Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да оцелееш в „Батаклан“ и на 11 септември

Сред ужаса в концертната зала, Матю в крайна сметка успява да се добере до изхода, където е намерен от френския журналист Даниел Псени и друг мъж, озовали се на място, според тях - „съвсем инстинктивно".

Псени заснема от апартамента си отсреща бягащите посетители на „Батаклан" по време на стрелбата, след това слиза на улицата, за да помогне. Снимка: Le Monde
Сред ужаса в концертната зала, Матю в крайна сметка успява да се добере до изхода, където е намерен от френския журналист Даниел Псени и друг мъж, озовали се на място, според тях - „съвсем инстинктивно".
Псени заснема от апартамента си отсреща бягащите посетители на „Батаклан" по време на стрелбата, след това слиза на улицата, за да помогне.

Има човешки истории, които просто звучат невероятно - и точно това е причината техните иначе малки герои да бъдат в големите медии. Като Матю - 36-годишен американски гражданин оцелял в два от най-чудовищните атентати на съвремието - срещу Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. и нападението в парижкия театър „Батаклан" на 13 ноември, когато бяха убити 89 души.

За да е случаят още по-невероятен, съпругата на американеца е трябвало да бъде с него на метъл концерта в „Батаклан", но не могли да намерят детегледачка да я замести. Така тя останала вкъщи с двете им малки деца.

Историята на мъжа, чието фамилно име не се съобщава, стана известна след негово интервю за в. „Le Monde", още в болницата „Жорж Помпиду", като свидетел на две от преломните събития в света.

На 11 септември Матю се е намирал между кулите-близнаци в Ню Йорк, когато първият пътнически самолет с атентатори - камикадзета от „Ал Кайда" се врязва в един от небостъргачите. Бързал за работна среща във фаталния ден, но явно така е трябвало да стане, за да остане жив. При експлозията Матю започва да бяга, спира едва когато, по думите му, прекосява половин Манхатън.

Според него атаките в Париж по време на концерта на Eagles of Death Metal са „1000 пъти по-лоши".

Щом чува първите изстрели, той веднага разбира какво ще се случи и тръгва по инерция да бяга към изхода на залата. „Може би това е моята американска култура", коментира мъжът.
Прострелян е в крака от един от четиримата атентатори, въоръжени с автомати.

„Легнах на земята и се престорих на мъртъв. Докато те зареждаха своите „Калашници", аз пълзях сантиметър по сантиметър по пода, върху мен имаше хора", разказва Матю.

Сред ужаса в концертната зала, той в крайна сметка успява да се добере до изхода, където е намерен от френския журналист Даниел Псени и друг мъж, озовали се на място, според тях - „съвсем инстинктивно".

Псени заснема от апартамента си отсреща бягащите посетители на „Батаклан" по време на стрелбата, след това слиза на улицата, за да помогне.

„Правех се на умрял, усетих, че ме издърпват на улицата, но не смеех да отворя очите си", допълва американецът, а след това благодари на своя ангел-хранител, че отново е останал жив.

Отекват изстрели, спасителят Псени е ранен в ръката от нападателите, но в крайна сметка успява да се оттегли заедно с американеца и да затвори входната врата на блока.

В апартамента му те прекарват часове преди полицията да разреши на хората от квартала да напускат жилищата си, междувременно започват да се страхуват, че ще загинат от раните си.

Съседи веднага се притичват на помощ на двамата кървящи мъже.

Американецът е толкова шокиран от случилото се, че два часа не може да си спомни телефонния номер на съпругата си, за да й се обади. Един час по-късно пристига медицински екип, който откарва Матю и Даниел в болница.

„Не съм герой. Човешкият инстинкт е да не оставиш някого да умре пред очите ти", коментира френският журналист.

 

Най-четените