Мечти по вълните | webcafe.bg
Webcafe

Мечти по вълните

Явор Николов 20.09.2013, 19:49 (обновена 23.09.2013, 16:00)

1 от 5 снимки Назад Напред

школа дедал

Цветан Кръстев (л.) и Дарин Сотиров (д.), заедно с част от учениците

Стар метод за спасение или сбъдване на мечти. Това е писмото в бутилка. Днес корабокрушенците имат малко по-модерни методи за търсене на помощ, но винаги има кой да изпрати лист надежда в морето. Признайте си, и вие сте пускали поне веднъж: с адрес, телефон, дата и стара коркова тапа.

Романтично, мечтателско, от сърцето - като всеки вид изкуство. Не е случайно, че съвсем близо до вълните (и всичките писма, които носят), за децата има място, където да откриват талантите си. С утвърдени творци на руля, школа "Дедал" плува срещу течението. И се стреми да сбъдва мечти.

Екипажът

Школата започва своята дейност в началото на 2009 г. и до този момент през нея са преминали над 500 момчета и момичета на между 8 и 25-годишна възраст. Само тази година се обучават 130. Правят изложби, спектакли, прожекции, участваха и в "Нощта на художниците".

Голяма част от децата в "Дедал" са под общия чиновнически знаменател "неравностойно положение" - от бедни или многодетни семейства, с разведени или починали родители, хиперактивни и т.н. Освен числа в графите на различни институции, тези "трудно контактни" хлапета са и таланти в сферата на изобразителното изкуство, кинематографията, фотографията, анимацията, графичния дизайн, театъра и музиката.

За много от тях е невъзможно да посещават специализирани курсове, които обикновено са твърде скъпи. В същото време, школата предлага на децата и подготовка за приемните изпити в университета.

С тях работят седем варненски художници, двама оператори, трима фотографи, двама актьори (един драматичен и един куклен) и четирима музиканти (сред тях - художникът Цветан Кръстев, скулпторът Свилен Георгиев, фотографът Митко Дермански, актьорът Димитър Костадинов и др.). Освен това, дейността на школата се поддържа от четирима компютърни инженери, двама финансисти, един юрист и още много други приятели.

С пране, почистване, бухтички, сладки и плодове помагат и майките на децата. Всички се трудят безвъзмездно.

„Ние смятаме, че натрупаният човешки опит не бива да бъде продаван под никаква форма. Затова, уроците са без заплащане, с всички осигурени пособия, материали, техническо оборудване и прочее", подчертава известният художник Дарин Сотиров, който е един от „виновниците" школата да съществува (и настоява по-надолу в текста да го наричам Даро).

В сайта на школа „Дедал" неслучайно е записано, че сдружението зад нея „съществува извън всякакви партии, клубове, ложи, ордени и каквито и да е други подобни структури". Творците дават лични средства, пишат проекти и понякога намират подкрепа от местния бизнес.

Има смисъл

Според Даро, въпреки телевизията и компютърните игри, децата имат търпението да се потопят в изкуството: „Намират време, при желание, всичко се случва от само себе си".

Резултатите са измерими - за 4 години 40-50 от възпитаниците на „Дедал" са влезли в специализирани университети у нас и по света, а по-малките постоянно влизат в училища по изкуствата. Това е постижение, с което трудно могат да се похвалят даже и някои държавни институции.

За преподавателите по-важното е друго: „Растат честни и почтени хора, пазят планетата, мислят и знаят много в най-различни области. Решихме сега да сеем, нека всички жънат след време".

Послание

Идеята за акцията „Писмо в бутилка" дошла на по чаша вино. 50-60 млади автори (сред които - и възпитаници на школата) създали по една творба, като всички те ще бъдат изложени на морската гара малко преди Международния ден на Черно море (31 октомври).

Художниците, на свой ред, застанали пред възпитаниците на кино школата, за да запишат своите послания към света. Музикантите от школа „Дедал" написали саундтрак и се появил филмът „Писмо в бутилка". Качен на флашка заедно със снимки от работата по проекта и хартиен сертификат, той ще влезе в специално „разкрасени" бутилки във формата на морски фар - изплетени с манила и запечатани с червен восък и печат.

Авторите и посланията ще се качат на кораб. Тримачтовата бригантина „Роял Хелена" ще е осветена като платноход от приказките. Електроника ще свети и вътре в бутилките, които ще тръгнат сами по пътя си на 20 мили навътре в морето.

Междувременно ще заработи и сайт, където намерилите бутилките да споделят свои мисли.

Филмът „Писмо в бутилка" ще отиде и в останалите черноморски общини с надеждата да го пуснат по местните телевизии. Даро се надява, че така поне още един град догодина ще участва в инициативата.

Дали е заради вълните?

Даро е откровен, че се чувства по-добре във водата, отколкото на сушата. Животът му е свързан с морето. Вдъхновението - също. „Тази движеща се маса вода и непрекъснатата промяна на цвят и светлина са великолепно-могъщи. Има дни, в които по 10-12 часа седя някъде на брега и гледам пространството: формите, цветовете", разказва художникът.

Досега не е намирал чуждо писмо в бутилка, но пък сам е „пращал". Сега учениците му ще пуснат своите послания. В школата те трудно ще минат за бедстващи моряци. Но пък ще споделят на някого отвъд, че някои мечти се сбъдват.

Oще: дарин сотиров  деца  изкуство  обучение  школа  школа дедал 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 06.04.2011, 14:57

1 MiaWallace | 23.09.201310:46

Браво на този човек! Въпреки бездуховността, която цари навсякъде, все пак има хора, за които изкуството не е губене на време, а храна без която животът е само съществуване
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани