който Любка и още двама-трима хвърлят, почти изцяло ръчен - сглобява се ръчно, лепи се ръчно, за да направят например една уникална кутия за... снимки или тубоси за пергаменти на някоя масонска ложа, отива по дяволите. Тубосите, както ми обясниха, са кутиите, които по принцип съхраняват пергаменти, абе изобщо послания.

Даже в деня на интервюто Любка ме посреща с доста изморен вид заради голяма поръчка от един от GSM-операторите с коледни поздравления, опаковани в точно такива тубоси.

Хитро е да подариш кутия - с послание. Не като корпоративен, като личен подарък. Нестандартен начин да кажеш нещо специално на някой специален за теб. Може да се обясните в любов, да изпратите стихотворение, да предложите брак, изобщо каквато ви хрумне романтика, в едно такова "писмо в бутилка".

Това си е индивидуална поръчка, но тук често влизат хора, за да искат точно това, което искат. Така една жена влязла, изсипала на масата куп снимки на дъщеря си - от бебе до абитуриентския бал, и поръчала албум за 21-ия й рожден ден. Разгръщам този албум, с пирографирано нежно послание, каквото само една майка може да измисли за детето си, а вътре всяка снимка е върху различен фон.

Самият фон всъщност е картина, рисувана от Любка,  и съобразена със снимката. Отдолу - годината. Три дни труд струва този подарък, който ще получи едно обичано дете, вече млада жена.

Албумът после се сглобява със специални книговезки техники - биговане и др. "За книговезството две жени ни учат кой картон как се пука, как се ламинира, кой материал как се държи при обработка, как се правят дебелите книги с корици, как се лепят. Пипкава и прецизна работа..."

В ателието се правят уникални корици на книги, с метални елементи и кожа, дори и орнаменти, вградени в кожа или дърво. Така, ако искате да съхраните ценна антикварна книга, това е добър начин.

И родословно дърво може да се поръча. "Последното беше със 120 човека, страшна схема и връзки, направих го от дърво, с гравирани имена, мисля, че се получи много добре, макар и да се измъчих с изпипването на имената..." Аз лично попаднах на "Смарт Артс" по едни писани дървени каручки на панаира на книгата.

Тънката граница между занаят и изкуство

И Любка, и шефът й смятат, че са някъде на тъъъънката граница между занаята и изкуството. Но първо трябва да си станал доста добър в занаята.

Какво се иска? Сръчност, естествено, защото правиш всичко с двете си ръце, трябва си прецизен като зъботехник. Да имаш и художествен опит - "не вкус, опит...". От само себе си се разбира, че някои програми на компютъра е съвсем задължително да си овладял.

Миналата година екипът е имал дилема - масовка или индивидуални неща. "При масовката обаче творческият, уникалният момент се губи, обсъждахме накъде да тръгнем, и отхвърлихме масовката..."

Изглежда ми умно решение, макар да си давам сметка, че от повечето бройки и работата на ишлеме ще паднат и повече пари. Стига, разбира се, с теб да се разплащат коректно и навреме. Защото знам за случаи, когато стоката ти седи на консигнация, но парите получаваш след втория-третия месец...

Първото и Второто българско царство, и герба също

От Любка разбирам, че страшно много се харесват сувенирите на историческа тематика. Според нея на пазара има огромна ниша по отношение на този тип сувенири. Кои са най-търсените ли? Ами от най-героичните ни български периоди.

"Много се харесва периодът на Първото и на Второто българско царство, пръстени и печати на цар Калоян, на Иван-Асен Втори, както и артефакти от времето на траките - техни символи и знаци".

И ретрото. Картички, албуми със снимки от градове от началото на миналия век. Хората наистина обичат да се връщат в миналото - особено като разглеждам фототипно издание на стария Созопол, издадено в сто библиографски екземпляра. Созопол преди сто години и чернобял изглежда прекрасно - щеше ми се строителният бум да не се е случвал...

А, и гербът се харесвал много. Тук имат от всички гербове на България, но последният, онзи, за който се изпокараха депутатите през 1997-а, когато го одобриха, се търси най-много.

