Грозен, нисък, с лош глас, но номер едно | webcafe.bg
Webcafe

Грозен, нисък, с лош глас, но номер едно

Lifecafe, The Guardian 22.06.2015, 17:23 (обновена 03.07.2015, 14:23)

1 от 5 снимки Назад Напред

шарл азнавур

Снимка: © Getty Images

Легендата на френския шансон Шарл Азнавур навърши 91 години, без да остарее. На снимката: Азнавур през 1959 година

Критиците казват, че е грозен, че е нисък и че има ужасен глас. 51 албума по-късно обаче, Шарл Азнавур е жива легенда. Един от най-великите певци и автори на песни в историята дава интервю пред британското издание The Guardian.

Той седи на кадифено кресло, дни преди своя 91-ви рожден ден и... обсъжда аромата на женските подмишници.

Повод е песен в новия му албум, в чиито текст се казва: "Обичам миризмата на подмишниците ти". Тази строфа притеснява съпругата му, с която са заедно през последните 50 години. Азнавур обаче познава аудиторията си.

Ако той е най-успешният френски певец в света и автор на текстове, които дефинират попкултурата във Франция от десетилетия - то е именно, защото песните му носят риска да бъдат напълно отхвърлени.

Когато Азнавур започва да пише през 40-те години, сексът е нещо, което се е случва единствено по тъмно. Тогава не е проблем жените певици да вият за разбитите си сърца, но за мъжете е табу да пеят за своето емоционално отчаяние, а по-късно и за проблемите с простатата си.

Азнавур насочва светлините на прожекторите към мъжествеността и либидото и пее за депресията, секса, предразсъдъците и изнасилванията.

Хитовете му варират като тематика: от историята през 70-те на гей травестит в What Makes a Man, през някога забранената балада на задушно, посткоитално изтощение Apres l'Amour, до спорната You've Let Yourself Go - вопъл на мъж, чиято жена е станала развлечена и дебела ("Гледам те с отчаяние и сякаш виждам майка ти").

Азнавур не се разкайва за нищо

"Това е нещо като моя болест - да говоря за неща, за които не се счита за редно да се говори. Започнах с темите за хомосексуалността и исках да разруша всяко табу".

Строфата за подмишниците от новата балада е част от замисъла да се предадат усещанията за мирис на любовник, които е незрящ.

"Когато написах песента за глухите (Quiet Love), се наложи да науча жестомимичния език, за да я изпълнявам на сцената. А сега, в този албум, исках да опиша какво представлява любовта за някой незрящ". Той прави пауза. "Все още не знам как ще я изпълня...".

В концертите си, Азнавур се превъплъщава в различни образи с драматични жестове, сякаш е мим. Той обаче е актьор, който пее, вместо певец, който играе, какъвто е Франк Синатра, например.

След около 1200 песни и 100 млн. копия на албуми, продадени в продължение на 70-годишна кариера, Азнавур все още композира и пее на сцената.

Франция го обожава като последната жива легенда на една златна епоха.

Подобно на много популярни певци, представлявали същността на Франция - като Жорж Мустаки и до някаква степен Едит Пиаф - Азнавур е оформен от чуждестранните си корени.

Роден като Шахнур Варенаг Азнавурян в Париж, син на актьор и певица, избягали от арменския геноцид, той напуска училище и става актьор още на 9-годишна възраст.

Той оцелява в германската окупация на Париж, като пее по кабаретата, докато родителите му укриват други арменци, евреи, руснаци и комунисти в апартамента си. По-късно баща му се присъединява към Съпротивата.

Но пътят на Азнавур към успеха е дълъг и мъчителен.

Френските критици го отхвърлят като отблъскващо грозен, твърде нисък, с ужасен глас и съмнителни заглавия на песните.

Едва към края на 50-те години, десетилетие след като Пиаф го е взела за текстописец, съквартирант и момче за всичко, той най-после започва да пробива.

През 1960-та, играе свенливия и изтерзан пианист в класическия филм на Франсоа Трюфо от Новата вълна - "Застреляй пианиста" (а след това играе в още цели 60 филма).

Но световната му слава като певец се затвърждава през 70-те години с триумфално навлизане на музикалния пазар, както в САЩ, така и във Великобритания - нещо, което той приписва на отличния превод на текстовете си на английски (позитивно звучащият негов хит с привкус на тъга She е почти непознат във Франция).

Великобритания е съблазнена от този слаб французин, пеещ за болезнена любов с тежък акцент. "Често казвам: ‘Франция обича текстовете, Англия - музиката", размишлява той.

В наши дни Азнавур е "динозавър" - по негови собствени думи - който продава собствения си неостаряващ имидж.

51-ят му студиен албум е на британския пазар, а той работи по 52-я.

Харесва, когато френски рапъри семплират песните му. Той се наслаждава на иронията, че на 30 е бил считан за грозен, но след деветдесетата му годишнина го приемат за елегантен.

Какво е усещането да бъдеш на 91 години?

"Нямам никаква представа," казва той невинно, "не се чувствам на 91. Винаги съм считал, че човек никога не бива да губи детския поглед към живота".

На ръст едва 160 см, той седи постоянно изправен (държането на раменете изправени е една от тайните на вечната му младост). Но по отношение на сценичните изпълнения той е брутално искрен.

"Не крия нищо от публиката", казва той. Даже казва на зрителите, че използва аутокю, защото паметта му вече отслабва. Не крие също така, че язвите в устата го затрудняват при пеене. Разчита на слухов апарат.

И ненавижда онова, което нарича "култ към младостта" в шоубизнеса.

"Все повече мъже се променят, подлагат се на операции. Можете да ги видите по телевизията - боядисаната им в черно коса изглежда синя под прожекторите", казва той. "Имах проблем с носа си, затова си направих операция. Направих така, че малко бяла коса, която започна да ми пада, да порасне отново. Но оставих бръчките си точно където са. И изглеждам по-млад от другите, защото никога не съм ретуширал творението на природата".

Всъщност кралицата на френския шансон и кабаретна суперзвезда Едит Пиаф кара Азнавур да си направи пластична операция на носа преди 50 години.

Тя го тормози в продължение на месеци, за да намали, считания от нея за твърде голям, нос. В крайна сметка той ляга под ножа и после отива тя да види резултата.

"Преди ми харесваше повече", казва тя.

Има песен за Пиаф в новия албум. Това е първият път, в който пише за нея, въпреки че са живели заедно - платонично - в продължение на 8 години.

"Бяхме като братовчеди и абсолютни съучастници във всичко. Никога не съм имал любовна връзка с нея - това ни спаси". Защо звездата Пиаф се привързва към него, неизвестен младеж, с 9 години по-млад от нея?

"Аз й давах младостта си, безумието си, тя обичаше цялата ми луда, джазова страна"

Другата му основна роля сега е просто да бъде сред най-прочутите арменци в света.

Той най-после е получил двойно арменско гражданство, назначен е за арменски посланик в Швейцария и е присъствал заедно с френския президент Франсоа Оланд на събитието по повод стогодишнината на арменския геноцид тази година.

Но Франция все още е определящата идентичността му страна.

"Винаги съм се чувствал стопроцентов французин. Това много дразнеше арменците в Армения, но сега са посвикнали".

Той любезно отказва да сподели мнението си за конкурента си в попкултурата като международен символ на арменската диаспора - Ким Кардашиън.

Той никога не се е срещал с нея. Гледа ли нейното реалити-шоу?

"Не мога да коментирам нищо по въпроса, защото ще ядосам половината арменци". Следва нервен смях.

"Предполагам, че арменците са доста пуритански настроени и не харесват прекалено много голота..."

Преди няколко години той предизвика сериозни вълнения във Франция, като заяви, че е плащал подкупи на политици от целия политически спектър, след като е научил, че му предстои проверка от данъчните, някъде през 70-те години. Последвалата данъчна проверка не открива нередности.

Десетилетия по-рано, той напуска Франция, за да живее от другата страна на границата - в Швейцария. "Това не беше данъчно изгнание", обяснява той с горчивина. "Нямах и стотинка, когато заминах".

Фразата, която Азнавур вероятно мрази най-много, е "прощално турне".

Той се кълне, че никога не е изричал тези думи и се зарича да продължава да пее до смъртта си.

"Трябва да се научиш да ставаш от масата, когато любовта вече не се сервира", някога бе изпял той.

Но докато публиката все така продължава да му поднася безкраен резервоар от любов, той охотно "остава на масата" с нея.

Oще: актьор  арменец  армения  арменски певец  едит пиаф  музика  певец  сцена  театър  текстове  текстописец  франция  френски певец  френски шансон  шарл азнавур 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.06.2014, 20:25

2 Mario Cheung | 01.07.201515:51

Un grand homme бих казал!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.06.2014, 20:25

1 Mario Cheung | 01.07.201515:50

ВЕЛИК! А НЕ КАТО ПОСРЕДСТВЕНИТЕ ПОВЪРХНОСТНИ СЪВРЕМЕННИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ, КОИТО ГИ ИЗБИРАТ САМО ПО ВЪНШЕН ВИД.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани