Камбоджанецът Косал Киев прописва в килията си в САЩ | webcafe.bg
Webcafe

Влязъл в затвора и станал поет

Webcafe.bg, по BBC 11.02.2014, 16:21 (обновена 16.02.2014, 22:21)
kosal khiev

Снимка: © blind-eye-productions.com

Косал Киев открива поезията в затвор в САЩ, където прекарва 14 години.

"Здравей, свят. Това е толкова странно. Бях затворен за 15 години и най-накрая съм свободен човек. Но какво значи да бъдеш свободен. Винаги съм бил вътре в някакъв затвор - под една или друга форма". С тези думи започва блога си поета, татуист и бивш затворник Косал Киев. Той открива литературата в затвор в САЩ, където излежава присъда за опит за убийство.

Оттогава се е утвърдил като поет в Камбоджа и е представял страната си на фестивала "Поетичен парнас", част от Лондонската културна олимпиада през 2012 г. Киев разказва, че историята му е започнала в бежански лагер в Тайланд. Майка му видяла как обезглавяват първия й съпруг и всичко, което успяла да погребе, бил разбития му череп.

Приет със статут на бежанец в САЩ, когато е на година. Заедно с него са майка му, баба му и още шестима роднини. Баща му не е приет. Казва, че животът в САЩ е бил труден и усещането му за изолация е допринесло за това да се включи в банда. Там е срещнал хора, които идват от сходна социална среда.

"Спомням си, че някой ми каза: само няколко секунди са нужни, за да допуснеш грешка, но отнема цял живот да я поправиш. Все още изплащам своите грешки", казва Киев. Съжалява за действията си и се радва, че двамата простреляни са живи. Но счита, че е съден твърде сурово, защото на 16 е осъден на почти толкова години затвор.

Да си почти чудовище

Излежава присъдата си в девет различни затвора и е бил свидетел на жестоки бунтове. Казва, че когато си заобиколен от чудовища, почти се превръщаш в чудовище, за да оцелееш.

Излиза на свобода, след като излежава 14 години. Твърди, че един от най-преобразуващите му изживявания е дошъл, след като е бил изпратен в карцер заради участието си в сбиване. Държан е там година и половина. Почти полудява.

„Започваш да си говориш сам, принуден си да се сблъскаш със себе си. Това ме накара да се запитам това ли е всичко? Да умреш в затвор?", разказва той. Започва да пише за всичко - страховете, надеждите, кошмарите си. След освобождаването от мрачната килия, той се среща с други поети в затвора и започва да посещава курсове по поезия в програмата за корекция на поведението чрез изкуство. Така разбира как поезията може да промени перспективите на човек. Започва да говори и с младежи в риск и работи като посредник в проект към изправителната програма на затвора. Казва, че е чувствал тези занимания като свой дълг.

Връщане в родината

Тъй като няма американско гражданство, Киев е депортиран в Камбоджа след освобождаването си - държава, която не е познавал никога преди. Трудно приема новината, че ще бъде изпратен там. Всичките му мечти и планове са били свързани със САЩ и не е имал идея какво ще прави в Камбоджа.

Но все пак намира своето място. Прожектира филми в кино, а в почивния си ден е доброволец и преподава творчески дейности. Казва, че се е разплакал, когато е получил покана да участва в културната програма на Лондон през 2012 г. По това време е напуснал работата си, за да се отдаде на изкуство. Няма къде да живее, затова спи на кушетки у приятели, защото няма собствен дом. Напуснал е работата си, за да създава изкуство.

Мечтае да се завърне в САЩ и да се събере със семейството си някой ден. Днес работи и ръководи поетически работилници с млади хора. Надява се, че когато хората говорят за него, ще казват: този човек прави нещо добро.

 

Oще: затвор  камбоджа  литература  поезия  поет  сащ  убийство 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.