Казашко | webcafe.bg
Webcafe

Казашко

Пламена Крумова 08.05.2013, 17:10 (обновена 11.05.2013, 08:36)

1 от 3 снимки Назад Напред

казашко

Днес лодките изчезват бавно една подир друга

Хиляди животи назад във времето, мястото е още пусто, незастроено, неназовано. Поляни, обрасли с камъш, магарешки бодил и всякакви малки тревички. Гъските гнездят спокойно и наоколо се чуват само техните странни крясъци. Езерото гали брега и за него може би няма значение, че никой не се къпе във водите му. А може би има.

Не се знае кой кого е намерил: дали хората - мястото или то - тях, но разказват, че руски емигранти, чийто единствен дом бил религията, се влюбили в искрите на слънцето по повърхността на водата и в нежното полюшване на камъша. Годината е 1905-а, а разрешението на староверците дал лично Фердинанд. Поляните са окосени, наоколо ехти руска реч, а детски крачета топуркат по брега на езерото.

Дадено е име - Казашко

Скоро изникват първите къщи - едноетажни, дълги, построени с много труд и пот. Всички до една са бели с тънък син кант и се варосват на всеки празник. Водите започват да се пълнят с лодки и малки мостчета.

Всяка сутрин, още по тъмно, мъжете излизат и изпълняват тайнствения си ритуал. Гребането е изморително, а морската шир необятна и непредвидима, но въпреки това мрежите потъват в тъмните води и светът се превръща в безкрайна синева.

А жените чакат. С дни, понякога със седмици или месеци. Чакат и превръщат доскоро пустото място в дом, в казаните се готви постен борш. Всяка къща си има градина, място, където се чистят мрежите, и руска баня.

Хората и земята са се слели

- задуха ли силен вятър, разбушуват ли се водите и сърцата започват да бият по-силно в трепетно очакване, в страх, че може лодките да не се завърнат, че морето си взима своето. А в онези дни, когато езерото е спокойно, а рибките подскачат над него, всички са засмени.

Улиците не са асфалтирани, но по цял ден по тях неуморно тичат деца, калят дрешките си и безгрижни се потапят в малкия си свят. Те дори не говорят български, но ще се научат по-късно - в училище. Повечето не са ходили в града, но са слушали разкази от бащите си и главичките им създават всякакви чудни представи за това какво има отвъд езерото.
Всяка събота от селото се носи пушек.

Време е за руска баня.

Огънят е оцветил малката стаичка в черно. Папа и момчетата влизат заедно, за да се постоплят след дългия престой в морето. След това е ред на мама и единственото момиченце. Вътре е толкова горещо, че едва се диша. Лягат на нара и се потапят в ритуала, който са наследили от предците си и който ще предадат на децата си.

Най-високата сграда в селото е църквата - бяла и красива, приютяваща. Румено момиче с дълга, дебела плитка е склонило глава и се опитва да прикрие сълзите си. Най-близките му приятелки разплитат косите му и сплитат две нови плитки, които скриват под цветна забрадка. Събира смелост и поглежда мъжа срещу себе си, от този ден само той ще гали косите й, само той ще знае колко дълги са станали плитките й.

Четвъртък е и по улиците се чуват приканванията на глашатая

"Приехала кино"

Всеки хваща по един стол от вкъщи и го носи до центъра, където в тясна, но дълга барачка временно се е приютило киното. В началото децата развълнувано притаяват дъх - никога не са гледали телевизия и това е единственият им досег с останалия свят. Към края на прожекцията обаче уморено са отпуснали главичка на рамото на папа.

Най-хубавите дни са летните. Следобед слънцето напича керемидите и цялото село потъва в сладък сън, само влакът разтриса къщите от време на време. Но вечер сякаш целият живот се възражда, всички се събират на по водка и започват да се разказват истории за отдавна отминали времена. Пеят се руски песни, звучали на хиляди километри от тук. Комарите хапят жадно, но въпреки това няма по-хубави дни от летните.

Най-високата сграда в селото е църквата. Няма ръкоположен бáтюшка, но дякът води службите отдадено. Мъжете задължително имат дълги бради, а жените са със шубки и забрадки. Всички знаят сценария - на точното място като един се кланят и главите им докосват земята. Дълбоко в себе си вярват, че Бог е там и ги гледа.

Малко се чува за войните на село. Знае се, че са свършили, а България е тръгнала по пътя на социализма. Майка Русия ги е видяла и ги вика, ще изпрати кораб, ще им даде земя, ще ги посрещне радостно. Има нужда от тях, липсват й. Настават трудни времена - на раздяла, на

"вземете само най-важното"

но най-важното от кое? От живота си. Само най-важното от живота. И така само с дрехите на гърба си тръгват вечните емигранти, които винаги търсят дома, а не знаят, че го носят със себе си. Много къщи изстиват, а някои майки, братя и баби се превръщат само в далечен спомен.

В селото вече има читалище и телевизори, и асфалт. Мъжете редовно бръснат брадите си, а забрадки почти не се виждат. Говори се руски, но само в семейството, а лодките изчезват бавно една подир друга.

Oще: история  казаци  казашко  рибари  руснаци  село  семейство 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 15.03.2011, 23:01

3 Кака Мара | 09.05.201321:19

Е, стига вече!!! Мога да проявя разбиране за правописните грешки на форумците( не,че ги оправдавам), но след като и в статиите т. нар. " автори" взехте да не можете да различите кога се пише "Й" и кога"И"( "..а някой майки, братя и баби"), просто не знам вече какво да кажа(При това извънредно сложния проблем с пълния и краткия член дори вече не го отбелязвам !! Свикнах му, изглежда.. Чуди се )
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 19.05.2012, 18:06

2 kyr40 | 09.05.201319:59

Наистина, много вдъхновяващ романтичен стил, пропит с носталгия.
Не мога обаче да си спестя няколко забележки към авторката - или поне една:
"Говори се руски, но само в семейството, а лодките изчезват бавно една подир друга."
Бедна, бедна Пламено. При теб явно дори и в семейството не се е говорил, какви са тия шуПки дето ги носят жените в църквата?!?
Neutral Neutral
   

оценка

+1 -2

Регистриран на: 11.08.2010, 22:54

1 Nikola Aslanov | 09.05.201310:14

Има все пак и някаква полза от уебкафето.
Благодаря за доброто четиво. добре, дошъл!
   

оценка

+3 -0

Най-коментирани