Когато спреш да чуваш щурците | webcafe.bg
Webcafe

Когато спреш да чуваш щурците

Милена Иванова 22.11.2012, 18:33 (обновена 24.11.2012, 08:08)
NH

За балканския оазис в Норт Конуей

Това лято прекарах 4 месеца в Америка. Предстои ми да се дипломирам като магистър, но преди това използвах последния си шанс за студентска бригада. Отидох в едно малко градче - Норт Конуей, щата Ню Хемпшир. Красиво планинско курортно селище с постоянно население около 5000 души.

Заминах сама, не познавах никого. Приятел, който някога е живял там, ми помогна да си намеря работа чрез негови познати. Посрещнаха ме Джазмина - македонка, Милена - българка и Анита - сръбкиня. Първата вечер прекарах в тяхната къща. На следващия ден си намерих квартира с друга българка и македонка. А скоро започнах и работа, която Джаз ми беше намерила, заради общия ни приятел.

В Норт Конуей има планини, езера, реки, мечки, лосове и един малък булевард, на който са разположени десетки заведения за хранене. Там се намира и Good times - ресторант, който двама македонци - Влатко и Николаq бяха наели за летния сезон. Противно на очакванията той беше изцяло по щатски маниер - семпъл бар с много телевизори, големи маси и типични американски ястия. Освен управителите, 50 процента от персонала беше от балканските страни. А вечер, след работа, идваха още македонци, сърби, българи и понякога турци. Това място беше малък балкански оазис насред американското градче.

Good times беше и моята най-честа спирка. В свободните ми дни задължително минавах от там, а когато свършех работа по-рано, също се отбивах. Това място беше спасението ми от тягостните дни в селото, както всички го наричахме. Ако го нямаше ресторантът, със сигурност щях да подобря значително английския си, а не македонския. Там прекарах добри времена с добри хора.

През лятото температурите стигаха до 35 градуса. Не мога да карам колело, а в Норт Конуей няма никакъв транспорт. Затова всеки ден вървях до работа по 30-40 минути. Но балканец да те срещне на пътя, няма да те подмине. Всеки от тях поне веднъж беше спирал на пътя, за да ме закара накъдето съм тръгнала.

Влатко беше живял в Чикаго и дълго време беше карал камион. Това лято решил да промени нещата и да започне бизнес със своя приятел Никола, с когото се познават от Делчево - градче в Македония. Сестрата на Никола също работеше там, както и българското му гадже. Техен общ приятел от Флорида беше дошъл да изкара пари през лятото.

В слънчевия щат летните месеци са прекалено горещи и няма толкова туристи. Сръбкинята Анита беше бъсър1. Други две македонки Джаз и Елена често се отбиваха, но не работеха там. Стигаха им двойните смени в сладоледената къща и в хотела, където бяха хаускипъри2. Всички изброени до момента хора бяха учили в България, а половината са и земляци от Делчево.

Други техни приятели, двойка македонци, бяха дошли по програма work and travel3 като мен. Момичето беше сервитьорка в Good times. По-късно завинаги се присъединиха към голямото балканско семейство и не се върнаха в Македония. Избраха живота в Америка.

Сърбинът в групата беше Милош. Возеше туристи с бус до реката, оставаше ги с канута, които сам пренасяше на гръб, а след това ги прибираше. Тежък физически труд, който не е за всеки. По-късно разбрах, че не е добре да го питам дали може да ме закара до някъде. На сръбски това звучи като предложение за секс.

Почти всички живееха заедно в една къща, чийто двор беше любимо място за среднощна закускa на мечките-боклукчийки4. А останалите балканци се чувстваха като у дома си в къщата на улица "Окстриит" и се събираха вечер да гледат филм или просто да изпият по бира заедно. И аз бях с тях. Бях сред свои, но се чувствах сама. Не бях като тях. Всички те не харесваха живота си в родината. Може би просто аз съм късметлийка, защото никога не съм оставала без работа за дълго и винаги съм намирала изход от безпаричието.

Бях решила, че ще направя документален филм за моите нови приятели от съседните страни. Но не успях да си купя камера. Долари от моята програма work and travel не върнах у дома. Смених четири работни места, но на нито едно не ми даваха достатъчно часове, за да изкарам добри пари. С малкото спестени направих най-доброто - обиколих половин Америка. Върнах се с 10 долара в джоба и уникални спомени от най-щастливите 16 дни на път. Това обаче е друга история...

Хората от тази имат хубави коли, пълни хладилници и платени сметки. Всички изкарват луди пари, но стават луди от работа. Не правят нищо друго освен да работят. Това е истината за американската мечта. Тъжно е, че висшисти избират да бъдат черноработници в най-голямата държава-мелница на човешки съдби. Ала у дома не ги очаква добро бъдеще. Не виждат смисъл да работят по специалностите си за парите, които в щатите изкарват за 2-3 дни като сервитьори и хаускипъри. Скъсват се от работа, но веднъж или два пъти в годината си позволяват да се поглезят. Наскоро някои от момичетата бяха на Бахамите, други в Маями.

Питала съм ги много пъти как живеят без любимите си хора от родината. Повечето бяха свикнали с тази липса и се криеха зад маската на привидно безразличие.

Някои от тях ми споделиха, че най-големите предателства в Америка са получавали от свои и че предпочитат да дружат с американци.5 Приятелите им у дома им завиждали на парите, но не си давали сметка как се мъчат за тях. Факт...

Откъснали сами корените си, те са избрали живот на емигранти. Въпреки всичко са създали свое балканско семейство, в което понякога злословят един за друг, но и се подкрепят. Никога не им повярвах, че се чувстват на мястото си на хиляди километри далеч от вкъщи.

Никола и Влатко бяха в Македония за няколко дни за една сватба. Когато Никола се върна, ми каза: "У дома в Делчево чувах как свирят щурците. Много странно, тук в Норт Конуей няма. Никога не съм чувал".

В малкото американско градче има щурци. Аз ги чувах. Но може би сърцето на Никола се беше заключило и чуваше само щурците на родна земя.

1 Човек, който отсервира масите. В Щатите това не е работа на сервитьорите.

2 Буквално от английски - домакиня, икономка. Определеното се използва за чистачи в хотели.

3 Програма за студенти, която помага уреждането на документите за заминаването и престоя в Америка. В повечето случаи осигурява работната оферта.

4 В Норт Конуей тези животни са като бездомните кучета у нас и ровят по кофите, но местните твърдяха, че не са толкова опасни.

5 Според мен 90% от американците не знаят какво е истинско приятелство и не може да се разчита на тях. Или поне на тези в Норт Конуей.

Oще: америка  балкани  бригада  македонци  норт конуей  работа  ресторант  студенти  сърбин 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.09.2011, 10:16

53 чичо Манчо | 26.11.201211:23

Норт Конуей, ех младост, младост... Реве или много тъжен
Браво, момиче, върна ме много години назад, когато и аз като тебе се събудих една сутрин в Конуей сред дивата природа на Пайн Хил Кабинс - сигурен съм, че си усетила духа на мястото - едно към едно с това преди 10 години - и главната улица с магазините и ресторантите, и най-вече мечките. Като се върнах и го разказвах, не ми вярваха, но само аз си знам какво ми беше като на 10 метра от мене видях мечка с 4-5 мечета (не знам колко са безопасни, според местните, ама на мене тогава ми се видяха бая опасни). Година време поработих, но за разлика от тебе имах късмета да бачкам така, че да поспастря парици - да са живи и здрави тези българи, които ми помогнаха тогава...
Спомням си и Ханафорд-а и другите вериги, както и беседите в неделните дни в мола на един интересен индианец и какво ли още не... Само дето ми се струва, че сега нещата са се сговнили още повече... и сред американците има останали хора, но поне аз познавам такива само от средното и възрастното поколение... очевидно на по-младите системата напълно е промила мозъците с джънк-фууд, кока-кола и ем-ти-ви...
Престоя ми в Конуей преди 10 години ми показа едно - аз не мога да живея там! Дано българите, които са избрали тази страна и място, да имат късмет и да се приспособят....
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.05.2012, 00:39

52 Blagovest Iordanov | 24.11.201223:31

Кои са тези "червените"? Нечервените какви са - различни ли?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.05.2011, 14:05

51 YOLE | 24.11.201218:29

В тази държава червените решават кой е луд. Когато си против тях си, а когато си с тях вече не си.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.12.2011, 14:16

50 Elena Dyakova | 24.11.201218:27

Ticha, при мен нямам условия да суша месо, но ще кажа рецептата на майка ми Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.05.2012, 00:39

49 Blagovest Iordanov | 24.11.201217:58

Волен Сидеров никак не е луд, през последните години импулсивността в него е колкото на умрялата жаба, която тествал един учен, когато откривал батерията и й пускал ток.

В доказателство на тази теза могат да се приведат няколко аргумента: личният икономически просперитет на Сидеров и фамилия; дългото и безпроблемно присъствие в една от най-големите клоаки, парламента; скандалите покрай начина на набиране и методите за контрол на членовете на партията му и не на последно място - тоталната политическа безидейност и беззъбост.

За себе си смятам, че дори и провокационни актове, като този пред джамията в София, е режисиран поне до степен, че управляващите са известени за него предварително, дадена е зелена светлина и има готовност за реакция при непредвиден развой на събитията. Потребността от такива събития е същата, както от предпазния клапан на тенджерата под налягане.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.03.2012, 09:59

48 post deluvian | 24.11.201215:55

Според мен Волен Сидеров много често казва истината по въпроса, те затва и са го обявили за луд, нема да я повтарям, нема смисъл, всеки който я каже е луд;
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.05.2012, 00:39

47 Blagovest Iordanov | 24.11.201212:49

@ Делувиан

Защо е така? Кой организира нещата?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.03.2012, 09:59

46 post deluvian | 24.11.201211:16

По-скоро проблема е, че в България от 20 и кусур години почти нищо не се създава, забранено е да се създава, само може да се разрушава, и даже се сещам защо е така.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.05.2012, 18:29

45 Антикомунист | 24.11.201210:41

Бен,Фолън и Федар - светата троица на глупаците в Уебкайвето! Смее се

По-големи умствени инвалиди от тези тримата няма по света,а съм бил на доста места...НЯМА! Намига
   

оценка

+6 -2

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

44 Bichkiiata | 24.11.201206:55

Да заобиколим реториката и метафорите тука (Монреал) е бъкано с щурци и светулки, вярвам в Апалачите има 100% в повече. В Ню Хемпшир съм бил в Нашуа, макар, че е по-голямо е същото като описаното село и даже на някой изровен от манастир би му се сторило скучно.
Първите години като се прибирах в България имах доста повече свободно време оставах по месец и половина. Някъде към 25 -ят ден имах едно неспокойно чувство и несъзнателно си мислех, какво правя още тука.
Лятотото обаче като карам колата прибирайки се от Созопол за Бургас към 1-2 след полунощ и преди това е валяло ми се завива свят от миризми на диви треви които никога не съм надушвал другаде, лично аз си мисля, че няма, като българската природа. Също така съм на мнение, че няма по-готини от българските кръчми и като дизайн и като храна икато уют. На тукашните им го описвам като едно ментално състояние на увереност, че влизайки в кръчмата имам нагласата да се закотвя за поне 5-6 часа, а ако се наложи даже и да спя да стана и да продължа. Тука го няма това чувство, масите са по-малки сервитьорите гледат да те натъпчат и да сяда следващият...

Антонио Бандерас ти не си имал явно силна връзка с хората, които си смятал за приятели. Аз като се върна и се срещна с някой от истинските ми приятели които не съм виждал 3-4-5 години сядам и след 10 мин. сякаш този период не е съществувал.
   

оценка

+3 -0