Френски вкусове с ливанска история | webcafe.bg
Webcafe

Френски вкусове с ливанска история

Златина Димитрова 06.06.2015, 17:59 (обновена 15.06.2015, 08:57)

1 от 6 снимки Назад Напред

Хани Таук

Снимка: © webcafe.bg

България е истинският дом на кулинаря-архитект Хани Таук

Когато близките на Хани разбират, че иска да живее в България, те са против. Казват, че тук политическата обстановка е нестабилна, бизнес средата е много лоша, а и все пак страната доскоро е била част от Източния блок. Защо му е на дипломиран архитект с френско кулинарно образование да идва в България?

Хани обаче вече е усетил въздуха, природата, вкуса на доматите и знае - мястото му е тук.

Хани Таук е роден в Ливан, където и се дипломира като архитект. Няколко месеца работи по специалността си, но от дете знае, че сърцето му е другаде.

Неговата страст е кулинарията, затова и след архитектурата заминава за Париж, за да се учи от най-добрите на сладкарство и хлебарство. Прекарва там няколко години. Франция е подредена, има закони и всичко е уредено.

Негов приятел живее и развива бизнес в България. При един от разговорите им, му казва: „Хани, ела на гости за няколко дни, ще ти хареса". Първоначално Хани отказва, защото знае, че в България има стачки, нестабилност, неспокойствие.

„Чувам по новините, че тук има стачки и такива неща и му казах: виж, приятелю, аз бягам от такива проблеми, искам спокойствие. Не ме кани там, където има стачки и политически проблеми. И в Ливан не ходя много, нали има конфликти от време на време", разказва Хани.

Неговият приятел обаче го убеждава, че навсякъде понякога има стачки, а в България ще му хареса.

Истинският дом

През 1997 година Хани окончателно се мести тук. Франция е подредена, но много неща вече са изкуствени, докато в България - тук опитва чушки, ябълки, картофи и всичко има истински вкус. България го печели с девствената природа, вкуса на храната, кашкавалите и сирената. С хората.

„Аз съм много свързан с вселената, с природата, с душата на всичко", казва Хани. Днес пътува много, но всеки път, когато се наложи да отсъства по-дълго, България му липсва. Липсва му зеленината, вкусът на водата, въздухът, неувреден от тежка индустрия. Обича Седемте рилски езера, защото са много духовно място и всяка година ходи там през лятото.

България го променя - откакто живее тук, не яде месо. В началото наема място с двор, на който си прави барбекю. През лятото ходи по села, купува си домати, плодове и зеленчуци. „Миризмата на растенията е съвсем различна", казва. Решава да прави същото и с месото. Отива при един човек на село и иска ярешко месо. Тогава „продавачът" го пита кое яренце иска. Хани гледа всички ярета и му се струват толкова красиви, че не може да избере. Осъзнава, че не иска да убива нито едно. Оттогава не е ял месо.

Казва, че ако трябва да яде месо, няма да се чувства толкова зле, осъзнавайки убийството, за да се нахрани. Според Хани котката не чувства вина, когато убива мишката - чувства удоволствие да си играе с плячката си, преди да я убие. С човек нещата са различни.

„По това се различават хората и животните - ние винаги имаме избор и трябва да избираме: правилно или неправилно", казва Хани.

Баща ти колко жени има?

Казва, че и в България, също както и в Ливан, има всякакви хора - мюсюлмани, християни, момичета с къси поли. Когато е започнал работа при него, негов служител го е попитал: „Баща ти колко жени има?" Хани му обяснява, че баща му, като християнин, е женен само веднъж. А в Ливан право на развод няма, затова си има и само една жена. След седмица обаче този мъж отново го пита: „Наистина, колко жени има баща ти?"

Казва, че близките му са подходили със сходен предразсъдък за идването му в България - нестабилна страна, която не е подходяща за бизнес.

Но на Хани тук му харесва и каквито и проблеми да е имал, продължава да мисли, че тук е неговото място - и за живот, и за бизнес.

Казва, че с това, което прави тук, се чувства полезен и чувства, че прави нещо интересно на Земята.

Всъщност онова, което прави в България

Стереотипното мислене би свързало Хани с разни арабски храни. Всъщност онова, което прави в България, е онова, което е учил във Франция - хляб и сладкарски изделия.

След идването си тук, отваря цех за сладкарски изделия.

Продава продукцията си на големи заведения и хотели. Изнася за Великобритания, Сърбия, Румъния.  Продуктите му обаче често се предлагат на завишени цени или не се съхраняват достатъчно добре и до крайния потребител не винаги достига най-добрият продукт.

Затова през 2008 година отваря Caramel.bg - мястото, чрез което може да предлага продуктите си и да е сигурен в качеството им.

Освен сладкарски изделия, предлага и хляб. Всъщност отваря своето място в годината, в която започва икономическата криза и поръчките му от Великобритания спират. Но въпреки това не се отказва, а продължава да прави онова, в което е най-добър.

В България не усеща етническото напрежение.

Казва, че големите световни политици са онези, които създават напрежението, защото „големият винаги иска да погълне малкия". Усетил го е в Ливан - малка страна на стратегическо място, заобиколена от големи играчи, управлявана от Хизбула.

Въпреки това вярва, че рано или късно любовта и доброто печелят битката, а историята на света го доказва. Надява се, че и в тези динамични времена, любовта пак ще спечели.

Разговорът с Хани Таук е проведен със съдействието на Мулти култи колектив във връзка с кампанията Многообразието е вкусно.

Oще: caramel.bg  multi-kulti  готвене  карамел  карамел.бг  ливан  многообразието е вкусно  мулти култи  сладкарство  франция  хани таук  храна  храни 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

1 Bichkiiata | 19.06.201520:44

от лично моя професионален опит, честтно казано, до сега глупав ливанец не съм срещал
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани