Защо жените са толкова нещастни в собствената си кожа? | webcafe.bg
Webcafe

Жени, нещастни в собствената си кожа

Шарън Парсънс , По Daily Mail 02.09.2010, 11:56 (обновена 05.09.2010, 03:01)
жена, робот

Сряда сутринта, стоя гола в банята - между мeн и света наоколо има само тънка муселинова завеса.

Не толкова необичаен сценарий - като изключим, че деля това помещение с фотографка, нейната асистентка, художник и гримьор, който потупва деколтето ми с пухче за пудра.

В тази къща в Южен Лондон, жени в различни степени на разсъблеченост разговарят на кафе, разположени върху високи столове с пълен комплект ролки за коса, или разлистват списания.

Междувременно в задния двор колежка, която досега съм виждала само напълно облечена, наднича между листата напълно гола, докато се подготвя за фотосесия.

Голият брой

Осем от нас са тук да се снимат за Top Sante, списание за здраве и красота, на което съм редактор в последните две години. Всички ние - от смели читателки до членки на моя екип - изваждаме всичко на показ за това, което сме нарекли "Голия брой".

Това е една важна тема, която имах късмета да реализирам в този последен за мен брой като редактор, тъй като именно непрекъснатата поредица от идеализирана красота в списанията е изкривила възприятието на жените как те "би трябвало" да изглеждат.

Това важи за всяка възраст - от ненавлязлата в пубертета ученичка, която харесва Черил Коул, до зрялата жена, която все още мисли с печал за Хелън Мирън в онези бикини...

Идеалните хора са от друг свят

Да вземем моята приятелка Джени, която е на 48 години. Aдвокатка с коефициент на интелигентност, който би засрамил Каръл Водерман. С прекрасна закръглена фигура, която някога хората биха нарекли изваяна.

Не е ходила на плаж от години, тъй като не може да понесе мисълта да покаже тялото си, което смята за огромно.

Или 35-годишната Линда, която разказва историята си в списанието: от три години не позволява на съпруга си да я види гола, тъй като възприема тялото си като "отблъскващо" - въпреки че то не е.

Не мисля, че вманиачаването по това как изглеждаме - и нашите нереалистични съпоставки с вида на знаменитостите - са нещо съвсем ново.

Но подозирам, че в миналото е имало или по-голямо чувство за пропорция, или просто мнозинството от хората са приемали, че тези прекрасни хора - филмовите звезди на онези времена например - са различни, съществуват в далечен свят, който "обикновените хора" винаги ще наблюдават само от киноекрана, или на страниците на списанията.

Отношението към собственото ни тяло - болезнено притеснено

Онзи ден попаднах на стар годишник от крайморски град, който датираше чак от 1949 г. - включваше материал за проведен на кея конкурс за красота.

Не можех да не се шокирам колко непретенциозно и не-бляскаво изглеждаха всички участнички: дебели бедра, криви зъби... Някои дори гледаха иззад дебели кръгли очила.

Но всички тези млади жени се смееха, хванати за ръце, очевидно развълнувани от това да участват в конкурса.

Можете да си представите как една от тях казва: "Хайде де, Джийн. Да се включим за удоволствие - такъв майтап ще е!"

Каква разлика с днешното болезнено притеснено отношение - нищо чудно, че продажбите на саронги и кафтани никога не са били по-големи.

Аз съм със средни размери (42), но ако оставим настрана възрастта (на 50 съм), никога не бих си представила да се включа в "конкурс за красота", облечена само в бански, още по-малко да ходя по брега без парео, с което да стигна безопасно до шезлонга ми.

Дори се отказах от членската си карта за фитнеса, тъй като не можех да понасям унижението в съблекалнята, където жени с чудесен тен си развяваха телата съвсем голи, докато останалите се мъчехме да се облечем зад нашите кърпи.

Също така обичам изваяните рамене, безкрайните крака и гладките кореми на подобните на газели моделки, които изпълват страница подир страница на нашите списания - въпреки че напълно съзнавам какво става зад кулисите.

Знам, че моделката с безупречна кожа върху корицата на списанието може да е дошла за фотосесията с повече пъпки от тийнейджърка (което често и става, защото тя всъщност си е тийнейджърка).

Осъзнавам, че изящният задник, илюстриращ материал за перфектното дупе, може всъщност да има същите грапавини (и пъпчици!), които "обикновеният" задник има; и че блестящите кичури на момичето в рекламата за шампоан никога не са били постигани с бързия режим "душ на бегом", който повечето от нас прилагаме, когато бързаме за работа всяка сутрин.

Всички тези "несъвършенства" са били ретуширани или...?

Естествено, има и изключения. Преди няколко месеца присъствах на фотосесия за списанието във Флорида, като избирах между безброй моделки за нашите корици и материали - и трябва да кажа, че тези момичета изглеждаха естествено прекрасни - от момента, в който се събудят, дори преди гримьорът да се е заел с тях.

И както винаги бях пленена от чудото да видиш как някой си има всичко - не само добри зъби или чудесни крака, но абсолютно съвършенство - от върха на бляскавата им глава до краищата на фините им пръсти.

"Но трябва да помниш", каза мъдро моят художествен редактор, "че хора, които изглеждат така, са редки, свръхсполучливи попадения на природата. Сравнени с останалата част от населението, те са необикновени същества..." (Без съмнение, нека си го признаем - колко често виждате "съвършенство" в автобуса или в претъпкан мол?)

Не ми гледайте краката, ужасни са

По-изключителното е, че някои от тези прекрасни жени все още страдат от ужасна липса на самоувереност.

"Не ми гледайте краката, ужасни са", помоли ме веднъж една моделка (те ми изглеждаха невероятно), докато друга, толкова естествена и свежа, ми призна, че се чувства подложена на натиск да си направи корекции на бюста: "Няма да получа предложения да представям бански, ако не го направя", каза тя.

Отрезвяващите жени

Освен красивите манекенки, всеки месец моето списание показва жени, чиито лични прояви на смелост и решителност, често въпреки невероятни препятствия, са вдъхновяващи - независимо дали става дума за преодоляване на сериозна болест, живот с недъг, или възстановяване след променящо живота събитие.

Вярвам, че тези фантастични, позитивни жени поставят твърдо нещата в перспектива - и правят тази мания по нашия външен вид да изглежда донякъде глупава и със сигурност повърхностна.

Да си гола не е въпрос само на събличане...

Предложението ми към редакционния екип да пуснем "Голия брой" беше посрещнато с изненадващи количества ентусиазъм. Докато, разбира се, не изтъкнах, че ако приканваме нашите читатели да се съблекат, някои от нас би трябвало да направят същото.

Настъпи шокирано мълчание, последвано от кикотене и няколко коментара "За нищо на света!". Но след това се вдигнаха няколко ръце и идеи. Стана ясно, че това да си гол не е въпрос само на това да се съблечеш.

Една от авторките - Фиона, заяви, че се чувства напълно незащитена без грим, докато друга - Шарлът, се писа доброволец за натуризъм, просто за да разбере дали да бъдеш сред други голи хора - с всякакви форми и размери, ще е плашещо или освобождаващо.

Най-важното бе желанието да включим жени, които имат сериозна причина да покажат на света, че се гордеят със себе си и са щастливи в кожата си.

Не на последно място - и такива като Кери, нашата чудесна художествена редакторка, която само на 34 години получи диагноза "рак на гърдата" и сега е в ремисия.

Не биваше да се притесняваме за това дали ще намерим дами, желаещи да се съблекат, за да ги види целият свят: бяхме засипани от доброволки, които искаха да споделят своите истории за преодоляване на големи препятствия, независимо дали става дума за сериозно заболяване, липса на самоуважение или развод - и как успоредно с това са успели да приемат тялото си каквото е.

Всички те желаеха да покажат, че можем да бъдем прекрасни - без да сме "съвършени"

"Знам, че имам възголеми бедра и закръглени форми", заяви 41-годишната Кели, работеща с хора, които имат затруднения от физическо и интелектуално естество, "но работата ми наистина ми помогна да благодарна за това, което имам".

Тази увереност, често придобита с много труд, беше това, което ме впечатли най-много във всички наши доброволки за голата фотосесия - и мисля, че това ги направи толкова невероятно привлекателни.

Да, имаше и малко нервност (не всеки ден се събличаш пред хора, с които разговаряш при машината за вода), но този ден ще бъде запомнен от много от нас с добро. Подкрепата и комплиментите, които всички правеха една на друга, стопляха сърцето - а и настина се посмяхме.

Има толкова много неща, които да те правят прекрасна, извън това да имаш бедра без целулит или корем, равен като дъска.

Искрено вярвам, че да се чувстваш щастлива в кожата си - каквито и да са формите и размерите ти - носи увереност, интелигентност и съблазнителност, които са много по-секси, много по-привлекателни от тези така наречени образци за съвършенство.

Oще: жени  модели  списания  тяло 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

2 strawsPulledAtRandom | 03.09.201011:39

--------
"Но подозирам, че в миналото е имало или по-голямо чувство за пропорция, или просто мнозинството от хората са приемали, че тези прекрасни хора - филмовите звезди на онези времена например - са различни, съществуват в далечен свят..."
-------

Булката си търси оправдание. Просто едно време наднорменото тегло не е било сериозен проблем - хората не са водили толкова заседнал начин на живот и са се хранили по коренно различен начин. Да избягаш от фитнеса само защото изглеждаш по-зле от други жени е все едно да напуснеш библиотеката, защото си по-тъп от хората в читалнята. Примиряването, още повече пък бягството от проблеми като тези, които можеш да разрешиш по естествен и природосъобразен начин, не трябва да става верую. Ако става дума за нещо, което не можеш да промениш - ОК, това е правилният начин, наистина трябва да се научиш да се "чувстваш добре в кожата си". Но масовият проблем на хората в днешни дни може да се реши лесно - един час спорт на ден, по-малко захар, наситени мазнини и т.н. Не става дума само за външен вид, той е само израз на здравето и вътрешната хармония. Затова - стига сме киснали пред ПС-тата, давайте да паднем за по 20- лицеви Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.07.2010, 12:31

1 Om Ram | 02.09.201015:13

Естетиката ...
На плажа, на който ходех преди години имаше бели германски баби нудистки, които се печаха с широко разтворени крака и плашеха децата.
Нищо нередно не виждам в това, разбира се, по убеждения съм нудист, но ... просто бяха неестетични.
Девойките на по 15 години са стегнати и естетични, повечето, дори пълничките. С възрастта нивото на естетичност започва да намалява, за сметка на други достойнства.
Откровено, не разбирам защо жена, която намира, че не изглежда добре в изрязан бански и най-вероятно е така, трябва да ходи облечена по този начин, за да доказва неясно на кого, че има право да се чувства комфортно и по този начин.
Ексхибиционизмът (дори в умерената му форма) и това да се чувстваш комфортно в собствената си кожа, са различни неща.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани