Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Най-голямата кучка на Великобритания

Хопкинс носи и утвърждава традициите на сухия и безкомпромисен английски хумор в ерата на вечно обидените борчета за социална справедливост, които са я издигнали на пиедестала на "най-мразената жена на Острова".
Хопкинс носи и утвърждава традициите на сухия и безкомпромисен английски хумор в ерата на вечно обидените борчета за социална справедливост, които са я издигнали на пиедестала на "най-мразената жена на Острова".

Британска журналистка и радио водеща Кейти Хопкинс гордо се припознава в определението, което от известно време я следва при повечето й публични прояви: "Най-голямата кучка на Острова".

Хопкинс е руса, слаба с остър изпитателен поглед, обагрен в синьо-зелено, саркастична физиономия и огромен ироничен нос, с който самата тя редовно се подиграва. Функционира като устат, ерудиран и материализиран кошмар на пъстроцветна колекция от човешки породи - от татуирани младежи, през активисти за приемане и празнуване на дебелите фигури, до разбира се, мюсюлманите, представящи се за жертви на Западна репресия.

Кейти Хопкинс е най-популярната и противоречива "жена с топки" на Британия, като в този случай изразът е метафоричен и не описва поредния случай на полово флуиден екземпляр.

Хопкинс носи и утвърждава традициите на сухия и безкомпромисен английски хумор в ерата на вечно обидените борчета за социална справедливост, които са я издигнали на пиедестала на "най-мразената жена на Острова".

Тя е обществен враг №1 на феминистки, левичари и фенове на исляма и може да се обзаложите, че се гордее с това и няма никакво намерение да отстъпва първото място на никого.

Преди време Кейти нарочно качи над 20 килограма излишни мазнини и после ги свали, за да покаже колко е лесно и да демонстрира, че призивите за цензуриране на критичните мнения към дебелите фигури в публичното пространство са абсурдни. За нея това е въпрос на самоуважение и самодисциплина. Тя подчерта, че надебеляването е било кошмар, отразило се отрицателно на нейното настроение, его и либидо.

После Кейти обиколи дузина телевизионни студия на Острова, където участва в дебати с много дебели жени, които в повечето случаи бяха горди с "постижението си".

Медийният тур на Хопкинс провокира стотици гневни реакции и произведе селекция от интересни цитати с нейната запазена хаплива марка. Като този: "Дали бих наела някой на работа, ако беше свръхдебел? Не, не бих. Такъв човек ще създаде грешно впечатление на клиентите на моя бизнес, искам хора, които изглеждат енергични, ефикасни и професионални. Дебелите изглеждат прекалено мързеливи. Plus size е евфемизъм за дебел.

Животът е толкова по-лесен когато си с нормално тегло. Естествено, че начинът, по който изглеждаш ще изиграе роля, когато си търсиш работа".

Кейти е майка на три деца, работи на няколко места и обожава да се гаври със "специалните снежинки" на нашето време, с вечните жертви на западното общество, които имат лукса да се оплакват от тривиални неща.

"Нищо не кара задните ми част да се стискат повече и сърбежът в зъбите ми да е по-силен от определението "Майка на пълен работен ден". Това не е професия, не е работа. Това е биологичен статус.

Разликата между повечето майки и мен е, че аз не съм стояла да си пия кафето в специални "бебешки групи" в продължение на 12 месеца след раждането. Не, след три седмици отново бях в работен костюм и печелех пари за бизнеса си и не виждам защо други жени да не правят същото".

В същото време тя се описва като реалист по отношение на много от работещите жени и няма никакво намерение да се лишава от удоволствието да изговаря техните минуси.

Повечето феминистки в англоезичния свят изтрещяха в социалните медии след поредната словесна бомбардировка, която Кейти осъществи над избрани територии на политическата коректност.

Гневът на прогресивното ляво се отприщи след едно наблюдение на Хопкинс, споделено в национален ефир: "Мисля, че работещите жени може да бъдат наистина злобни, завистливи, конкурентни в офиса. Освен това жените са емоционални и плачат в тоалетните. Мъжете са по-логични и рационални на работното място.

Жените не желаят еднакво отношение, защото не биха го понесли. Светът е корав и суров. Това, което дамите наистина искат, е специално отношение. А трябва да осъзнаят, че е време да бъдат по-твърди и устойчиви".

В последните няколко месеца обаче - по обясними причини - основен фокус на безкомпромисната реторика на Хопкинс е ислямът.

"Лятото на терора" предизвика особено силни реакции в текстовете и радио предаванията на Кейти.

"Мюсюлманският празник Рамазан се характеризира със скок в насилието в Близкия Изток. Аз също ставам лоша, когато не ям, но не взривявам хора, нали. И това ми било "религия на мира..."

В този цитат намираме класическото за Кейти съчетание от възмущение и сух хумор.

Когато не се гаври с исляма, тя винаги намира време за по-дребни проблеми. Като човешките имена например: "Кръщаването на децата е важно и обикновено обозначава от каква класа идва дадено дете и сигнализира дали аз искам моето дете да си играе с него. Когато чуя, че някое момиченце се казва Шармейн веднага си представям глупавите му, неграмотни родители".

И за десерт - един цитат от Кейти с аромат на мастило, който гарантирано ще вбеси обсебените в рисунки по тялото, хипстъреещи милениали:

"Наистина смятам, че ако си направиш татуировка, трябва да си мислиш какво бъдеще те очаква. Като работодател аз никога не бих наела някой с татуировки, защото ще трябва да се тревожа какво ще си помислят клиентите.

За мен татуировките са инструмент за някои хора да получат внимание, след като не са успели да постигнат нищо по конвенционалния начин".

 

Най-четените