Тъкмо тръгвах да пиша графити | webcafe.bg
Webcafe

Тъкмо тръгвах да пиша графити

Lifecafe 24.10.2013, 18:01 (обновена 28.10.2013, 12:30)

1 от 8 снимки Назад Напред

rush

Снимка: © Явор Николов

RUSH иска да бъде пресечната точка на модата и арта в модерния град

"Шнур за Левски" и "Коремен тиф за ЦСКА" се рисуват със спрей върху стена най-често по тъмно, но не са графити. Разбира се, това не означава, че полицаите ще ти ръкопляскат, ако те спипат да рисуваш "Тайната вечеря" в някой подлез, но за много хора ще си художник. Защото графитът прави от фасадата пано, а от улиците - галерии. Можеш само да разглеждаш, но може и да се осмелиш да промениш собственото си пространство. С флакон в ръка.

Мария Никодимова все още не вярва колко много хора са минали през творческата работилница за графити на ON!Graffiti преди има-няма месец - 400 начинаещи и 76 напреднали. От три години участва в организацията на тематичната зона в ON!Fest, но сега е в свои води - намирам я в магазин RUSH, създаден от нея и сестра й Цветомира.

Мария е сериозно замесена в популяризирането на графити културата у нас и, естествено, говори разпалено (но и авторитетно) по темата.

Поглед от вишката

Събитието, което вкара тазгодишния ON!Fest в новините, беше гигантският графит на Smug и Brus върху охладителната кула на ТЕЦ "София". Това да сложиш 50-метров Dr. Mundo от League of Legends върху железобетонния мастодонт не е шега работа.

"Едно е, когато дадено нещо си го представиш и ти изглежда супер готина идея. Получаваш подкрепа от всички институции, но то е на хартия, по телефона и т.н. В действителност, никой не идва вместо теб да се оправи с кабелите, които трябва да се смъкнат, за да може да мине вишката...", разказва Мария и предпочита да спести всички куриози около оборудването, което било на повече години от качените на него хора.

Самото рисуване върху полегатата повърхност високо над земята е предизвикателство за художника, без предишен опит нямаш особен шанс. Затова и организаторите на събитието заложили на двама чужденци, а не на българи - макар Smug и Brus да са доста скъпи за нашите стандарти. "Изцяло разчитахме на човешкото им отношение, на това, че ще се зарибят да го нарисуват", признава Мария.

От топлоцентралата също помогнали на инициативата - за няколко дни се появило много добро осветление, което покрива цялата повърхност на охладителната кула.

"Дори италианецът, който рисуваше, не можеше да влезе без пропуск, подписан от директора. Когато някак сблъскаш соцуправлението от едно време с един толкова иновативен проект, който не е правен никъде на Балканите, си даваш сметка, че това е предизвикателство", разказва Мария.

Тя признава, че в средата на работата е имало критичен момент, в който се е питала защо се е наела с нещо толкова голямо (буквално!), но накрая го имало това "Уау!", което показва, че си е струвало. Радва се, че и хората от околните квартали са харесали графита. За нея той е "малко цвят в цялата сива соцобстановка" в софийския север.

Искам лого тук и там

Мария и сестра й организират графити събития, но тя е категорична, че у нас независимите прояви са кът. Не е чудно - цялата urban култура не е точно машина за пари, а от продажби на флакони и организиране на фестивали няма как да забогатееш.

"Когато искаш да популяризираш нещо, всеки те посреща с усмивка: "Ок, действай!", но не те пита колко пари ти трябват. Хората, които те питат, пък казват: "Искам логото ми да е от тук до тук", "Искам това да е под моя брандинг". На тях не им достатъчно, че ще има 400 деца, които ще минат и ще бъдат доволни от графити уъркшопа", не особено радостно ми обяснява тя.

И двамата се сещаме за примери (движими и недвижими) как спонсорът се меси толкова нагло, че крайният резултат е неспасяемо побългарен. Изглежда почти неизбежно - големите компании не виждат изкуството, а нестандартната реклама по стените.

Не точно като да ходиш на рисуване

"Не е евтино хоби. Ако имам дете на 8 години и се е зарибило покрай съучениците си да рисува, да сме наясно - ще струва между 100-150 лева на месец. Един флакон е минимум 8 лева, един маркер е от 15 лева нагоре. За да нарисуваш един графит, се нуждаеш от повече от два цвята", обяснява Мария.

Другата причина родителите да са резервирани към графитите е ясна - винаги има шанс детето им да преспи в районното, ако го хванат със спрей в ръка. Легалните места за рисуване в София са кът, а даже и там не винаги е безопасно.

"Имахме преди 2 години случай, в който пет дни след официално откриване на подлез като място за легално рисуване от самата кметица, двама познати отидоха да рисуват. Те нощуваха в районното, защото полицаите им казали: "Ние не знаем, до нас не е стигнала такава наредба, вие нарушавате закона, елате с нас в районното", разказва Мария.

За нея е абсурдно да искаш гаранции за това, че никой няма да рисува извън местата, които си му предоставил. "Това е графити културата. Тя никога няма да спре да има частица нелегалност в себе си. Никога не е подлежала на контрол и никога няма да подлежи".

В Лондон и други столици проблемът се решава с по-голяма ангажираност от страна на общината - "позволените" стени се сменят непрекъснато, властите ги боядисват и обявяват тема за всяка от тях. У нас един чисти и рисува, втори идва след седмица и го "заличава" със своя графит и това се повтаря, докато на всички не им писне.

Вече е изкуство (и бизнес)

Много от хората в София вече разбират, че графитите могат да бъдат и нещо красиво. "Нещото, към което се стремим, е графитите да не са само начин за предаване на послания, но и да радват хората, както е този комин - дори и да е с комерсиална цел".

Мария смята, че вместо да чистиш драсканиците върху рулетката на магазина си е много по-добре да дадеш същите пари на графити артист, който да нарисува нещо хубаво там - даже по твой проект. Уличните художници си зачитат труда и повечето не пипат това, което е добро.

Твърди, че има търсене на пазара. "Не е като търсенето на хляб, но графитите не са за всеки - трябва да имаш достатъчно отворен поглед за света и живота. Има търсене от хора, които ги харесват като различно изкуство". Младите български творци рисуват интериор и екстериор у нас и в чужбина.

Smug, който се изяви върху ТЕЦ "София", споделил с Мария, че в началото е рисувал, за да популяризира името си и да може днес да рисува за пари. "Аз пожелавам на всеки български артист да достигне до тази точка, защото няма нищо по-хубаво от това да рисуваш неща, които ти харесват и да ти се плаща".

Естествено, не всеки успява да превърне хобито си в работа, но Мария смята, че това ни е национална черта: "Искаме като се захванем с нещо, след един месец да видим положителния резултат и да сме направили един милион. Ако си човек, който е наясно, че това ще стане след време и усилия, то наистина може би ще дойде един ден - и ще изкарваш добри пари. Повечето графити артисти или ги мързи да стигнат дотам, или не им се оправдават очакванията още в началото".

Модно

Преди RUSH, Мария и Цветомира са имали друг магазин - с изцяло графити насоченост. Сега продават не само флакони и маркери, но и рокли, блузи, тениски, очила, обувки и други модни артикули в крак с тенденциите в модерната градска мода. Централно място заемат и принтове на някои от най-добрите български графити артисти, сред които и Насимо.

"На всяка втора пряка имаш нормални бутици, магазини за дрехи и т.н., но на всеки му е интересно нещо, което е свързано с изкуство. Решихме да преплетем едно по-различно изкуство с нашето виждане за правене на мода", обяснява Мария и допълва: "Една мацка, която си купува супер готината копринена рокля, надали ще тръгне да пръска със спрей, но в същото време дрехите, които правим, са за urban обществото. Не са прекалено бални...".

Клиентите им са най-различни хора, като много от тях до този момент са били доста далеч от графити културата.

Продават се артикули с марката на магазина, а също и такива на млади български дизайнери. В тях обаче няма никакво българско или даже балканско влияние. По темата Мария е пределно ясна: "Живяла съм навън, целият екип пътуваме непрекъснато. В един момент се връщаш тук и биваш заринат от едно пост-соцобщество - говорим за дрехи, за обувки, за чанти, за магазини. Казваш си: Дотук! Дай да направим нещо различно - да вкараме малко европейска култура!"

Не е като другите места

RUSH е като графитите - потенциално всеки може да намери по нещо за себе си, но трябва да е отворен към различното. Мария е категорична, че такива места са нужни: "За 70% от населението има 200 000 търговски обекта с един и същи стил. Благодарение на моловете вече имаме и световно известни комерсиални марки. В столицата на една държава има глад и за нещо различно, глад за това да бъдеш уникален".

Понякога се колебае дали прави нещата по най-правилния начин, но не е съжалявала за начинанието си. "Фактът, че ежедневно има хора, които са доволни, ми е достатъчен".

Oще: brus  onfest  rush  smug  графити  изкуство  магазин rush  мария никодимова 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани