Да догониш света след 44 години изолация | webcafe.bg
Webcafe

Да догониш света след 44 години изолация

Lifecafe, по Al Jazeera 27.11.2015, 19:54 (обновена 30.11.2015, 08:24)
Отис Джонсън

Снимка: © Al Jazeera.

Даваме ли си сметка колко скоростно се върти Земята?

Технологичният напредък е нещо, което приемаме за даденост. Сякаш не съществуваше времето, когато нямаше интернет и комуникацията беше в съвсем реални измерения. Представете си, че сте пропуснали последните 44 години и в един миг трябва да наваксате какво се е случило в начина на живот и изобщо в света през цялото това време.

Американецът Отис Джонсън преживя този рязък преход, по-точно сблъсък между мечти и реалност, след като излезе от затвора, след 44-годишна присъда и живот в изолация. Вече 69-годишен, възрастният мъж изведнъж попада в свят, който трудно може да приеме, докато за всички останали изобщо не е така.

Научната фантастика за Отис е нормалното състояние на нещата.

Неговата представа за света е от 1975-та година. Джонсън е на 25 години, когато влиза в затвора заради опит за убийство на полицейски служител и кражба от магазин за бижута. Днес, вече свободен човек, той се озовава на митичния Таймс Скуеър в Ню Йорк, в човешкия мравуняк - символ на информационното общество.

„Никога не съм виждал такива странни прозорци. Преди по прозорците имаше хора, а не видеоклипове", казва той, оглеждайки десетките рекламни екрани. Познати са му единствено уличните телефони, само че никой повече не ги използва.

Първоначалният шок идва от хората със слушалки и празен поглед, изгубен някъде много напред, буквално всеки втори, и Отис веднага решава, че те масово са агенти на ЦРУ. Това е неговият начин да обясни какво вижда, защото ерата на Стив Джобс и технологичните гении просто е минала покрай затвора.

Отис не знае, че „жиците" в ушите им са слушалки, през които тече любимата им музика, гласът на съпругите, оплакванията на децата и т.н.

Старецът не разбира защо си говорят сами - handsfree устройства не е имало през 60-те години на миналия век, когато е бил на свобода, когато е било съвсем друго време. „Някои от тях дори не гледат къде ходят, те говорят по телефона или гледат в екрана. Това е изумително за мен", допълва възрастният мъж.

Всъщност, Джонсън наистина е рядка порода, един от малцината затворници с толкова дълга присъда, които излизат на свобода. За сведение - през 2013-та година около 3900 души, лишени от свобода над 20 години, са освободени от американските затвори.

Това е около 0.7 на сто от всички пуснати на свобода затворници.

Мариеке Лийм, изследовател в Harvard Kennedy School, коментира, че грижата за социализацията на бившите затворници с дълъг престой зад решетките не е достатъчна. Тя е интервюирала затворници, лишени от свобода в продължение на десетилетия, за да установи, че свободният живот за тях означава огромни усилия - от ориентирането в градския транспорт и в съвременните технологии, до откриването на банкова сметка и пазаруването в хранителен магазин.

"В магазините има страшно много неща, наистина е трудно да си избереш храна. Фъстъчено масло и желе в един буркан, на едно и също място? Това е много странно", казва Отис, разхождайки се из щандовете в произволен супермаркет.

„Системата на затворите е изключително централизирана и работи по план. Там затворниците не решават кога започна и кога свършва денят им. Когато си живял по този начин повече от половината си живот, как тогава се очаква да се впишеш в обратно в обществото", пита резонно Лийм.

Когато напуска затвора през април миналата година, Отис Джонсън получава лични документи, съдебно досие, 40 долара и два автобусни билета.

Тъй като е останал без роднини, той се обръща към неправителствена организация, която осигурява жилища за бивши затворници от кв. Харлем.

„Включването ми в обществото се оказа малко по-трудно, отколкото очаквах, защото нещата много са се променили. Да бъдеш сред хора е невероятно, когато си живял в затвора толкова дълго време", коментира той.

Отис обича да се вози в градския транспорт, защото понякога му се случва да се заговори с някой от другите пътници. Той е загубил контакт със семейството си в края на 90-те години и осъзнава, че никога няма да може да го възстанови.

„Сега просто се радвам на възможността да наблюдавам хората, защото години наред нямаше с кого да говоря. Разхождам се, сядам в парка, медитирам. Не смятам, че обществото ми дължи нещо. Аз не живея в миналото, а в бъдещето. Гледам напред и това ми помага", казва Отис.

Въпреки всичко, той е оптимист. Защото, както казва самият Отис: "Хубаво е да бъдеш свободен".

Oще: 44 години в затвора  бъдеще  да наваскаш развитието на света  затвор  затвор в сащ  изолация  изоставяне  на свобода след 44 години в затвора  ню йорк  отис джонсън  пазарна икономика  самота  свобода  технологии  технологичен напредък 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

5 boris | 30.11.201522:43

1975-СТЦ в Ню Йорк тъкмо е бил отворен muhihihihi
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.10.2014, 01:00

4 tonkich | 28.11.201523:11

подкрепям подробният анализ направен от г-н Поплета
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.06.2013, 18:16

3 popleta | 28.11.201521:55

Нищо подобно,това е една проста чернилка.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 08.11.2015, 14:56

2 Acid | 28.11.201515:54

Съвременният Рип ван Уинкъл.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.11.2010, 00:11

1 dedogo6 | 28.11.201512:42

Историята му е много точно представена във филма "Изкуплението Шоушенк".Там когато освободиха възрастния затворник, въпреки другите години на действието и той не можа да се впише в обществото и най на края се самоуби... Тъжен
   

оценка

+0 -0