Петролната катастрофа - следите остават | webcafe.bg
Webcafe

Испанският Бряг на смъртта - след 8 години

Webcafe.bg , По чуждия печат 16.05.2010, 17:11 (обновена 20.06.2010, 16:20)
нефтен разлив

Доброволци почистват нефта от брега на Kоста дa мортe

Дървени лодки и дървени кормила на кораби украсяват подобната на пещера църква "Носа сеньора да барка" ("Нашата повелителка на лодките"). Миналата седмица малка група богомолци от съседното рибарско селце Муксия се събраха да се молят в този каменен параклис, който се намира само на 30 метра от мястото, където пенещият се Атлантически океан се блъска в каменистия бряг.

Тук край бурния Kоста дa мортe, (Брегът на смъртта), местните жители са израснали със съзнанието, че морето е капризен съсед, който може да бъде колкото щедър, толкова и опасен.

Но никой не бе подготвил тези хора за катастрофата, причинена от човешки ръце, която се изсипа на техния бряг преди почти осем години, когато петролният танкер "Престиж" се разцепи и потъна, изливайки милиони галони петрол в морските води.

"Това беше най-ужасното нещо, което съм виждал някога", казва Рамон Вилела, жител на Муксия, който си изкарва прехраната, събирайки от каменистите плажове в района дънни ракообразни, представляващи ценен местен деликатес.

"Времената бяха трудни за нас", казва и Хосе Сонейра, пенсионер, който живее край пристанището в Муксия. Този град на северозападния бряг на Испания се смяташе за епицентър на катастрофата. "Не можехме въобще да излезем тук. Всичко беше пълно с черна утайка. Черно навсякъде. Където и да стъпиш, трябваше да носиш ботуши и защитно облекло."

В наши дни местните сочат каменистите брегове край Куна. Въпреки почти осем години вятър, морска пяна и дъждове, дебела, черна, подобна на смола течност все още стои залепнала върху камъните.

Въпреки продължаващото замърсяване, рибарите казват, че уловът им все пак се е върнал към нивата преди катастрофата на "Престиж".

НА 80-годишния Хуан Диз му се наложило да затвори своята фирма за сушене на риба по време на най-тежкия период на петролния разлив. Той споделя, че не е имал право на компенсацията от 1200 евро месечно, която рибарите са получавали, когато правителството затваря риболовните територии. Но в наши дни той отново работи в своето секадеро, сушейки рибата по старомодната технология, окачайки рибите по мрежа от дървени греди, докато почти постоянните морски ветрове сушат и консервират мазното рибено месо.

"Проблемът не беше само икономически, той беше и екологичен - и особено здравословен", казва Наксо Кастро, ръководител на риболовната кооперация на Муксия. "И в момента все още се правят изследвания за въздействието на замърсяването върху нашите тела."

Проучване от 2006 г. на Университета в Ла Коруня констатира, че доброволците, работили върху почистването на разлива, са демонстрирали симптоми на "повишаване на нивото на генетични увреждания в кръвните клетки". Изследователите също така са открили по-високи нива на тежки метали в тялото на доброволците, сравними с тези на пушачите. Изследването води до извода, че екипите за почистване са били снабдени с неподходящи дихателни маски и защитна екипировка, която да ги предпази от въздушни замърсители.

Други изследователи са открили доказателства за тумори и генетични мутации в някои от ракообразните, живеещи край галисийския бряг.

След катастрофата с "Престиж" Испания и Европейският съюз предприеха мерки за ограничаване на движението на стари еднокорпусни танкери твърде близо до испанските териториални води. Но експертите по корабоплаване предупреждават, че заплахата от нов петролен разлив никога не може да бъде изключена напълно.

"Инцидентите са част от бизнеса. Ако потребяваме петрол, има риск от инциденти с разливане на петрол", казва Фелипе Лузан, професор в колежа по морски изследвания на Университета на Ла Коруня. Той е бивш морски капитан с години опит в командване на петролни танкери. По негови думи катастрофата с "Престиж" принуждава испанското правителство да инвестира в по-добри влекачи и кораби за овладяване на петролни разливи.

Подобно на много от хората, които са преживели катастрофата, Лузан може само да съчувства на американците, които сега са изправени пред разширяващия се петролен разлив в Мексиканския залив.

"Ще им е необходимо много търпение", казва рибарят Франсиско Кастро. "И бих ги посъветвал да се въоръжат със смелост. Нищо не може да спре черния прилив. Много добре е това, че американският президент Барак Обама поиска British Petroleum да си понесат отговорността. Мисля, че той би трябвало да мобилизира военните, така че те да използват всичката си технология, за да се справят с катастрофата."

Кастро стои до удрящия се в брега прилив, под църквата "Носа сеньора да барка". Той сочи към висок каменен обелиск, издигнат на хълма над църквата, който е паметник на десетките хиляди доброволци, помогнали по време на петролния разлив от "Престиж".

"Спомняйки си за това след осем години, имам чувството, сякаш съм преживял цяла война", казва Кастро, припомняйки си как офисите на риболовната кооперация стават щаб за многомесечните почистващи процедури.

Все пак точно за този жител на Муксия катастрофата на "Престиж" има и позитивна страна. Кастро се среща с една от доброволките, които идват в Муксия да почистват бреговете, и се влюбва в нея. Сега те са щастливо женени и живеят в съседство с плажовете, някога заляти от мръсния черен прилив.

Oще: испания  петрол  разлив 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.