Денят, в който жените на Исландия промениха историята | webcafe.bg
Webcafe

Денят, в който жените на Исландия промениха историята

Lifecafe, по BBC 23.10.2015, 13:23 (обновена 25.10.2015, 07:07)
исландия, стачка, day of

Снимка: © Women's History Archives

90% от жените в страната решават да докажат своята значимост и обявяват стачка

Преди точно 40 години жените на Исландия обявяват стачка - отказват да работят, да готвят и да се грижат за деца за един ден.

Това е моментът, който променя начина, по който властите в страната гледат на жените и помага на Исландия да заеме една от челните позиции в борбата за равенство.

Когато Роналд Рейгън става президент на САЩ, едно малко момче в Исландия е възмутено. "Той не може да бъде президент - той е мъж", казва детето на майка си, докато гледа новините по телевизията.

Действието се развива през ноември 1980 г., а Вигдис Финпогадоухтир - разведена самотна майка, е спечелила президентските избори в Исландия през лятото на същата година.

Момчето не знае, че Вигдис (всички исландци се представят с първото си име) е първата жена президент в Европа и първата жена в света, демократично избрана за държавен глава.

Благодарение на това, в съзнанието на много исландски деца от онова поколение "президент" е професия за жени.

Вигдис заема поста в продължение на 16 години - години, които отличават Исландия и й донасят славата на "най-феминистката страна в света".

Но Вигдис настоява, че никога не би станала президент, ако не бяха събитията от един слънчев ден - 24 октомври 1975 г. Тогава 90% от жените в страната решават да докажат своята значимост и обявяват стачка.

Вместо да ходят до офиса, да се захванат с домакинска работа или грижи за децата, те излизат по улиците на Исландия и настояват за равни права с мъжете.

Т. нар. Day Off е повратен момент в историята.



"Това, което се случи в онзи ден, бе първата стъпка към еманципацията на жените в Исландия", казва Вигдис. "Този ден напълно парализира страната и отвори очите на много хора", категорична е тя.

Банки, фабрики и магазини затварят врати. Това правят и редица училища и детски ясли. Бащите са принудени да вземат децата си на работа. Има сведения за мъже, които се "въоръжават" с бонбони и цветни моливи, за да забавляват тълпите от превъзбудени деца на работните си места. Колбасите - лесни за готвене и популярни сред децата - са толкова търсени, че са разпродадени във всички супермаркети.



Това е един вид бойно кръщение за някои бащи, които с право наричат въпросния ден Дългия Петък.

"Чувахме глъчка на играещи деца, докато водещите четяха новините по радиото", спомня си Вигдис. Журналисти звънят на домакинства в отдалечени райони на страната, за да разберат как селските жени възприемат този "почивен" ден. В почти всички случаи от другата страна на линията вдига мъж, който е останал у дома, за да се грижи за децата.

Докато разказва всичко това пред Би Би Си, Вигдис седи в дома си в Рейкявик и държи в скута си черно-бяла снимка в рамка. На нея е документиран митингът на централния площад на исландската столица - най-големият от повече от 20 подобни шествия в цялата страна.

Вигдис, майка й и 3-годишната й дъщеря са някъде в морето от 25 000 жени, които се събират, за да пеят, да слушат речи и да поговорят за това, което може да се направи. Това е огромна активност за един остров с 220 000 жители.

По това време Вигдис е арт директор на театър в Рейкявик. Тя зарязва репетициите, за да се включи в демонстрациите. Това правят всичките й колежки.



"Усещаше се огромна сила и страхотно чувство на солидарност измежду всички тези жени
, стоящи на площада под жаркото слънце", казва Вигдис. Духов оркестър свири саундтрака на "Shoulder to Shoulder"- сериал на Би Би Си за движението на суфражетките.

Жените в Исландия получават право да гласуват преди 100 години, през 1915 г. Изпреварени са единствено от дамите в Нова Зеландия и Финландия. Но през следващите 60 години едва 9 жени намират място в исландския парламент. През 1975 г. е имало само три народни представители жени - едва 5%, в сравнение с между 16 и 23% в другите скандинавски страни. Това е основен източник на неудовлетвореност.

Идеята за стачка е предложена от "Червените чорапи" - радикално женско движение, основано през 1970 г. За някои дами в страната обаче то е твърде спорно и конфликтно.

"Движението си навлече доста противници заради атаката си срещу традиционните възгледи за жените - особено сред по-възрастните, които се бяха опитали да овладеят изкуството да бъдеш перфектна домакиня", смята преподавател по история в Университета на Исландия.

Но когато стачката е преименувана на "почивен ден за жените", тя печели почти всеобща подкрепа, включително и солидно "рамо" от страна на синдикатите.

Исландия не е първата страна, която дава право на жените да гласуват, но е доста напред в класацията.

Дамско избирателно право по целия свят:

Нова Зеландия 1893 г.
Финландия 1906 г.
Исландия 1915 г.
Съветска Русия 1917 г.
САЩ 1920 г.
Великобритания 1928 г.
Швейцария 1971 г.

Сред говорителите на митинга в Рейкявик има домакиня, двама депутати, представител на женското движение и жена работничка. Последната реч е произнесена от председателката на съюза на жените, работещи в кухни и перални на болници и училища. По-късно тя става член на парламента.

В хода на подготовката на събитието организаторите успяват да накарат радио, телевизия и национални вестници да информират обществото за ниското заплащане на жените и дискриминацията спрямо тях.

На мъжете в Исландия всичко това им се струва смешно, но почти никой не е разгневен от случващото се, твърди Вигдис. Служителките на консервативния вестник "Morgunbladid" също са на митинга. Вместо в 24 страници, той излиза в 16. Нито една от дамите не е уволнена, не е карана да отработва "почивния" си ден и на никоя заплатата не е орязана.

Вероятно повечето хора подценяват въздействието на този ден по онова време. По-късно обаче и мъжете, и жените започват да осъзнават, че това е повратен момент.

"Нещата се върнаха към нормалното на следващия ден, но със знанието, че жените са, както и мъжете, стълбове на обществото", казва Вигдис. "Толкова много фирми и институции просто спряха и това показа силата и необходимостта от жените. Това напълно промени начина на мислене", категорична е тя.



Пет години по-късно, Вигдис побеждава трима мъже кандидати за президентския пост. Тя става толкова популярна, че е преизбрана на два пъти.

На вота през 1983 г. една нова партия - Женски алианс, печели първите си места в парламента. През 2000 г. е въведен платен отпуск по бащинство за мъжете, а през 2010 г. бе избрана първата жена министър-председател - Йохана Сигурдардотир, която е и първият в света открит гей ръководител на правителство.

Към днешна дата жените в Исландия заемат 40% от лидерските позиции в компаниите в страната, но все пак печелят по-малко от мъжете. Ако по време на Дългия Петък едва 3 от местата в парламента са заети от дами, то днес цифрата е 28 или 44%.

"В Исландия казваме, че стъпките бързо се запълват със сняг. Това означава, че има тенденция нещата да остават в историята", казва Вигдис. "Но ние все още говорим за този ден и това е прекрасно", допълва тя.

Oще: вигдис  вигдис финпогадоухтир  дългия петък  еманципация  жени  избори  исландия  митинг  почивен ден  стачка  феминизъм 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 20.05.2011, 17:21

1 peta_wawa | 23.10.201516:03

Kaнада - 1916г.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани