Те носеха дълги коси и обичаха свободната любов | webcafe.bg
Webcafe

Те носеха дълги коси и обичаха свободната любов

Webcafe
23.06.2017, 18:23 (обновена 30.06.2017, 16:33)

1 от 3 снимки Назад Напред

Хипита

Снимка: © Getty images

Това е лятото на 1967 година - градът е Сан Франциско, а 100 хиляди хипита са го превзели.

Това е лятото на 1967 година - градът е Сан Франциско, а 100 хиляди хипита са го превзели. Тук царуват свободната любов, животът в общност и мира. Между различните концерти - децата на любовта намират нови хоризонти в най-либералния град на Америка.

Това е началото на бума на хипитата, който се увенчава с фестивала в Уудсток през септември 1969 година.

За мега лятото децата на цветята започват да загряват още през януари с голямото събитие - Human Be-In отново в Сан Франциско.

Паркът Golden Gate Park e пълен с народ, огласян от песни, цветя, миризми и много, много дрога. LSD e обявено за незаконно само преди няколко месеца. Младежите, пристигнали от цяла Америка, танцуват в ритъма на Big Brother и Holding company на Джанис Джоплин, на Джеферсън Еърплейн и на Грейтфул дед. Те искат да предизвикат американското общество, обявявайки се срещу неговите устои. На сцената са и легендарният поет-битник Алън Гинсбърг, както и гуруто на LSD - Тимъти Лиъри. Той ги призовава с мантрата "Turn On. Tune In, Drop out" -"Включи се, настрой се, развихри се!"

Това е началото, зората на една нова ера, а в Сан Франциско всичко изглежда възможно. Концерти, събирания, купони и театрални представления се редуват през цялото лято.

Незабравимото лято под знака "peace and love" започва през юни с поп фестивала в Монтерей.

И улиците на тексаския град Фриско са пълни хипита през лятото на 1967-ма. Това е една цветна революция, която иска да преобърне стария ред.

В Сан Франциско кварталът Haight-Ashbury се превръща в уъркшоп под открито небе. Хипитата го избират за свое място заради западащите и евтини жилища.

Направо идеална локация за тези, които мечтаят за ново свободно и толерантно общество. Американските вестници неочаквано дават невероятен отзвук на калифорнийските инициативи и бунтовническата идеология се разпространява светкавично по целия свят.

Лятото на любовта свършва така спонтанно, както и започва. В началото на есента много младежи си тръгват от Сан Франциско, а останалите правят символично погребение. То е под надслов - The death of the Hippie - Смъртта на хипито, точно година след забраната на LSD.

50 години по-късно Сан Франциско отбеляза тържествено половинвековната годишнина със серия от инициативи, концерти и изложби които показват цветната енергия на хипитата. Всичко в духа на цветната революция, чийто спомен все още е жив.

Кои са хипитата?

Хипи, наричано още хипи движение или хипарство (на английски hippy или hippie - моден, стилен) е младежко движение, което възниква в САЩ през 60-те години на XX-ти век и постепенно запада след 70-те години, макар че и до ден днешен съществуват хипита в отделни страни и райони.

Със слогана „Сложете цветя в оръдията си" хипитата се противопоставят мощно на войната във Виетнам.

Хипитата се познават веднага заради дългата коса и облеклото - джинси и свободни, широки дрехи в ярки цветове и разчупени шарки, шарени гердани и гривни. Музиката става централен изразител на хипи движенията като тя е предимно разновидности на рокендрола. Особена популярност набира звученето на Бийтълс, Ролинг Стоунс, Джими Хендрикс, Лед Цепелин, Дорс, Боб Дилън, Пинк Флойд, Боб Марли, Грейтфул Дед, които олицетворяват духа на епохата видяна през очите на хипитата. Често хипи движенията се обявяват за сексуална толерантност и в защита на гей правата.

Други хипита експериментират с вегетарианство, свободни полови контакти, различна дрога - най-вече психаделици. Част от тях живеят в самоуправляващи се комуни, като в Дания и Калифорния и до днес съществуват комуни.

Най-важното за хипитата е любовта, тя е смисълът на живота им. Емблемата им са цветята - символ на красота, природа, ненасилие и свобода. Те са против бюрокрацията, тоталитаризма и подтискането на индивидуалността. Мотото им е „Мир, любов, свобода", експлицитно изразявано в песни като „All you need is love" на Бийтълс („Всичко, от което се нуждаеш, е любов") и девиза „Make love, not war!". A така характерните теми за пътуването и скитането при хипитата, особено на автостоп, намират мощно изражение в романа „По пътя" на Джак Керуак

Освен Лятото на любовта през 1967 година в Сан Франсиско, друго голямо историческо събиране на хипитата е легендарния фестивал „Удсток", състоял се в градчето Бетъл в щата Ню Йорк на 15, 16 и 17 август 1969 г. В концерта участват съставите Ху, Джеферсън Еърплейн и Грейтфул Дед, Джанис Джоплин, Джими Хендрикс, Карлос Сантана, Джо Кокър и много други. На фестивала присъстват около 400 000 души.

През годините фестивали със същото име се провеждат в щата Ню Йорк през 1979, 1989, 1994 и 1999 година.

Въпреки че хипарството отдавна не е масово движение, то никога не умира напълно. Хипита и нео-хипита могат да се видят често на някои университетски кампуси, на музикални фестивали и в много части на света, където духът на хипитата е жив.

Имало ли е хипита в България?

В комунистическа България така и не става дума за хипита. Счита се, че първите представители на движението са крайно леви младежи, които идват от чужбина през 1968-ма. В началото се мисли, че те биха били подходящ пример за комунистическата младеж, но скоро те се оказват "хипита" и битници". Властите бързо разпознават опасността и спират достъпа им.

Но хипарството вече се е промъкнало у нас, макар и с минимален обхват. То се разпространява и чрез музиката, които някои тайно слушат вкъщи.

Но младежите от 68-ма въздишат по тях, искат да носят дънки и слушат Роулинг Стоунс и Бийтълс.

На крилете на тази вълна, някъде през 80-те години се ражда празнуването на Джулай морнинг. Според някои той е плод именно на влиянието на хипитата. Версиите се разминават кога за първи път се е празнувал Джулай морнгниг в България и чия е била идеята.

Тъй като в цялата работа има форма на мирен протест срещу режима от революционно настроени младежи и надежда за ново начало, идваща с изгрева и новото утро, Джулай морнинг се смята, за българския принос към хипи движението. Нищо, че е малко позакъснял.

Oще: америка  битълс  децата на цветята  лед цепелин  мир и любов  монтерей  сан франциско  сащ  удсток  фриско  хипи  хипита  хипита в българия 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.09.2013, 16:04

2 Dimitar Bakalov | 25.06.201714:28

Една голяма грешка. "По пътя" на Джек Керуак е публикуван 10 години преди Хипи-движението, през 1957 и е изразител на битниците. Джек Керуак въвежда термина "Beat Generation" още през 1948 г. Руското окончание -ник се прикача 6 месеца след изстрелването на "Спутник", като мода. Битниците са първите, които издигат пътуването на стоп в култ. Хипитата са наследници на вижданията на битниците, но в развитие...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

1 Mako | 24.06.201716:05

Това за "психаделиците" беше поредната култова изцепка на интелектуалците от Кафето!
Смее се
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани