Ясен от Страната на чудесата | webcafe.bg
Webcafe

Ясен от Страната на чудесата

Александра Гюзелева - Шани 05.05.2015, 18:58 (обновена 18.05.2015, 14:12)

1 от 8 снимки Назад Напред

Ясен Гюзелев

Ретроспективната изложба на Ясен Гюзелев „100 процента труд и 100 процента талант" в СГХГ беше открита на 30 април и може да бъде разгледана до 31 май.

Ясен си обича таланта. Отдаден му е седем дни в седмицата. Сутрин си прави кафе и отива в ателието. В малката стая, претъпкана с рисунки, книги и албуми, работи по осем и повече часа, докато роднините или гладът не го измъкнат за вечеря.

Мрази дългите телефонни разговори, шумът от ремонтите в съседните кооперации и неизбежните битови проблеми, които го разсейват. Копнее за часовете на пълна концентрация, когато се потапя в света, който създава.

"Ако сравня моята работа с киното - казва той - аз съм режисьор, актьор, сценограф, оператор и осветител едновременно. Имам само текста на автора".

Трудна задача.

Ясен не само илюстрира разказа, но и поглежда към образите и действието през своето въображение. И ни повежда.

Виждаме отдолу и през гърба на Давид как Микеланджело се е покачил на скелето и довършва детайлите на своето произведение. Наблюдаваме живота на Сократ, а когато се отдалечим, установяваме, че всъщност сцената е част от картина, която изобразява древногръцки митологични образи.

Светлината в Дикенсова Англия е оскъдна и усещаме колко малък и самотен се чувства Оливър Туист в студените и мрачни Викториански сгради. Алиса пропада в заешката дупка и заедно с нея пропадаме и ние, без да знаем кое е долу и кое е горе, но разбираме, че часовникът е спрял и винаги е време за чай в картина, в която всички сцени на "Алиса в страната на чудесата" се вплитат в едно цяло, но отделните фрагменти имат своя самостоятелна история, която разказват.

Преминавайки през огледалото, Алиса ни завърта през наклонени на страни пространства и не ни остава нищо друго, освен да пазим равновесие, тичайки след момиченцето в червена рокля, което ни разхожда из този лишен от логика свят.

В "Декамерон" цветовете са ярки, за да ни напомнят, че героите пируват по време на чума на напечения от слънцето площад. В Петербург е студено и колкото и самонадеяно да изглежда лицето на главния герой на фона на града, ние знаем какво ще му се случи в "Дама пика".

Привижда ни се, че рисунките на сцените от "Пинокио" стават все по-тесни, а малкото човече изтънява все повече и повече, но всъщност то е все по-унизено и безпомощно, все по-бледо, притиснато от едрите злосторници.

В "Пчелната царица" ни се струва, че в една картина има два кадъра, за да видим на крупен план как пчелата ужилва принцесата по устните.

Ясен разказва всяка история по различен начин, от различен ъгъл, с различно осветление, а лицата на образите му имат своята биография, макар и нито едно от тях да не е рисувано от натура.

С изключение на едно.

"Когато се чудя как да нарисувам нечие лице, най-лесно ми е да погледна в огледалото". Така Ясен се появява тук-таме, пътешествайки във времето, в различни дрехи и в различни възрасти. Струва ни се, че Оливър Туист доста прилича на него, а Алиса в някои ракурси придобива неговите черти.

Той вероятно би поспорил, но ние, като зрители, имаме право на мнение.

Образът, който най-много го е измъчил, е този на Шерлок Холмс, променян няколко пъти, както се подбират актьори на кастинг, докато се намери най-точното лице, което да даде нова характеристика на толкова интерпретиран персонаж.

Ясен е не само режисьор,актьор, сценограф, оператор и осветител на сцените, които първо възникват във въображението му, а после и в картините му, но и най-големият си критик.

Ако гостувате в ателието му и погледнете това, над което работи, ще възкликнете, че е напълно готово. Тогава той ще ви погледне учудено и с насмешка ще ви обори, че това, което вие виждате, е само една трета от рисунката, която трябва да бъде в завършен вид.

Ясен е толкова прецизен в рисунъка, че ако фрагмент от „Алиса в страната на чудесата" или „Алиса в огледалния свят" се увеличи, както е правено в различни издания на книгите, той ще изглежда толкова плътен и подробен, колкото и в оригиналния мащаб.

Приятели на Ясен се шегуват, че работи не с четка, а с косъм от четка.

"Аз по този начин мога да рисувам. - отговаря той. - По друг не мога". Затова и работата му по отделните заглавия отнема месеци, понякога години. Той е толкова прецизен и взискателен, че картината „Алиса в огледалния свят" е създадена първо в подробен черно-бял вариант, а после и в цветен.

Труд в безкрайни часове. В малкото ателие, в което са събрани толкова много рисунки и картини.

Сега те са извадени от чекмеджетата и подредени в ретроспективна изложба в Софийската градска художествена галерия.

Ученически и студентски етюди, рисунки и илюстрации към "Пинокио", "Орфей и Евридика", "Дон Кихот", "Животът на Сократ", "Микеланджело", "Алиса в страната на чудесата", "Алиса в огледалния свят", "Дама Пика", "Шерлок Холмс", "Големите надежди", "Оливър Туист", "Декамерон", картите "Таро".

"Разголващо е. - казва той. - Тук съм сякаш целият, без дрехи, без нищо, което да ме покрива. Чувствам се уязвим. От друга страна, хубаво е и за мен самия да хвърля един поглед назад и да проследя пътя, който съм извървял."

Вървейки след Ясен назад към ученическите му години, виждаме, че той е завършен художник още на четиринадесет. Рисунките му оттогава са не по-малко въздействащи, колкото и най-новите му илюстрации към "Декамерон".

„От малък съм знаел, че ще стана художник. Художествената гимназия и Академията бяха възможност да имам достатъчно време, за да рисувам". Ясен няма диплома за висше образование. Не намерил време, а и никой през годините не му е искал. Работил е за американски, английски, италиански, испански, немски, тайвански, корейски издания.

Получил е доста награди.

Може би най-много се гордее със сребърния медал на Асоциацията на американските илюстратории за "Алиса в страната на чудесата".

Другото голямо признание е поканата да работи за британското издателство "Walker books" по „Оливър Туист", книга, която излезе по повод двеста годишнината от рождението на Дикенс.

Ретроспективната изложба е огледалото на Ясен, подобно на Алисиното, в което Ясен оглежда себе си и през очите на публиката и я развежда в своите светове, които вече е показал, но никога толкова цялостно.

Шумотевицата покрай откриването вече е отминала. Той е преживял своята среща с публиката и сега отново е в ателието си, работейки върху останалите илюстрации от „Декамерон". Талантът ревниво е повикал своя работник, почукал е демонстративно с показалец по часовника и е попитал: "Докато ти се суетиш с откриването на изложбата, аз къде съм?!" Издателят също. Повярвайте ми,така е, познавам го. Талантът, Ясен и издателят със сроковете.

Ретроспективната изложба на Ясен Гюзелев „100 процента труд и 100 процента талант" в СГХГ беше открита на 30 април и може да бъде разгледана до 31 май.

Oще: story  картини  работа  семейство  художник  шани  ясен гюзелев 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 06.05.2015, 19:48

1 Митака80 | 06.05.201519:50

Видях изложбата в СГХГ. Наистина е невероятна! Радвам се, че Ясен Гюзелев е наш сънародник - български художник от наистина световна величина. Струва си да се разгледа, препоръчвам я на всички.
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани