Танцуващата с котки | webcafe.bg
Webcafe

Танцуващата с котки

Кристина Пайташева 08.03.2012, 15:32 (обновена 09.03.2012, 17:10)

1 от 20 снимки Назад Напред

керамики

Снимка: © Кристина Пайташева

Ина черпи вдъхновение от приказките и митологиите

"Ама какво ще ме питаш, аз не съм интересна", ми казва Ина, докато си поръчваме чай в студената зимна вечер. Притеснението от въпроси, на които може да не успее да отговори, е изписано на лицето й, а очите й ме молят да не я разпитвам твърде много.

Правиш нещо с ръцете си непрекъснато, приятно е за пипане, мокро е

Технологията на работа е специфична, а самият процес е трудоемък. "Има нужда някой да ти покаже, има нужда да се учи, има нужда да се гледа. Не може просто да го хванеш и да почнеш." На Ина й отнема няколко месеца, за да разбере как се получават нещата.

Но тук няма напрежение. За нея ученето на работа с глина е като забавление, като игра - "правиш нещо с ръцете си непрекъснато, приятно е за пипане, мокро е". А когато човек види, че може да направи формата, която му е в главата, тогава започва сериозната работа.

Като гледаш готовите творби, ти се струва, че работата е доста времеемка. Всичко обаче е много индивидуално и зависи не само от размера на фигурките, но и от редица други фактори.

Ина споделя, че с глината трябва да се работи бързо, защото изсъхва. Тя не е материал, който можеш да изчакаш да отлежи, докато ти се изчисти идеята, както е с камъка, с гипса или с дървото.

Глината първо се мачка, за да се подготви за работа. Колкото и да е голяма скулптурата, в рамките на няколко дена тя трябва да се завърши поне като основна форма, а допълнителната обработка може да се направи и по-късно.

Самата фигурка се изгражда от отделни парчета, които се изрязват и долепят. Основните обеми се изглаждат, издълбават се или се изтеглят. Най-накрая, когато всичко това се оформи, се правят дребните детайли.

55 слона

Ина не черпи вдъхновение от ежедневието, а от приказките и митологиите. Най-интересни са й животните, но прави и цели митологични сцени. Напоследък керамичката се вдъхновява от българския фолклор, който със своите костюми и ритуали е безкраен източник на вдъхновение.

Тя започва този проект в началото на зимата и продължава да издирва из цяла България специфични ритуали, танци, костюми и празници.

Всички герои на Ина са много различни. Сред тях са "Дървото на живота", "Вавилонска кула", големи кораби, котки, коне, слонове... Отскоро нов проект се мъдри в главата й - "55 слона".

Слонът е любимото й животно. Животните са част от приказния свят. Различни по вид и нрав, животните й са високо интелигентни.

Всичките й фигурки са синеоки - не че е имала нещо предвид, просто така е започнала да ги прави. За Ина сините очи са чист прозорец към душата, въпреки че знае, че в действителност не е така.

Всеки, който си е купил нещо от нея, си е избрал конкретна фигурка. Не е казал просто "дайте ми една котка", а си е избрал точно определена котка - или кон.

Ангел държи калинка

Случва й се да работи по поръчки, често - доста странни. През лятото трябвало да направи ангел, който държи калинка. Приятел на Ина на име Калин й го поръчал. Така искал да изрази чувствата към любимата си...

Друг път й поръчали да направи звездоброец. Помогнала си с интернет, където намерила снимка на телескоп, за да го направи от глина.

Експресно й поръчали стотина фигурки за подаръци за сватба. Но не гълъбчета. Направила фигурки на мъже с калпаци и мустаци и жени-лазарки. Правила е и зодии - основно водолеи, които всеки път й се получавали по различен начин.

Чудно ми е как успява да се откъсне от ежедневието и да живее в този чуден свят. "Ами нали видя. Живеем в квартал, от който човек може и да не излиза. Който иска да ни види, идва при нас. Не се налага да се сблъскваме с останалия свят."

Ина вярва, че казва нещо на хората със своите фигурки. "Това е просто "аз" под друга форма." Позитивно.

Мястото, където могат да се намерят творбите на Ина, е ателието й в кв. Изгрев, ул. "Латинка" 40, както и в галерия Punto Art Bazaar на ул. "Юри Венелин" 2. В момента там е изложба на живопис, керамика и скулптура "Котараци с мустаци".

Oще: ceramicum  глина  ина тъмнева  керамика  приказки  фигури 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.11.2013, 19:18

4 Nikkor | 01.02.201500:24

А бе Родриго, как може да не ти харесват нещата? Толкова оригинални, истински и неповторими са.
Поздравления за сина ти който на 10 годинки правел по-хубави неща от пластелин.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.05.2011, 17:21

3 peta_wawa | 09.03.201222:05

Aми вавилонската кула, супер е. Има интересни идеи Усмивка. Хареса ми овенчето, рибата, вазите, етно-фигурките ... Котките не ги схващам нещо Объркан ...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.09.2011, 20:56

2 Iratais | 09.03.201209:57

Мене па ми аресват. Особено тия с калпаците и оня де нагушил две офци Много щастлив. Калугерите също са добре. И рибоците. И ангелчето върху облаците къде спи. Бе добре е. Добре се справя жената.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.03.2011, 10:49

1 Rodrigo Diaz de Vivar | 09.03.201208:16

Кристина, абе ти няма ли да започнеш да се срещаш с нормални хора, а не само с разни откачалници?
Може някой да каже, че нямам естетическо чувство, ама ... да ти web-а "изкуството" и занаята. Поне това което виждам на снимката.
Че той сина ми на 10 годинки правеше по хубави неща от пластелин.
   

оценка

+1 -0