Колко дълга опашка има въображението | webcafe.bg
Webcafe

Колко дълга опашка има въображението

Златина Димитрова 05.02.2016, 16:29 (обновена 10.02.2016, 13:09)
Петя Кокудева

Снимка: © Webcafe.bg

Петя Кокудева работи като копирайтър, въпреки че реално е приказен магьосник с думи вместо вълшебна пръчица.

Ето така изглеждат разказвачите на приказки - често имат големи шапки, под които крият чудни истории, големи очила, за да виждат по-добре света отвъд познатото и големи усмивки, за да плашат всяко съмнение и страх. Така изглежда и Петя Кокудева - автор на три книжки с детски стихотворения.

Петя е създала десетки магически създания. Първото от тях се казва Лулу - момиченце с размера на фъстък. След нея идват и Малките същества - цяла поредица вълшебни герои, скрити във втората й книга. Наскоро се появи и Питанка - новият герой от света на Петя Кокудева . Всички тези образи, измислени от Петя, са илюстрирани от италианката Ромина Беневенти, с която са работили и по предишните й две книги.

Петя Кокудева работи като копирайтър, въпреки че реално е приказен магьосник с думи вместо вълшебна пръчица. Завършила е журналистика, защото обича да задава въпроси, с лед това - творческо писане. Отдава се по-сериозно на писане относително късно - когато Петя е на 29 години. Първите й две книги - „Лулу" и „Малки същества" са „детски стихотворения за възрастни". Новата й книга, „Питанки", е само за деца. Поне според корицата. Между страниците всеки би си намерил по нещо, независимо от възрастта.

Раждането на Питанка

Този малък герой идва на бял свят с името си. Той е малко момче с шапка на пилот, което не спира да задава въпроси - Колко ли небета има над нашето, Дали страшилищата също се страхуват, Как се става откривател? Думите имат ли ваканция?

Питанките в книгата на Петя Кокудева са въпроси-стихотворения. Вдъхновение са децата, с които Петя се среща в различни училища. Въпреки че работи на пълен работен ден, някак намира време за срещи с ученици между 1 и 4-ти клас. Те са, както тя казва - в „питащата възраст", в която обикновено срещат реакции като „Защотко, много питаш!". За Петя задаването на въпроси е нещо чудесно, независимо какви са въпросите.

„Например, питали са ме съвсем сериозно „Вие писателка ли сте?" с абсолютно съмнение. Доста често не съм знаела какво да отговоря, защото те наистина питат без чувство за ирония или хумор", разказва Петя Кокудева.

По време на срещите си с тях, тя се интересува повече от онова, което питат, отколкото от реалните отговори. Казва, че децата много често не търсят конкретен отговор, а питат, за да общуват.

С книгата си също не е имала идея да търси контретни отговори, а просто да гравитира около въпросите - които вълнуват нея и онези, които вълнуват децата.

Самата тя много обича да задава въпроси. Това е и причината да завърши журналистика - заради желанието си да пита. „Имам афинитет към задаването на въпроси. Учили са ме колко е важно да задаваш добри въпроси и как те могат да де доведат до по-смислени отговори", разказва тя.

Детски стихотворения за възрастни

Първите две книги на Петя Кокудева са наречени „детски стихотворения за възрастни". Тази обаче е предназначена само за деца. Това дали този път е успяла да се приближи повече до тях, могат да кажат само те - като читатели.

„Много вярвам, че добрата детска литература може да се чете и от възрастни, да е интересна и да откриваш много неща", казва Петя.

Цялата книжка е написана от гледната точка на дете - едно момченце, което изследва своите въпроси за света, казва Петя. Уточнява, че въпреки името си, Питанка е момче, а стихотворенията са неговите „питанки".

Те се появяват, след като Петя е завършила „Малки същества" - книгата, в която се прескачат фантазмуси.

Италиански чар

Това е третата книга, по която Петя работи заедно с Ромина Беневенти. Докато при първите две повечето илюстрации не са правени специално за текстовете, то при „Питанки" Ромина работи почти година по рисунките към стихотворенията, които Петя съвсем педантично й е превела.

При „Питанки" Ромина има смешни вдъхновения. Например при илюстрирането на стихотворението „Защо се стъписа Лиса" цяла страница е запълнена от кокошки, които играят карти. За да ги нарисува, Ромина е прекарала известно време във вилата на баща си, който гледа кокошки - именно те са прототипа й за кокошките-картоиграчки.

Петя и Ромина имат много допирни точки, затова не е изненада, че съвместната им работа протича толкова добре. И двете обичат да се занимават с деца. Ако Петя общува с деца в училищата, където заедно измислят въпроси и истории, то Ромина води ателие в Парма и ги учи да рисуват.

Раздвижване на хоризонта

В България сякаш книгите за деца не са особено популярни и е по-лесно да се купи детска книжка с цветни картинки, оформени на фотошоп, отколкото истинска рисувана книжка. Според Петя обаче нещата се променят и има раздвижване на хоризонта. Ако преди пет години, когато излиза „Лулу", в книжарниците няма много интересни детски книжки, то днес нещата са различни.

„Все повече хора искат да се занимават с това под различни форми - да пишат, да правят ателиета с деца, да пишат критика на детска литература", казва Петя.

Самата тя колекционира детски книги. Има си купчини, но са много скъпи и не си поръчва често. В момента чете Джими Лиао - тайвански автор на детски рисувани книжки. Вдъхновява се още от Шон Тан и Куентин Гребан. Харесва много скандинавски автори.

Опашката на въображението

В едно от стихотворенията на Петя, герой е куче детектив - това е отговор на въпроса защо кучетата си гонят опашките - кучето иска да стане детектив и защото около него няма престъпници, се упражнява. Според нейна приятелка обаче Петя лъже детето й така - защото вместо обективна информация, му предлага измислена история.

Петя казва, че измислянето и лъженето произтичат от един кладенец - независимо дали си писател или театрал, измисляш история, която не е вярна, или взимаш някои истински фрагменти и ги обединяваш в един художествен текст, ти лъжеш. Според нея обаче има нюанси в тези лъжи - въпросът е каквото и да кажеш на децата, това да води в някаква степен до разсъждение. Кой знае - може заради кучето детектив да се пробуди любопитството на детето да потърси защо наистина кучето си гони опашката.

В момента Петя се занимава с две нови същества - Лупо и Тумба. Те се появяват като комбинация между куче с шапка и тъжен енот. Кучето е герой от поредица ваканционни помагала за деца, по които Петя е работила. Във въображението й то се среща с тъжния енот, който наднича от една картина в дома й. Сега двамата са част от серия кратки диалози, които Петя създава. Дали ще се превърнат в книга, на този етап няма значение. Важното е забавлението от измислянето на истории.

Oще: вълшебни герои  герои  детска литература  детски стихотворения  детски стихотворения за възрастни  деца  екатерина йосифова  кокудева  литература  лулу  малки същества  петя кокудева  питанка  питанки  приказни герои 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 05.02.2011, 12:23

1 AlahAkbar | 07.02.201602:22

Пожелавам и много бъдещи успехи!
   

оценка

+1 -0