Историята на най-свирепия убиец, живял някога | webcafe.bg
Webcafe

Историята на най-свирепия убиец, живял някога

ема ивановаВалентин Добрев*
19.06.2015, 10:45 (обновена 29.06.2015, 10:24)

1 от 7 снимки Назад Напред

карл панцрам

"Аз съм животно още откакто съм се родил... бях крадец и лъжец. Колкото повече растях, толкова по-зъл ставах" - Карл Панцрам

Почти 190 см висок, сивоок, с огромни мускули, татуси, смръщен поглед и жестоко изражение - така изглежда един от най-ужасните престъпници на 20 век, оставил цяла галерия свои изображения в десетки щатски затвори (вижте галерия).

Изнасливач на младежи и деца, крадец, подпалвач, содомит, безмилостен побойник, бродяга и най-вече: напълно съзнателен сериен убиец, роденият през 1891-ва година Карл Панцрам остава в историята (и в "Уикипедия" - очевидно съвременния еквивланет на стойностната историческа хроника), както със своите престъпни постижения - които включват убийствата на 21 души (по негови собствени признания), така и с напълно съзнателната и добре описана в спомените му жестокост и омраза към света.

Но в историята на най-свирепия човек, живял някога, има нещо повече.

И то е, което занимава умовете както на психолозите от онова време (като един от основателите на модерната психология д-р Карл Менингър), така и на съвременните кинорежисьори.

Неслучайно за Панцрам са създадени няколко филма.

Един от тях е игралният "Дневникът на убиеца" (Killer: A Journal of Murder) на Tim Metcalfe от 1995-та, а другият е документалният Carl Panzram: The Spirit of Hatred and Vengeance на Джон Боровски от 2012-та.

Ето видео:

Особеното в случая на Карл Панцрам са самопризнанията му, писани под формата на писма до един от неговите пазачи - Хенри Лесър, във затвора във Вашингтон, окръг Колумбия, които разкриват ужасяващото отношение

не на Панцрам към света, колкото на светът към Панцрам.

И ако можем да говорим за поука, тя е, че вероятно, ако съдбата и хората, които беше срещал, се бяха отнасяли по-добре с него, серийният убиец може би не би се родил.

Пазачът Лесър е сред малкото хора в живота на Панцрам, който някога е бил мил с брутално изглеждащия здравеняк.

В продължение на седмици Лесър осигурява моливи и хартия, за да може затворникът да разкаже историята на живота си. И той го прави: в изумително добър за недообразован и не особено грамотен човек стил.

Панцрам документира страховитото си детство и обстоятелствата, които го принуждават да бяга, изнасилва и убива.

А те са много: невероятно бедното детство в провинциална Минесота принуждава тормозения постоянно от братята си, Карл да тръгне по пътя на кражбите още като дете.

"Всички мислеха, че е в реда на нещата да ме мамят, лъжат и подритват, когато си искат, и те го правеха доста редовно"- пише той по-късно.

Едва на единадесет години той е обвинен в кражба с взлом, след която влиза в поправително училище в град Ред Уинг за две години, където е многократно изнасилван и подлаган на физически тормоз, удрян с дъски, кожени каиши, камшици и дебели пръчки.

Веднъж излязъл от поправителното училище, той започва да подпалва сгради и да фантазира за масови убийства на мъчителите си. За тези години, Панцрам пише:

"Аз съм животно още откакто съм се родил... бях крадец и лъжец. Колкото повече растях, толкова по-зъл ставах".

На 14 години Карл е изхвърлен от редовното училище, след като напада учителя си след побой от негова страна.

Две седмици по-късно Карл скача на един товарен влак и напуска фермата в Минесота завинаги, за да започне една поредица от скитничество, влизане и излизане от затвора.

Докато пътува из страната, скрит из железниците, Карл е изнасилен от четирима скитници и пише по-късно:

"Аз плаках и ги молех за милост, съжаление и състрадание, но нищо, което казвах, или правех, не можа да ги накара да отстъпят от намерението си!".

Едва оцелял след това премеждие, за да се препитава, 14-годишният Карл извършва кражба с взлом, след което отново се озовава с поправително заведение, където един пазач започва постоянно да тормози доста едрото за възрастта си момче. "Реших да го убия", пише той по-късно.

Панцрам удря пазача с дъска по главата, но онзи оцелява, което прави живота на тийнейджъра непоносим в поправителния дом.

През 1907-ма Панцрам и негов приятел - Джими Бенсън, успяват да избягат от поправителното училище и да откраднат няколко оръжия. Като компенсация за обучението по религия, което по тяхно време се е прилагало насила, те правят серия от плаежи на църкви из Средния запад.

Малко преди да се разделят с Джими Бенсън, Панцрам сменя името си на Джеферсън Болдуин и се записва в армията, но се оказва абсолютно негоден да спазва военната дисциплина. След като открадва чифт дрехи от продоволствен склад, той е изправен пред военен съд, където пледира виновен.

Присъдата му е освобождаване без почести от армията, глоба за нанесените щети и тежък физически труд в продължение на три години.

Което означава отново затвор - този път това е Федералния затвор Левънуърт, без все още да е навършил 17 години.

Там той бива подложен на серия мъчения, като наприемер е принуден да ходи с 23 килограмова топка на крака и да разбива камъни в кариерата по 10 часа на ден.

Един ден той успява да подпали една от работилниците в затвора, причинявайки щети за над 100 000 долара.

Освободен през 1910-та година, Карл решава никога повече да не се върне в този затвор. Но му се налага - 20 години по-късно. Това е и мястото, където ще срещне смъртта си.

"Освободиха ме от този затвор през 1910 година. Бях се превърнал в олицетворение на злото... Е, и преди това не бях стока. Но, когато си тръгнах от там, всичко добро, което може би ми бе останало, вече беше избито и изритано от мен".

Следват години на скитничество и палежи. Под името Джеф Болдуин той извършва обири, намира оръжия, цели се по къщите на фермерите и по животните в полето.

Силният физически млад мъж започва да изнасилва непознати момчета.

През 1911 година той има ново име: Джеферсън Дейвис. След серия престъпления, арести и бягства, накрая е заловен за кражба с взлом и влиза в затвора Диър Лодж, където лежи до 1915-та година.

През 1920-та започват серия убийства.

Под името Джон О`Лиъри той регистрира яхта на име "Акиска" на която примамва 10 моряка, обира ги и ги убива всичките - отново по неговите самоприознания, като хвърля телата им в морето.

През 1921-ва той се качва тайно на презокеански кораб и се озовава в Ангола на брега на Западна Африка - тогава португалска колония. Първо той изнасилва и убива едно 11-годишно момче.

А само след няколко седмици отива на лов за крокодили с шестима местни жители. Те се отправят с лодка в джунглата, без да подозират, че се возят със свиреп масов убиец.

Той застрелва мъжете в гърбовете, след това в тила за по-сигурно и накрая ги хвълря в реката на крокодилите.

Изумителното е, че през цялото време, докато върши своите престъпления, Панцрам е подозиран от местни жители, но така и никога не е хванат заради убийство.

Всичко, което се разбира за неговите престъпления, е на база на неговите самопризнания, направени по-късно.

Обратно в Щатите, на 18 юли 1922 година, Карл се натъква на едно 12-годишно момче, което върви само в западната част на град Сейлъм, щата Масачузетс.

"През целия си живот аз постоянно преследвах една идея - преследвах слабите, беззащитните и нищо неподозиращите", пише той и описва как изнасилил и убил момчето.

В нощта на 9 август 1923 година, Панцрам убива и изнасилва още едно момче.

Ако през 1928-та Панцрам, който е арестуван за грабеж и задържан в окръг Вашингтон, не принзава, че е убил двете момчета, вероятно тези му престъпления никога нямаше да бъдат разкрити.

Самият той вече е уморен от живота, който води, а и има нужда да сподели приключенията си.

С всеки изминал ден Панцрам започва да разказва още и още. Започва да пише записките си:

"Ако това не е достатъчно, ще ви дам още много. Бил съм по целия свят и съм видял всичко, освен ада, но предполагам, че и това ще видя скоро".

И добавя:

"Защо съм това, което съм? Ще ви кажа защо. Не съм се направил аз такъв. Другите ме създадоха".

Карл Панцрам е обесен на 5 септември 1930-та година в следствие на обширните си самопризнания, за които едва са привлечени свидетели. Към присъдата му се добавят и бягствата от затвора, както и множеството обири.

Последните му думи към палача, преди да бъде екзекутиран, са:

"Побързай, копеле такова, докато ти се мотаеш, вече щях да съм убил десет човека!".

Така умира въплъщението на злото, човекът, който прекарва 39-годишния си живот под мото, формулирано от самия него:

"Мразя цялата шибана човешка раса. Кефя се да убивам хора".

Трейлър на филма "Дневникът на убиеца" (Killer: A Journal of Murder) от 1995-та:

К

Книгата "Panzram A Journal of Murder" може да бъде закупена оттук.

*Изполвани са материали от сайта "Криминални досиета" , както и Wikipedia и Оzy.com

Oще: бягство от затвора  затвор  затворник  затворническа система  изнасилване  кар панцрам  криминален случай  най-жестоките престъпления  най-свирепият убиец на света  обесване  палеж  присъда  садизъм  сащ  содимия  убиец  убийство 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.10.2010, 20:33

3 Гризли | 20.06.201513:16

Може да е бил най-свирепия престъпник, но със сигурност не е най-големия убиец, живял някога...
Какво да кажем за Чикатило, с неговите 53 изнасилени и убити жертви, предимно деца? Че даже май и изядени имаше...

А пък ако ще цитираме Уикипедия може да проверите какво излиза за Василий Блохин, екзекутора на НКВД...
За този сладур се смята, че собственоръчно е разстрелял много над 10 000 души.
Шокиран

Та кой точно е най-свирепия убиец?! Айде малко повече проверки в мрежата, ако може!
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 24.05.2015, 11:01

2 vlad | 19.06.201521:53

"Изнасливач" - прилича на фройдистка грешка :-)
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

1 Крив Макарон | 19.06.201514:19

Интересна история. Да, малко плаши, но все пак заслужава внимание. Също така привлича, защото във всеки човек дреме един Планцрам, които мечтае за жестока разправия с мъчителите си. И в същото време ужасява, защото представете си как обществото би приело някой, който се оприличава себе си с този човек?
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани