Песента на колелетата | webcafe.bg
Webcafe

Песента на колелетата

Явор Николов
08.08.2013, 16:54 (обновена 12.08.2013, 07:50)

1 от 7 снимки Назад Напред

velofon

Снимка: © Явор Николов

На този сервиз за велосипеди не му трябва да е в центъра

Рамки, капли, вериги, гуми, маркучи, жила, части, чаркове, чаркчета, чаркченца, телевизор... Направо можеш да полудееш, ако се опиташ да изброиш събраното на 22 квадратни метра (внимавай да не се спънеш!). От инвентара могат да се сглобят още поне 5-6 велосипеда, освен дузината отпред.

Няма хаос, в сервиза всичко е на една ръка разстояние - професионалният спорт учи човек на ред. Докато не спира да работи, Дженко Тончев ми казва, че са във вечна инвентаризация - "вечно да е описано, вечно да се набавя, вечно да има всичко". Явно помага, защото сме насред "Младост" 2, страшна жега е, а пред вратата направо си има опашка. Дженко и синът му Деян са като механици в бокса на някое напрегнато състезание - докато стегнат едно колело, вече е дошло следващото. Понякога работят по цяла нощ.

И новите велосипеди не са 100% готови

Освен рутинните дребни поправки, клиентите разчитат на Дженко и Деян и за основни ремонти. Според бащата, с малко работа даже и старо и зле поддържано колело може да върви като ново.

В момента в големите магазини е пълно с китайски велосипеди с леко съмнителни качества, но двамата са уверени, че могат да извадят максимума даже от тях: "Дори и най-фалшивото, след като мине в нашите ръце, го съживяваме и го вкарваме в пътя".

Дженко напомня и нещо много важно - даже и новият велосипед се нуждае от тотално обслужване в сервиз, най-малкото, защото не е смазан, "не е направен фабрично да се качиш на него и да го караш".

Иначе в сервиза се поправят не само велосипеди от всякакви класове и размери - има тротинетки, скейтове, детски колички. Поправя се всичко на колела, особено ако е за деца.

През ръцете на Дженко и Деян е минало какво ли не, но личната им колекция е доста богата - военни велосипеди, чопъри, ретро, спортни, рикши... Често ги търсят за филми и клипове - един даже претърпял злополука, след като актьорът, който го карал, се ударил в кола в Гърция.

Не е само автомобилен град

Според Дженко още в зората на демокрацията е било ясно, че ще има бум на велосипедите в големите градове - хората така комбинират придвижването до работа със спорта, за който имаме все по-малко време. Харесва му мрежата от велоалеи в столицата (покрай нея и по-боязливите се пускат до центъра), но и припомня, че на Запад такива има и между отделните градове.

Обаче шофьорите у нас още нямат нужното възпитание, за да пазят колоездачите. "Имам си закон - видя ли велосипедист, спирам директно. Зад мен свирят 100 човека - пускам го да мине", казва Дженко.

Той прекарва цял месец в кома през 1999 г., след като пиян полицай го блъска със "Застава"-та си посред бял ден.

Традиция на две колела

Дженко поправя велосипеди от средата на 80-те. Заради тогавашното ПМС 35, работата започвала след 17 часа: "Доста беше трудно - имаше само един завод - "Балкан"-Ловеч... Имаше един магазин в София, на "Кирков", и това беше всичко. Оттам нататък, ако някой вкара нещо отвън, някакъв "Кореком"..."

По това време вече бил студент във ВИФ, но още от 1974 г. е бил професионален състезател шосейно колоездене. "Не съм го избирал. Просто си карах за удоволствие колело в Ямбол. Ходих до Бакаджика, видяха ме от Сливен. "Какъв си ти?" - Ами, карам за кеф. "Няма кеф, няма удоволствие, идвай с нас" - и влязъл в спортната школа под Сините камъни. Карал за различни отбори за цялата страна и станал майстор на спорта. По-късно е бил и треньор.

Има и куриози - на състезание в Хасково през 1982 г. колелото му се поврежда. Дженко не губи самообладание и финишира... с пътнически велосипед на човек от публиката.

Не е за разправяне сега

"Има интерес, но няма отбори. Непрекъснато ме питат хората къде има, къде може, къде не може... Ето - в София, голям град, нямаме един добър отбор. Опитват се сега в „Левски" нещо да съживят; в ЦСКА поддържат едно минимално ниво с 1-2 състезатели", с тъга отбелязва Дженко.

Извън София, в Троян и Пловдив се случва нещо, местни деятели и бизнесмени помагат, но не може да се сравни със ситуацията от преди, когато отборите от цялата страна са имали най-доброто възможно снабдяване и са въртели педалите на вносни италиански велосипеди.

В момента има по-голям интерес към крос кънтри състезанията, но майсторът на спорта не смята, че там има професионално развитие. "По-атрактивно е. Не е толкова натоварващо - шосейното колоездене е просто цедилка. Там е много професионално, изискват се много средства, влияние от спонсори, пътувания, издръжка, като цяло...", обяснява Дженко.

Той е част от допинг комисиите по състезанията, но освен това и е категоричен, че в професионалния спорт не може без медикаменти - но само тези, които са разрешени. "Много малко хора знаят, че човешкият организъм изразходва 40% за физическото натоварване. Останалите 60% служат за възстановяване. Ти, ако си вземал допинг, започваш да крадеш от енергията, която ти е необходима за организма ти. Времето ти за възстановяване става много по-дълго, на следващия ден си като парцал", обяснява той.

У нас няма много положителни проби - просто състезанията ни са твърде скромни, за да се рентира "зобенето". Но поне към обиколката на България интересът се възражда.

Нещо повече от жълтата фланелка

Дженко е зает човек. Той е в сервиза от май до септември, защото работи в училището за деца с увредено зрение "Луи Брайл". По проект за насърчаване на спорта качва хлапетата на тандем, а тези, които са в състояние, карат след него триколки по велоалеите. Децата участват и на различни спортни състезания и играят "От игла до конец" на Станислав Стратиев в "Славянска беседа".

Дженко е колоездачен съдия от 1988 г. и ходи на състезания с Деян, който пък сега завършва НСА. Двамата помагаха и в завършилата съвсем наскоро олимпиада за глухи у нас.

Майсторът на спорта не обръща гръб на хората, които среща по пътищата. Помага с каквото може - от спешен ремонт до блокче шоколад (винаги трябва да си носиш, ако правиш велопреход!).

Не е, за да го намерят после сред хилядите чаркове в "Младост" 2 и да му благодарят (и това се случва!). Просто трябва да се подава ръка, когато е нужно. Не знаеш как ще се завъртят педалите на живота и кога може и на теб да ти падне веригата...

Oще: велосипеди  деян хамбарлов  дженко тончев  колоездене  сервиз  спорт 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 09.04.2015, 16:26

5 Djenko | 09.04.201516:28

https://www.facebook.com/velofonbg

Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.11.2011, 13:00

4 Govedo13 | 12.08.201300:12

Дженко е олд скул, много точен и добър майстор спомням си как си карах "модерното" балканче с амортисьори там след първото спускане на Витоша.
Две криви капли и криви курбели всичко бях помлял, Дженко направи от скапа който аз наричах колело велосипед и това беше преди 13 години...
Браво за статията!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 29.02.2012, 21:17

3 Von Bl | 10.08.201308:37

Puch - Mistral на бира Най - здравата рамка,която съм виждал Удивителна
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 10.08.2013, 08:29

2 Krasimir Vladimirov | 10.08.201308:33

Моята страст към колоезденето започна именно от тези 22 квадрата на Дженко. Там сещнах първата си любов - розово-лилавия шосеен Puch.
Благодаря ти Дженко! поклон
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 03.02.2011, 17:46

1 iii_krv | 09.08.201318:22

Браво! Явно е пич!!!
   

оценка

+2 -0