НОИ да ти подлее, поп да ти попее | webcafe.bg
Webcafe

НОИ да ти подлее, поп да ти попее

Доротея Дачкова, в. Сега 25.08.2015, 07:56 (обновена 26.08.2015, 14:53)
майка, дете, бебе, количка

Снимка: © Getty Images

Принципът е - един ЕГН повече, един проблем отгоре

България е уредена държава. Всичко е ясно, без значение какво човек смята да направи или прави. Ако опре до администрацията, ясно е, че ще си скъса нервите. Ако опре до църквата, принуждават го да се замисли дълбоко за християнските ценности. И започва да гледа философски на злобата на деня. Това важи със страшна сила, ако стане родител. Държавата някак му се разкрива още по-пълно в цялата си прелест. Принципът е - един ЕГН повече, един проблем отгоре. Само църквата е на кяр, защото работи в кеш.

В началото е НОИ

Колкото невероятно прекрасно е да си майка, толкова невероятно абсурдно се чувстваш при сблъсъка с Националния осигурителен институт. И няма как да избягаш. В ръцете им си. Излязох в болнични преди раждането в началото на юни. Сега е краят на август. Пари от болнични не съм видяла, но разбрах доста неща за НОИ.

Парите от майчински са единственият доход за повечето майки. Те са особено важни за жените, които сами отглеждат децата си. Представете си - току-що сте се сдобили с дете, шокът е голям, няма как да ходите на работа. Доходът е от голямо значение. Да, ама той не идва. НОИ изплаща парите 15 работни дни след изпращането на болничния от работодателя. И то, ако всичко е окей. Електронен болничен сме въвели, казват те. Не са го въвели, казвам аз. НОИ получава по електронен път болничния от лекаря веднъж, но чака същият този болничен да бъде донесен на крака от работодателя. Същата хартия два пъти. Смисъл няма и пари няма. Държавата си прави майтап с теб, когато си най-уязвима.

В моя случай тези 15 работни дни изтекоха отдавна, стана началото на август. Звъннах в НОИ. Чух: "Вашето обаждане е важно за нас". Помислих си: "Да видим". Успях да се свържа с оператор след всекидневни опити в продължение на три седмици. Явно не е толкова важно моето обаждане. Служителката в колцентъра ме пита за имената ми. Каза ми, че работодателят ми не е представил банкова сметка, по която да си получавам парите. Питам работодателя си. Банковата сметка е изпратена. От НОИ обясняват, че са пратили писма, за да ми кажат, че нямат банковата ми сметка. Едно писмо на моя адрес и едно до работодателя ми. Това се е случило преди 15 дни. Писмата, разбира се, не сме ги получили.

Пак звъня в НОИ. Отсреща вдигат с тежко нежелание, може чак да се пипне. Не ме питат за името ми, но ми казват, че са запознати с моя случай. Информират ме, най-общо, че не им пука за входящия номер, който работодателят е получил, когато им е занесъл на място номера на банковата ми сметка. Щом са ми пратили писмо, че я нямат, значи я нямат. За какво са тия входящи номера? Писмата още ги чакаме. Пари също няма. НОИ ми предлага да се свържа с фирмата за пощенски услуги, с която има договор. Явно от тях трябва да си искам болничния или там да си излея нервите.

Отказвам. Питам ги какъв е тоя електронен болничен, дето съществува в някакво квантово състояние. От болницата е електронен, от работодателя не е, но иначе си е електронен. Колцентърът на НОИ се опитва да ми затвори телефона, аз не се давам. Така чувам още, че тях не ги интересува, че сама си гледам детето, защото мъжът ми поне трябва да ходи на работа и докато аз или работодателят не им занесем сметка на крака, пари няма да видя.

Няма начин да представя сметката си по електронен път, нищо че имам ПИК (персонален идентификационен код), нещо като електронен подпис, който ме идентифицира пред НОИ. С ПИК в НАП можеш да подадеш данъчната си декларация, но не и номера на банковата си сметка в НОИ! Годината е 2015-а. Предстои референдум за електронното гласуване. Човечеството открива планети като Земята на хиляди светлинни години. НОИ още се учи да работи с имейли (не им пишете на посочените в сайта им, никой няма да ви отговори).

Втори тур - Дирекция "Социално подпомагане"

Опитвам да взема полагаемите ми се 250 лева еднократна помощ за първо дете. Все са нещо - 10-15 пакета памперси. Необходими документи на сайта на Агенцията за социално подпомагане - молба-декларация по образец, акт за раждане и лична карта. Всичко си имам. Офисът на дирекцията е на съседната пряка. Какъв късмет, мисля си, докато бутам количката по разбитите тротоари натам. Работното време е от 9 ч. В 9.20 ч. заковавам пред сградата, където ме посрещат две любезни служителки. Питат какво ми трябва. Казвам им. О, на този адрес бил само директорът на дирекцията. Директорът си има цяла сграда. Молбите се подавали другаде на други служители, различни от директора. Да, могат и те да ми я вземат, но щяло да стане много сложно. Пък и щяло да ми е по-трудно да се кача до директора на третия етаж с количката, отколкото да я избутам до правилното място. Няма асансьор. Директорът е недостъпен за хора без крака или с бебета. А и той още не е пристигнал на работа. Лято е.

Служителките на директора ме съветват първо да отида до общината, защото трябва да нося и удостоверение за семейното ми положение, нищо че според сайтовете на институциите то не ми е нужно. С него трябва да докажа, че това е първото ми дете, тъй като помощта зависи от поредността на отрочетата. "Защо ви е тая хартия, питам, нали всички регистри са електронни, сигурно имате достъп до ГРАО". Така е, имат, но трябвало аз да им я дам на хартия. Така ставали нещата тука. И в съда им я искали на лист, нищо че имат достъп до системата. А, още нещо, казват ми те. "Нали не сте си ламинирали акта за раждане, защото е голям проблем". Причината - когато държавата отпусне колосалната сума от 250 лв., това се пише на гърба на акта за раждане. Така синът ни цял живот ще знае кога е роден и кога родителите му са взели 250 лева за него от държавата. Помнете тия пари вечно, това е посланието на България във века на електронните регистри.

Канонът работи само в брой

Държавата за кратко ни пусна, но ни пое църквата. На 40-ия ден на детето го заведох в кварталния храм. Не знам канона, нямах намерение да искам свещеникът да ни чете молитва. Само да запаля свещичка за здраве. Бебето точно сладко е заспало в количката, ще мога да го направя на спокойствие. Клисарката обаче ме фиксира и се досеща защо съм там. Обяснява ми, че имам право да остана само в преддверието на църквата. Извика веднага попа. Той трябвало да ни пречисти, като ни попее. Само така получаваш достъп до храма. Нещо като НОИ, но софистицирана версия.

Няма как да откажа и на тази институция. Докато чакаме попа, клисарката ми обяснява, че такса за тази молитва няма. Но да дам на човека, колкото преценя сама. Той идва, чете ни молитвата, надвиквайки се със сина ми, който вече реве с пълно гърло. Акустиката е чудесна. Явно свещеникът бързаше - или съжали плачещото пеленаче, или му писна да го слуша. Когато приключи, не се наложи да търся начин как да му предложа пари за неуточнената им такса. Той стои и си чака. Вадя една банкнота от портфейла си, нямах дребни за символично плащане. Попът извади Библията и ми я подаде, за да сложа парите вътре. В Библията. След година същото ще е и с кръщенето. В България, за да бъдеш християнин, трябва да си платиш. Всичко е уредено.

*Заглавието е на Уебкафе.

Oще: бебе  болничен  дете  майка  нои  сега  църква 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.08.2015, 16:19

2 Fifi | 07.10.201519:42

аз само не разбрах като е пропуснал работодателя да занесе документите какво е виновен НОИ ?!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.09.2013, 11:56

1 Citizen X | 26.08.201516:11

Краят бе уникален... Само не разбрах, що целия свят ви е виновен, че сте се изчесали баш с най-неподходящия чехльо...
   

оценка

+0 -1

Най-коментирани