Дървото на живота | webcafe.bg
Webcafe

Дървото на живота

Цветана Георгиева
29.06.2013, 16:03 (обновена 02.07.2013, 08:39)

1 от 28 снимки Назад Напред

дърворезба

Снимка: © Явор Николов

Стелиян Стелиянов има афинитет към птиците и цилиндричната форма, които определя за свой почерк. Произведението в процес на изработка ще се нарича или Пиле-риба, или Chickbomb

Дървото е арт, точно така. Откриваме наново стар занаят в ателиетата на Стелиян Стелиянов и Георги Великов, нетипично разположени насред останките от бившия завод за мотокари в София. Изпълнени с фин прах, стружки и разкъсани стволове, които двамата ще превърнат в произведения на изкуството. Вдървено изкуство.

Да се разбира буквално и преносно - става дума за съвременна българска дърворезба.

Има я, точно така. В незаслужено полузабравено-полуживо настояще. Нека припомним някои от нейните предшественици - умилителните тавани на възрожденските къщи в Копривщица, черешови топчета и църковни иконостаси.

По време на соца традиционният занаят става изкуство, а неговите майстори вече се наричат творци. Справка - монолитните украси на коридорите в НДК, тежките абажури и декорираните библиотеки. Оттогава дърворезбата в България бавно започна да загнива.

Изкуство на самотек

"Имаме толкова дълбоки традиции и история на обработката на дърво. Съвременната дърворезба обаче се губи между класиците в галериите и авангарда на съвременното изкуство", казва Стелиян с тежестта на 20-годишен опит. Пояснява със съжаление, че младите майстори на длетото не могат да пробият поради липса на интерес и на държавна подкрепа.

"Казват, че за култура би трябвало да се отпускат много пари, но в крайна сметка по галерии се представя само графика и живопис. Даже скулптура почти няма. Виждат се имената на едни и същи хора", коментира Георги Великов.

Въпреки малкото пари, свежи идеи и желание за работа не липсват. Дърворезбата има ново лице, което иска да ни покаже. Стелиян и Георги са част от творческия колектив "Група 9" - ентусиасти, които искат да популяризират изкуството от дърво.

"Правим го с идеална цел - за доброто на тези, които ще бъдат след нас", казва Стелиян, докато с Георги обсъждат откриването на третата им изложба "Свободата.NET" в Балчик.

С чук, длето и много желание

Георги и Стелиян признават, че хляб с дърворезба трудно се вади. "Не, че няма поръчки, но процентът на успеваемост да изкараш прехрана от такъв тип изкуство е много малък. Този тип красоти са последното нещо, което ще си позволи човек, преди да си купи стол, маса, гардероб. Това е въпрос и на финансови възможности, но и на липса на култура", казва Стелиян.

Произведения с висока художествена стойност от дърво у нас се правят прекалено рядко. Обикновено само по предварително договаряне, а цената се постига след пазарлък. Вероятно е въпрос на време преди колекционерите да осъзнаят, че инвестицията в подобни творби си струва. Особено с шеметните темпове на оскъпяване на образците на съвременно изкуство, каквато поне е тенденцията на Запад.

За да оцелеят, творците все по-често прибягват до кръстоски с други материали, което ограбва идентичността на дърворезбата. Така тази класическа разновидност на изкуството се свежда до поджанр, съжалява Стелиян. Георги обаче умело работи и с метал, като често съчетава тези два материала.

Георги не е съгласен с новия министър на културата Петър Стоянович, според когото няма какво да сложим в бъдещия БГ Лувър: "Как да няма? Депата стоят пълни с произведения - насред влага и прах".

"Ние сме донори на българското изкуството, а не обратното, защото се отпускат минимални средства. А има млади ентусиасти, които са на световно ниво", казва Стелиян. Георги е оптимист, че бизнесът ще започне повече да спонсорира подобни творчески проекти, включително и за да се саморекламира.

Повечето им колеги са принудени да приемат поръчки за мебели, с които основно си докарват приходи. Останалите просто стягат куфарите и бягат на Запад, където трудът им се цени много повече.

"Бил съм на Запад - в Америка и Англия, но там осъзнах, че съм чужд. Причината, която ме караше да избягам, е тази тарикатщина на дребно, която цари навсякъде, ниският морал, липсата на уважение и толерантност. Това са неща, които всички виждаме", казва Стелиян. Той също си има друга професия - киноиндустрията. Дървото обаче е голямата му страст.

SMS от Омуртаг

Стелиян създаде смартфон в човешки ръст с SMS от хан Омуртаг, показан м.г. в пловдивската Нощ на музеите и галериите. Творбата, изработена изцяло от дърво, бе част от изложбата "Словото на изкуството, изкуството на словото" на Група 9. Още тогава художествената симбиоза между технологии и история се радваше на огромен интерес, но днес творбата стои на склад.

На нея се чете повелята на средновековния владетел: "Човек и добре да живее - умира и друг се ражда, и нека роденият след него (по-късно), като гледа тези писмена, си спомни този, който ги е направил".

"Хората имат желание да притежават най-новото, блестящото, красивото, а забравят онези най-истински основи, битието", коментира Стелиян. Спомня си с усмивка за дебюта на смартфона. Би се разделил с произведението си, ако се появи кандидадат-купувач.

"Мислих за съвременното поколение комуникации. Реших, че трябва да се фокусирам върху смартфона като олицетворение на начина, по който общуваме в момента. Използвах латиница, защото това е отражение на реалността - все повече пренебрегваме кирилицата във всекидневното си общуване - SMS, имейли, чат. Исках да обърна внимание върху този проблем", спомня си той за идеята. Изработката- изцяло ръчна - отнема два месеца.

Той е убеден, че изкуството трябва да бъде разбираемо хората: "Какъв е смисълът да правиш нещо, които само ти разбираш? Иначе е безсмислено его. Художникът е човек, който отразява или съвремието, или нещо нереално. Това са двете основни насоки - реализъм и утопизъм".

Левски със затворени очи

Как да ви гледам? Сигурно това би си помислил днес Апостолът на свободата, ако можеше да види протестите от последните 15 дни. Неизбежно разговорът тръгва в тази посока. Сигурно ви е попадал плакат на Васил Левски със затворени очи, който оглавяваше последните големи шествия в София. Негов автор е именно Стелиян.

Той твърди, че язвата на разваления ни обществен морал не може да се изреже с нож. Промяната ще стане бавно и постепенно, може би в следващите едно-две поколения. "Политиците са само черешката на тортата, те са продукт на обществото, в което живеем", настоява той.

Свободата, тази химера

"Свободата.NET" е името на третата изложба на групата, която ще бъде открита на 2 юли в Градската художествена галерия в Балчик. Акцентът е върху социалната свобода. Изложбата показва 10 произведения на 10 автора и ще може да се види в морския град в следващите месец и половина.

"След това ще се опитаме да намерим място в София, където да я покажем, вероятно през есента. Идеята е човек да се изразява свободно - по този начин и произведенията са доста разнообразни. Дадохме си пълна свобода", надява се Георги.

"Свободата е една химера, към която се стремим във всяко едно отношение - житейска, емоционална, душевна, социална. Като изкачване на планина - стигнеш един връх, после следващия, тя увлича", казва Стелиян.

На раздяла я описва като цвете в саксия, което непрекъснато трябва да се полива. Преди да се върне към поредното трупче от чам, което ще превърне в птица с метални крака. Към дървото на неговия живот.

Питам ги за бъдещето на дърворезбата. Отговорът е "Зависи от нас".

Oще: арт  група 9  дърво  дърворезба  изкуство  смартфон  стелиян стелиянов 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

2 Bichkiiata | 03.07.201317:03

блах замотал съм се :

инкрсутрирани-инкрустрирани
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

1 Bichkiiata | 03.07.201317:00

"...Особено с шеметните темпове на оскъпяване на образците на съвременно изкуство, каквато поне е тенденцията на Запад..."

Чисто и просто просто инфлация, засягаща всяка сфера на производството, "шеметните темпове " е много силно изказване. Съгласен съм, че е трудно да си намират възнаграждение за творбите си, но това е било винаги, навсякъде и по всяко време освен в годините на социализмът.

Онзи ден изтървах да купя 4 датски стола от оказион за 95 $. Колата беше на ремонт и докато отида ги продали, бяха истинско произведение на изкуството.

Според мен тоз човек прави склуптора , а не дрворезба. Страшно много ми харесва комбинацията метал-стъкло-дърво, това в контекстът, че искал да работи в класически стил само с дърво.

Снощи намерих неупотребено парче от стъклени плочки - мозайка. Представих си парченцата цветно стъкло (тъмносиньо, морско синьо, черно и бледосиньо) инкрсутрирани в плътно твърдо дърво в последствие оформено като дръжки на вратички, довечера ги почвам ще снимам и публикувам.
   

оценка

+0 -0