С машина за топъл печат върху кожа стои наистина добре. Може да се щампова само върху естествена кожа, защото изкуствената се стопява. Такива машини има няколко в цяла България. Лошото е, че занаятът е на изчезване.

"Ние сме си калфите, ние сме си майсторите... Навремето е бил наистина добър занаят, към Задругата на майсторите в СБХ... Сега са останали няколко възрастни хора, а други пък отдавна са в чужбина, където правят добри пари от това...

Тази техника и в Художествената академия не се изучава, и в приложната художествена гимназия, която съм завършила със специалност металопластика нямаше такава специалност - кожа. Така че ако не го възстановим този занаят, ако не направим нещо, няма кой да го прави".

Oще: подаръци  смарт артс  сувенири 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.09.2010, 14:43

17 Bozo Kosmev | 18.12.201010:32

А, между другото, по голяма нелепица от това да сравняваш сайт за забавление с болница, ми е трудно да се сетя. Освен това това, което даваш като пример с доктора, е съдържание, т.е. есенцията на продукта, а не форма, докато определителния член, смесването на времената и т.н. си е форма в най-чист вид.
Ти явно си от хората, за които измислиха рекламите в стил "... сега в нова, по добра опаковка..." и "... сега с ново, по-добро име...". Няма лошо...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.09.2010, 14:43

16 Bozo Kosmev | 18.12.201010:07

Ами вместо да вдигам врява, което не виждам какво ще промени, ще си потърся друга болница, дето ме кефи повече... Теб какво те спира. Доколкото знам, никой не идва на тоя сайт насила, а и никой не плаща такса за употребата му, за да има претенции. Кефи те - посещаваш, не те кефи - отсвирваш. Просто е.
Както казах вече, много насериозно се вземаш.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.11.2010, 16:47

15 Начко | 18.12.201008:46

Ами, Bozo, ако идеш в болница и попаднеш на главен доктор като описания от мен, предполагам, че ще оревеш орталъка, без да ти е работно място.
Започвам да си мисля, че това, дето се правиш на неразбрал тук не е поза, за съжаление. Е, аз нямам намерение да обяснявам чак толкова елементарно, който разбрал - разбрал.
Впрочем в чалгата 99.5% от песните са в стил "и той квооо", но, както виждаш, успя да нанесе огромни поражения. Дано поне тук намериш смисъла между редовете. Можеш да не ми отговаряш, наясно съм, че ще чуя изтърканата ти плоча за трети път.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.12.2010, 02:58

14 Polya Pavlova | 18.12.201002:25

тоя текст е като играта "хайде сега всеки да продължи изречението на предния" Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.12.2010, 13:29

13 yotzzo | 18.12.201000:15

поклон Първото изречение кърти! Пробвах и натам, но се върнах пак на първото.Титан на мисълта! Казал е всичко с едно изречение!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

12 Thea Atanasova | 17.12.201023:04

Антоне честно незнам Усмивка прочетох само първото изречение...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.10.2010, 00:35

11 Anton Andonov | 17.12.201022:29

За кво става въпрос в тая, статия, няква върла глупост, нали хахах
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.09.2010, 14:43

10 Bozo Kosmev | 17.12.201021:28

Мисълта ми е, че сайта си има име - уебкафе. А не литературен фронт или литературна мисъл или нещо от сорта. Тука, доколкото съм видял до момента, хората си чешат езиците. Много насериозно го вземаш. Огледай се малко - почти половината статии са в стил "И той квоооо"...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.09.2010, 14:43

9 Bozo Kosmev | 17.12.201021:16

Не разбрах, на теб тука ти е работното място, така ли? Защото на мен не ми е. Аз тука идвам за по (уеб)кафе...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.11.2010, 16:47

8 Начко | 17.12.201020:41

Ех, Kosmev, Kosmev... Ако идеш в коя да е болница и там установиш, че главният лекар не познава симптомите и лечението на някой прост бронхит или грип например, дали пак ще го даваш много ларж с щипка досада? Бързам да те светна - тук имаме същия случай, само че с друга професия. Има къде да се правим на широко скроени, не на работното място, ако ме разбираш.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани