Не е като "Сипи едно!" | webcafe.bg
Webcafe

Не е като "Сипи едно!"

Явор Николов 18.10.2013, 03:30 (обновена 26.10.2013, 13:01)

1 от 11 снимки Назад Напред

flair fabrica 126

Снимка: © Явор Николов

Ники вече 10 години е зад бара и не мисли да си тръгва

"Един отракан тип искаше просто да го разбия с най-силния възможен шот, който мога да направя. Беше пиян, седна на бара и каза: искам да ми направиш the strongest shot you've ever done, беше чужденец... Направих му нещо под бара. Удари го и падна на земята. Какъв беше шотът? Равни части чист спирт и табаско... Той си го пожела и си намери майстора".

"Почти всеки уикенд има човек, който казва "Ти не можеш да ме напиеш" - аз работя в нощен клуб. Винаги се случва обратното спрямо техните очаквания - винаги има смеси, които могат да напият и най-големите пиячи.

Имаше една двойка момче и момиче, които през 5 минути искаха по-силни и по-силни шотове, докато не извадих тежката артилерия от високоградусните ликьори и други напитки. Шотът, който им сервирах, беше със среден градус на алкохолно съдържание 76 градуса. След два такива се отказаха".

"(...) Бяхме много колеги на работа... и наистина не успяхме да го напием, това беше супер шокиращо! Пробвахме всички налични алкохоли - в количества, не ставаше въпрос за глътка-две. Все пак човекът успя разумно да си плати сметка, да стане и да си тръгне с думите: "Вие не успяхте!". Беше си супер нормален българин - средностатистически човек.

Той ни предупреди и ние му се изсмяхме. После всеки от нас се опитваше да го впечатли с нещо още по-силно - в някои случаи даже и безсмислени неща. След два часа стана и ни каза: "Вие не успяхте, чао, лека вечер!"

Три най-типични бармански истории. Без значение дали правят трикове или шотове, добрите бармани гледат на работата си като на изкуство.

Зарежете филмите

"Отракани са може би защото много от клиентите са отракани. Има много скромни момчета, на които самото барманство им позволява да се отворят към хората", обяснява Александър Симеонов от Beverage Cathering. Прекарал е години сред шейкъри, чаши и бутилки, но сега е в друга роля - съорганизатор на третото състезание за атрактивно барманство Flair Fabrica 126.

Кефи се, че събитието е предизвикало истински фурор: "Ние решихме да зададем ограничен брой участници - 20 човека, за да се запази близкият контакт с гостите. Направихме компромис и пуснахме двойно повече - сигурно щеше да има и още". Намирам го малко след края на майсторски клас по миксология, в който подробно се описват рецепти, комбинации от питиета и технологии - специално за записалите се 40 професионални бармана.

"Ние всеки път акцентираме на нещо различно и новото този път е майсторският клас за миксолози. Flair Fabrica 126 не е само хвърляне на бутилки - стараем се да обхванем всички аспекти на барманството. Започнахме с този мастер клас за миксолози, нататък имаме идея за баристи, с кафе да се занимаваме, да обърнем внимание на вина...", описва плановете Александър.

Не е шега работа

Flair Fabrica 126 може и да не е само хвърляне на бутилки, но стъклените предмети и шейкърите наистина не се задържат много дълго на едно място. Под плътния музикално-басов съпровод на DJ Emil Prize, на сцената барманите се борят със законите на гравитацията. Инвентарът не спира да лети от точка А до точка Б, а партито набира скорост.

Флеърът, както още се нарича атрактивното барманство, има своите традиции от втората половина на XIX век, когато в Ню Йорк "професорът" Джефри Томас творял сред огън и жупел.

През 80-те започват да се правят състезания за най-атрактивно приготвяне на коктейл. Състезанието сега е горе-долу със следния регламент: за 7 минути барманът трябва да приготви два коктейла - един с почти пълни бутилки и втори - с по едва 50 мл алкохол във всяка. Съдии гледат за всякакви технически неточности, оригиналност на съчетанието и т.н.

Организаторът Александър вече се занимава само любителски с триковите изпълнения. Според него подготовката е като за концерт: "Както ако си музикант, ти трябва репетиционна, така и тук ти трябва flair room - като излезеш пред зрителите, ти трябва да правиш това, което си тренирал. Мястото за експериментиране не е там". Той не смята, че професионален жонгльор би бил по-добър от останалите - правенето на коктейли с летящи бутилки изисква още много други качества.

"Тренираме много интензивно, отделяме адски много ресурс - финансов, време, сила. Ние наистина го приемаме като шоу програма, в която си изрепетирал всеки един жест или мимика, така че да си сигурен, че ще направиш шоу. При нас не става въпрос за едното хвърляне - цялостната концепция те изгражда като артист с твоя стил. Всичко се мисли и тренира с идеята да се постигне цялостна визия". Казва ми го Иван Атанасов, който малко по-късно ще спечели финала на надпреварата.

"Първо наистина се научих да бъда барман - човек, който знае напитките. Впоследствие видях, че в барманството има и нещо различно - това изкуство, което се нарича флеър. Занимавам се с него вече 6 години, то ме грабна и ме накара да видя нови неща в барманството", коментира Николай Вангелов, завършил втори.

Барман доживот

Да сипваш пиене на хората сигурно звучи като работа-мечта, но всъщност е тежко. "Накрая на деня си изслушал един куп народ, който се е опитал да ти разкаже деня, че и живота си. Даже да се опитваш да го забравиш, пак е трудно", откровен е Иван. Барманът е не само лице на заведението пред клиентите, но и е отговорен за куп неща - от атмосферата до парите в касата.

В професията е попаднал случайно - "просто работа, задължение, финанси, покриване на разходи. С течение на времето си стана интерес и вече изцяло е начин на живот - хоби, спорт, всичко".

Иван все още изгражда стила си. "Нивото се вдига, сменят се музики и движения. Мисля, че цял живот ще го градя. Всеки ден придобиваш опит, всяка сцена те научава на нещо", смята той

Александър  е започнал относително късно - на 24-25 г. Повечето от колегите му са започнали преди 18. Според него от самия барман зависи дали ще го уважават. "От барман до барман има разлика - един иска да мята бутилки, друг иска да смесва питиета, трети просто да изкара някой лев, на четвърти му е заради тръпката и мадамите..."

"Имах възможността да работя много други неща преди това и търсих себе си в някое от тях... Нали се сещаш - като видиш нещо, дори и да не знаеш как да го опишеш, знаеш, че е твоето нещо. Аз като започнах да работя като барман си казах, че това ме изразява, чувствам се на място и искам да го правя докато мога. Така възнамерявам да направя - това за мен не е временна професия за 5-10 години".

"Парите нямат значение - днес имаш, утре нямаш. Честно казано, остават единствено радостните хора, когато излезеш на сцена и правиш това изкуство... погледите и виковете, когато ти върже дадено движение... тръпката и адреналинът от сцената са неописуеми", категоричен е Николай, който вече близо 10 години е зад бара.

Той помни ясно и първото си излизане пред публика: "Мина като на филм. Пред мен нищо не се виждаше - само бутилките и шейкърите". Направил разни грешки, но от тогава посоката е само и единствено нагоре. Сега не мисли да се отказва: "Ставаше все по-интересно - от коктейл на коктейл, от напитка на напитка и впоследствие и флеъра... Искам да остана дълги години в тази сфера. Това е нещо неописуемо - винаги има какво да се научи".

Много по-сложно от сипване и подхвърляне е. И със сигурност ще се напиете.

Oще: fabrica 126  алкохол  бар  барманство  коктейли  шотове 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 02.06.2011, 11:11

5 JoePass | 28.10.201310:44

Първо да поправя автора, не е професор Джефри ами Джери Томас!!! Аре малко да прочетете преди да пишете статии за барманството. 2ро господата българска барманска асоциация не праят нищо за развитието а само творят упадъка на българския барман. Трето, за съжаление барманите, които работят в България с изключение на макс. 10 момчета по опитни бармана, са в абсолютна грешка да се наричат професиналисти!!! А до господина, който казва, че бармана е за затвора, г-н Клиент мога да кажа, от опита който имам зад бара вече 12 години, нито един барман няма да сложи не дестилиран спирт на клиент, само израза е такъв за високо алкохолни спирити, които се водят овър прууф. Това са всички алкохолни напитки с процент алкохолно съдържание над 40.или на бутилката написано >42,5% alc vol.
Колкото до автора,
Аре малко четете, като ще пишете за барманството!!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

4 deowin | 18.10.201323:02

Какъв ти е проблемът с чистия спирт пък?
Етиловият алкохол дори в най-скъпото марково питие е точно толкова вреден за здравето, колкото всеки друг етилов алкохол, а далеч не може да си сигурен, че всяка бутилка алкохол е с ясен произход и качествено съдържание. Тоест, статистически погледнато е много по-вредно да цапнеш 100гр ракия от какъвто и да било произход, отколкото 40гр чист етилов спирт.

А и повечето алкохол така или иначе се прави от етилов спирт, в което, лично аз, не виждам никакъв проблем, стига добавките и ароматите да не са някакви лайна.
Но чист етилов алкохол, който минава през дървени стърготини за аромат и му добавят карамел за цвят, вероятно е значително по-малка заплаха за здравето ти, отколкото пърцуцата на който и да било селски дядо, пък ако ще да е най-големия майстор.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 18.10.2013, 14:12

3 Bobkata Petrov | 18.10.201314:24

Към Станимир Попов.
Братленце не че има смисъл да коментирам твойте думи,но само ще ти кажа,че дали си барман в България или някъде другаде,мисията ти е една-да напиваш клиентите.Тези които не са дошли да ги напиваш,ще консумират едно-две малки, ще си излеят душата и ще си тръгнат облекчени от споделената мъка или радост.В случая чевека е искал да се довърши с някой шот.С пиян клиент няма какво толкова да си кажеш.На повечето не можеш да им разбереш какво си поръчват камо ли да водиш разговор с тях.Когато застанеш зад бар може да ги коментираш тия неща.Затова не си мисли,че подобни сцени се разиграват само по българските барове и само българските бармани правят такива неща като колегите които са цитирани.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 15.12.2010, 11:11

2 Borracho | 18.10.201311:41

Чудесна статия, като за петък! Почвам да правя план-график на заведенията през които ще мина довечера Палав
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 04.01.2011, 23:00

1 Stanimir Popov | 18.10.201310:05

И аз не мога да разбера едно – този барман си е за затвора. Първо – откъде накъде ще сипващ чист спирт на човек, който очевидно е бил почти мъртво пиян. Второ, откъде-накъде в бара си ще държи чист спирт….
И каква е тая типични българска гнусна хвалба – да се хвалиш, че видиш ли Можеш да напиеш клиентите си. Алоу, че да не ги наливате Безплатно бе, алонкоолута такива?! Като си плаща, и докато си плаща, всеки може да бъде „напит“. Само че това не е правилно. Изкуството на бармана не със състои в това да напие клиента. Напротив, точно обратното – да поддържа разговор на ниво (в противен случай клиентът наистина ще иска да се натаралянка), клиентът да си плаща, че и да черпи бармана (независимо, че бармана може да си сипва и водица, за да си поддържа мозъка свеж), и так дале и так пр…, ама БГ работа!
   

оценка

+3 -1

Най-коментирани