Колко големи са мечтите ти... | webcafe.bg
Webcafe

Колко големи са мечтите ти...

Явор Николов
17.05.2012, 15:23 (обновена 19.05.2012, 09:38)
дъга, небе

Снимка: © Getty Images

Тази година участниците в „Космически предизвикателства" имат не само теоретични лекции, но и практическа задача - да изстрелят балон на 30 километра височина

Група млади хора за удоволствие учат астрофизика и се готвят да изпратят човече от „Лего" с балон на стратосферна височина. Мнозина биха ги определили като чудаци с много свободно време. И е трудно с думи да се опише колко биха сгрешили по този начин.

У нас родителите са доста консервативни и оплакват като умрели децата си, ако не се занимават с „някаква сериозна специалност" в университета и не работят „някаква сериозна работа". Кошмар за тях е да тръгнеш да следваш мечтите си, особено ако от малък си неспасяемо увлечен от безкрая на Космоса. За себе си реалистите може би са прави - България от известно време няма астронавти, а даже и след разрушаването на „Кремиковци" си нямаме държавен космодрум.

За сметка на това у нас вече има фирми, които работят като подизпълнители на космическите агенции и разработват оборудване за тях. Ако правилно разбирам, това се явява и мечтаното работно място на Вълчо. Той учи в Техническия университет в столицата и участва в програмата „Космически предизвикателства".

Тя се провежда за трета поредна година, като целта й е не само да покаже на младите хора науката отвъд земното притегляне, но и да ги срещне с водещи космически специалисти от цял свят. Тази година участниците в „Космически предизвикателства" имат не само теоретични лекции, но и практическа задача - да изстрелят балон на 30 километра височина. Той ще трябва да бъде снабден с камера, с която да заснеме София „като на длан" и освен това ще пренася „Легонавт", който трябва да се върне на Земята невредим. Като цяло, балонът ще е нещо като сателит, макар и в рамките на стратосферата.

Изискванията са строги, тъй като по закон той не трябва да носи товар с тегло, по-голямо от 1 килограм. Летателният апарат и неговият парашут са осигурени от организаторите, но участниците ще трябва да създадат цялото останало оборудване. Създателят на „Космически предизвикателства" Райчо Райчев обяснява, че по този начин студентите се научават колко важно за една космическа програма е намирането на инвестиции. Целта е след „Космически предизвикателства" част от технологичните решения на студентите да прераснат в компании.

Биляна, Михаела и Григор са сред съотборниците на Вълчо в Team Aurora. Тях ги е привлякло не само любопитството, но и липсата на подобен тип специализирано образование в България. Григор разказва, че през миналата година са правили проект на сателит, но за първи път нещо, създадено от тях, ще тръгне към небето. Той също е от Техническия университет.

Михаела, пък, е от „Алма Матер" и на всичкото отгоре учи... политология. Става ми любопитно какво е общото между Андрей Райчев и космическите лъчения. „Всичко е политика. За да си прокараш проекта, трябва да имаш определено поведение, да представиш нещата си по определен начин", обяснява ми тя. Михаела се интересува от Космоса от училищните години, но още не е решила какво ще прави след университета. Разбира се, желае да си намери магистратура и работа, свързани по някакъв начин с космическите изследвания.

Говоря със своите събеседници преди те и другите два отбора да презентират проектите си в новата конферентна зала на СУ. Журито присъства с видеовръзка, но това не го прави по-малко взискателно. В него влизат Камен Козарев, астрофизик от Бостънския университет, директорът на сателитната програма BUSAT - Найтън Дарлинг, както и Клаас Цимке от Института за космически системи в Щутгарт. Всеки отбор има по 10 минути и 5 слайда, за да разкаже на английски език какво ще представлява балона му, какво ще бъде оборудването му и какви измервания ще прави на 30 000 метра височина.

Първи започват двама сериозни на вид младежи, които разказват за проекта Phoenix 1. Авторът на настоящия текст не претендира да е разбрал много от техническите подробности, но явно отборът ще изгради почти цялата апаратура сам. Микроконтролер, акумулаторни батерии, отделни измервателни уреди за температура, налягане и пр., RF радиомодули, камера, GPS предавател и още няколко чарка ще се превърнат в едно цяло, за да достигнат за 2 часа 33 хиляди метра височина. 130 грама от излетното тегло са „свободни", за да може евентуален спонсор да добави и свои уреди.

След тях Вълчо представя проекта Magneto. Той и колегите му са решили да използват препрограмиран смартфон, който ще измери магнитното поле, температурата и налягането на огромната височина, а освен това към балона ще бъда монтирани соларни панели, за да се провери дали е възможно апаратурата вътре да се захранва без тежки допълнителни батерии. Magneto няма да подава сигнали към Земята, всички данни ще се записват в карта памет, която вътре в устройството ще бъде защитена даже при по-твърдо приземяване. Теглото на летателния апарат се очертава относително ниско и Team Aurora са решили да го оползотворят с цел набиране на спонсори. От алкохолния бранш.

С най-сериозното изражение, възможно в подобна ситуация, Вълчо обяснява, че той и съотборниците му са провели своеобразно проучване, според което 80% от запитаните биха опитали водка, която е била на 30 километра височина. И от двете страни на видеовръзката се смеем и прекръстваме Magneto на The Vodka Project.

По-сериозни са от отбор ArtweSphere. Техният балон няма да има парашут, а вместо това ще използва ротор за намаляване на скоростта, с която ще срещне Земята. Оборудването е комбинация от микроконтролер, препрограмиран смартфон, камера за екстремни спортове и GPS модул. Аналогично и изследователските цели на този отбор са многобройни, като по-интересните са свързани с действието на стратосферата върху прости организми, както и заснемането върху фотографски филм на космическото лъчение.

Журито коментира всеки един от проектите, задава въпроси и дава идеи. След това, Нейтън Дарлинг ни представя своето творение - програмата BUSAT. В рамките й в момента се работи по кубичен сателит, който се сглобява само за 2 часа, съдържа относително лесни за набавяне компоненти и може да носи голямо количество полезен товар. Камен Козарев обяснява, че проектът е научил хората в Бостънския университет не само на това как се управлява космически проект, но и на начините за набиране на средства както и на това как да се поддържа ентусиазма на студентите. Освен BUSAT, учебното заведение изстрелва балони в стратосферата и работи по система за микрогравитация, която ще бъде монтирана на специално модифициран самолет.

След края на лекцията разменям няколко думи с Райчо Райчев. Малко боязливо го питам дали в рамките на 10 години и българските студенти ще имат шанса да изведат в орбита космически апарат. Ченето ми ще увисне, когато ми отговаря, че работата по родния студентски сателит започва още през септември. Според Райчев, това е следващата логична стъпка след теоретичната подготовка и „сухите тренировки" със стратосферните балони. Не какво да е предизвикателство, а космическо предизвикателство, ако позволите каламбура.

Oще: астрофизика  балон  космически предизвикателства 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани