Журналистика от онова време, което няма да се върне | webcafe.bg
Webcafe

Журналистика от онова време, което няма да се върне

ема ивановаЕма Иванова
11.01.2017, 20:44 (обновена 13.01.2017, 17:53)
Клеър Холингуорт

Снимка: © YouTube.com

Историята на Клеър Холингуърт, която почина на 105 години, e историята на журналистиката на 20 век - славни времена за професията, които няма изгледи да се върнат

Живеем във време, в което вече всеки може да е репортер, военен кореспондент, журналист, фотограф или оператор от мястото на събитието. Драматичните промени в медиите ни накараха да забравим какво означава да имаш време да провериш фактите, да рискуваш живота си, за да събереш уникална информация и каква е тръпката да съобщиш пръв новина, но не за да броиш "харесванията" и "споделянията" на казаното, а защото усещаш смисъла от това.

Преди дни на достолепната 105-годишна възраст почина Клеър Холингуорт. Ако изобщо сте чували нейното име, то е било най-вероятно във връзка именно със смъртта й. Няма как да го знаете иначе, защото професията международен кореспондент, както и репортер от мястото на събитието не са от онзи, които носят световната слава на киноактьорите или политиците.

И все пак по всички параметри Холингуорт има кариера, а и живот, свързан с нея, за какъвто всеки един от професията днес само може да мечтае.

Getty Images

В продължение на дълги десетилетия тя успява да работи това, което обича, и то за някои от най-големите англоезични (основно британски) издания (Guardian, New Statesman, Daily Telegraph, Observer и Economist), като едновременно посещава най-интересните горещи точки по света.

Работи в Близкия Изток след Втората световна война, в Ерусалим по време на създаването на Израел, прави репортажи от Палестина, Ирак и някогашна Персия, където има интервю с младия бъдещ шах.
Отразява Алжирската криза, а доста по-късно и конфликтите във Виетнам, като предвижда моралното поражение на САЩ и патовата ситуация от войната. В тези късни години на кариерата си тя се опитва да разговаря с виетнамските граждани, за да се убеди, че правилно е отразила гледната точка и на онези, които най-много страдат.

Но пикът в нейните журналистически постижения настъпва доста по-рано.

Макар че далеч не е първата жена военен кореспондент в света, Клеър Холингуорт е първата, която предава за събитието на века: настъплението на германските войски в Полша и началото на Втората световна война.

Всъщност завършилата славистика в Лондон Холингуорт се озовава в Европа след като се омъжва за свой колега от някогашната британска организация Лига на нациите, където работи като секретарка. През 1936-а се озовава във Варшава, където помага на бежанци от окупираната от нацистите Судетска област.

По това време започва да пише статии за New Statesman и при кратко завръщане в Лондон през 1939-а получава работа като кореспондент за Daily Telegraph, които са впечатлени от нейния опит на Континента.

Междувременно конфликтът в Европа назрява и границата между Полша и Германия е затворена, като могат да преминават само дипломати. За да се озове в Германия, тя наема дипломатическа кола от британското консулство в Катовице и така преминава границата.

На връщане Холингуорт забелязва огромно количество войски, танкове и артилерия, струпани на полската граница. Праща материал за видяното и на следващия ден нейното съобщение е на заглавната страница на Daily Telegraph. Датата е 29 август 1939-а.

Така по-малко от седмица след като става кореспондент на най-голямото британско издание, тя успява да напише първа вероятно най-важния журналистически материал в историята на 20-ти век.

Три дни по-късно Холингуорт вижда как германските танкове навлизат в Полша. Звъни на секретаря в британското посолство във Варшава, за да предаде информацията, но той й казва, че това не може да бъде вярно, защото преговорите между Британия и Германия все още продължават. "Тогава свалих телефонната слушалка и я спуснах през прозореца", спомня си по-късно тя. "Исках той сам да чуе как нападат германците".

А след това, работейки сама, често зад линията на врага, въоръжена единствено с четка за зъби и пишеща машина, тя свидетелства за падането на Полша...

Друга интересна история от нейния живот, която се развива доста по-късно, е свързана с шпионската афера на легендарният британец Ким Филби, който става съветски шпионин.

През 1963-та Холингуорт работи за Guardian в Бейрут, когато кореспондентът на Observer Ким Филби изчезва. Още преди да е ясно каквото и да е по въпроса, тя е убедена, че той е "третият човек" в легендарния британски кръг от шпиони, който включва още Гай Бърджис и Доналд Маклийн.

YouTube

След известно разследване тя установява, че Филби се намира на съветски кораб, акостирал в Одеса. Холингуорт съобщава това на Guardian - изданието, за което работи по това време. Но историята се оказва голяма лъжица за главния редактор на вестника, който се бои от правни последици и не я публикува.

Три месеца по-късно вестникът най-накрая се решава да пусне аферата, разкрита от  Клеър Холингуорт, но във вътрешна страница. На следващия ден Daily Express препечатва информацията на първата си страница и прави голям скандал. Това принуждава британското правителство най-после да признае, че всъщност Филби е емигрирал в СССР.

От 1981-ва година до деня, в който умира в дома си, Клеър Холингуорт живее в бившата британска колония Хонг Конг. След оттеглянето си от активната работа, през 1982-а тя получава "Орден на Британската империя" за заслуги в областта на журналистиката.

Според легенда, разпространявана в дните, последвали нейната кончина - легенда, която звучи красиво украсена медийно, но може и да е напълно вярна - до последните си дни, една от най-активните жени кореспонденти на 20 век държи до леглото си международния си паспорт - в случай че бъде повикана някъде по работа.

А ето още една журналистическа легенда, в която вероятно има - а и ни се иска да има! - голяма доза истина.

Преди да почине, задават въпроса на Клеър Холингуорт къде точно би отишла, ако сега, на тази възраст, телефонът й звънне с предложение за работа. На което тя отговаря:

"Бих погледнала заглавията на вестниците, за да видя къде е най-опасното място на света в момента. Защото от това винаги става добра история".

И това го казва тогава една почти 100-годишна жена.

Предполагам е излишен въпросът колко от днешните журналисти, репортери и кореспонденти биха отговорили по този начин?

А дали социалните медии съвсем не закопаха красотата на професията и нейния първоначален смисъл?

Спомени за Клеър Холингуорт:

Oще: военен кореспондент  втора световна война  германия  журналисти  журналистическа кариера  журналистическа професия  кариера  клеър холингуърт  началото на втората световна война  полша  професия  работа  репортер  репортери  съюзници  хитлер 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 23.05.2014, 08:51

6 Ivan Bardarov | 13.01.201709:17

Ей Кофти, заседна ми шайбата на телефона :)
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 13.12.2016, 18:02

5 Кофтия | 13.01.201707:30

Абе, Бърдаров - мани героизма, земи ги научи тия компютри как работят...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.05.2014, 08:51

4 Ivan Bardarov | 12.01.201720:02

Не разбирам защо Втората Световна Война трябва да е събитието на века?!

Теорията на относителността
Квантовата механика
Компютърът
Интернет
Генетиката
Излизането на човека в космоса

Предпочитам роботи и дронове да ходят на опасни места и да предават кадри, отколкото да умират репортери. А те умират и в 21 век, уви!

Ненавиждам възхвалата и нуждата от героизъм! Единствено го приемам като неизбежен на моменти, но не и като начин на поведение и мислене.

Напред науката е слънце!
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 23.05.2014, 08:51

3 Ivan Bardarov | 12.01.201720:02

Не разбирам защо Втората Световна Война трябва да е събитието на века?!

Теорията на относителността
Квантовата механика
Компютърът
Интернет
Генетиката
Излизането на човека в космоса

Предпочитам роботи и дронове да ходят на опасни места и да предават кадри, отколкото да умират репортери. А те умират и в 21 век, уви!

Ненавиждам възхвалата и нуждата от героизъм! Единствено го приемам като неизбежен на моменти, но не и като начин на поведение и мислене.

Напред науката е слънце!
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 23.05.2014, 08:51

2 Ivan Bardarov | 12.01.201720:01

Не разбирам защо Втората Световна Война трябва да е събитието на века?!

Теорията на относителността
Квантовата механика
Компютърът
Интернет
Генетиката
Излизането на човека в космоса

Предпочитам роботи и дронове да ходят на опасни места и да предават кадри, отколкото да умират репортери. А те умират и в 21 век, уви!

Ненавиждам възхвалата и нуждата от героизъм! Единствено го приемам като неизбежен на моменти, но не и като начин на поведение и мислене.

Напред науката е слънце!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

1 e-mil | 12.01.201709:46

"1963... Ким Филби изчезва. Още преди да е ясно каквото и да е по въпроса, тя е убедена, че той е "третият човек" в легендарния британски кръг от шпиони, който включва още Гай Бърджис и Доналд Маклийн."

Всъщност по въпроса са известни доста неща години по-рано. Името на Филби става публично още през 1955 и още тогава пресата го смята за "третия човек", заради което е принуден да напусне службите.
Освен това въпросният легендарен кръг от шпиони отдавна е известен като "Кембриджската петорка", която включва още Антъни Блънт и Джон Кеърнкрос. Кеърнкрос си признава още през 1951, така че днес като говорите за кръг днес е редно да споменете и тях, а не да преписвате сляпо от "Гардиън".
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани