Мъжки времена | webcafe.bg
Webcafe

Мъжки времена

Елица Николова 13.07.2011, 15:13 (обновена 18.07.2011, 08:26)

1 от 29 снимки Назад Напред

Мъжки времена

Снимка: © Георги Анастасов

Заели идиотски стойки на един крак, костюмираните мъже се хилят в обектива - може вече да са си пийнали или още да са щастливи, че приятелят им се жени. Кадър на вечната им енергия за спонтанна игра, независимо колко специален е моментът. Измежду красивите портрети на умилителни булки и влюбени двойки. На мъжете им се играе. Мърда им се извън рамката на отредения им пейзаж.

Тук наистина няма патриархален намек или извод в типичния местен стил "О, да, мъжете са такива лигльовци". Става въпрос за част от сватбените фотосесии, които от няколко години Георги Анастасов прави в "Щастите" - неволен лапсус, докато го питам как е там." Щастите е готино!", смее се. Въпреки че не е като да си щрака безгрижно с обектива (и с пръсти) откакто преди няколко години каца в Ню Джърси.

От хората, чийто късмет проработва едновременно с усилията, които полагат, Георги решава, че ще играе на това, което му доставя удоволствие - ако ще да си изгладува ината. Преди това, разбира се, идва гадничкият шут от съдбата, събуждащ истинските мъже (говорим повече за качествена характеристика, отколкото за полова - да не разсърдим феминистките).

"Отрасъл съм в гарсониера с четиричленно семейство и... трабант. Купуваха ми обувки и дънки веднъж годишно. Трябва да си в кома, за да не се питаш "Има ли някъде по-добър живот?".

Run, baby, run

Емигрантската му история вероятно е като всяка друга. Въпросът е, че както винаги звучи актуално. Не му се отваря темата за предъвканите разочарования, но и той като всеки втори, напуснал българохулно страната си, има сериозен мотив: "Опитах много пътища и кариери тук и всичките водеха или до шеф - мутра/митничар или до шеф - бивш "червен", настоящ "син". Един ден просто казах "стига толкова" и след няколко седмици бях на интервю в Американското посолство."

След първоначалния си 8-месечен престой в САЩ, Георги се връща с първата си дигитална камера и два обектива и започва да снима за наши вестници и списания. "В края на 2005-а отново заминах с 200 английски думи в главата, 700 долара в джоба и с ясната идея какво искам да правя". После повдига вежди с емотиконката: "Ама не знам защо съм ви интересен - бизнесът ми е съвсем в самото начало и не мога да се похваля с кой знае какви успехи..."

Дай да сметнем какво е успех. Отиваш в Щатите с нищожен речников запас, който ти стига само за това да си намериш "тъпанарска" (по думите му) работа като чистач. Можеш бързичко да се върнеш при топлата супа на майка си, да решиш просто да се изхранваш там само и само да не се изхранваш посрамен тук, но можеш и твърдо да спестяваш за хобито си... "Успях да си купя професионална техника, оправих си английския, разрових обявите за фотографска работа и така започнах да чиракувам в различни студия."

Най-напред работи за без пари. "Пътувах с часове от брега на Ню Джърси до Пенсилвания и Ню Йорк, само и само да трупам опит. Постепенно студията, за които работех, ме "повишиха" и от асистент станах втори фотограф, а след това и основен. Снимах по 50-60 сватби на година. Работата ми с много и различни фотографи беше най-ценното нещо. Нямам университетска тапия за фотограф, но от всеки професионалист научих нещо. Дори как да не се правят нещата..."

На чист български

Въпреки че отдавна се е забъркал в същинската поп култура и капитализъм, Георги не брандира историята си с имена на технологии, клиенти, улици и поучителни американизми. Когато казва, че студиото му е в един от най-готините квартали на Филаделфия, добавя: "Под готин, имам предвид с готини хора, не скъпарски. Кварталът е пълен с младежи, артисти и всякакви чешити..."

Не съм артист, а егоист

"Когато вдигна камерата да направя снимка, не мисля за това "какъв велик арт ще направя сега" или за внушения, асоциации и т.н. Нямам представа какво е "арт", не мога да кажа как се прави. Снимайки, мисля единствено как да си направя голямо удоволствие, запечатвайки интересна снимка. Ако и на другите им хареса, значи съм си свършил работата."

Снимките на мъжки компании в сватбените му фотографии са по-скоро случайност или естествен резултат от работата му като втори фотограф. "Обикновено главният фотограф започва с приготовленията на булката и момичетата, докато вторият е отговорен за мъжете. Те обикновено в сянка, така че се радвам, ако съм хвърлил малко светлина в мъжкия ъгъл, въпреки че не е умишлено".

Извън кадър

"От толкова много сватби научих, че нямат никакво значение. Виждал съм суперскъпи, огромни, натруфени събития, на които булката и младоженеца дори не се поглеждат, и такива в стола на университета, където двамата не отлепят очи един от друг и щастието във въздуха можеш с нож да го режеш...

Не мога да кажа дали имам любима сватба. Харесва ми, когато клиентите ме наемат точно с цел да направим различни и необичайни снимки и приемат всякакви луди идеи. Спомням си Карла и Джери - за годежната им сесия им предложих да направим нещо като папарашки албум. Всички много го харесаха, получи се като копие на един от най-известните таблоиди тук..."

Просто бизнес

"Имам удоволствието да си изкарвам прехраната с нещо, което обожавам и възприемам като забавление. Рано е да се каже накъде отиват нещата с бизнеса ми, но сватбената фотография се развива постоянно, вече има много допирни точки с фотожурналистиката и фешън фотографията.

Голяма част от бизнеса обаче не са само готините кадри. Трябва да видиш как се обяснява на американец този ритуал. Хората ме научиха и имам все повече работа. Дори спрях да рекламирам. 100 процента поръчките ми идват от уста на уста и от Google.

Тази година ще имам само около пет дни отпуска. Собственик на малък бизнес в Америка и почивка се разбират като материята и антиматерията, едното елиминира другото.

Ако все пак остане време, Филаделфия е голям град и винаги има нещо за правене. Колкото до приятелите, има ги, но истинските са в голям дефицит - както и навсякъде предполагам..."

И още нещо реалистично, за да не почнем да ти завиждаме? "Ха-ха, трябва да сваля към десет кила..."

Oще: георги анастасов  емигрантска  камера  мъже  обектив  сащ  сватби  фотографии 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 20.01.2011, 10:39

6 Victoria Jermanova | 15.07.201113:33

Браво на Георги че с работа и упоритост е успял да реализира идеите си ! ДА! Действа стимулиращо и на мен! Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.03.2010, 19:21

5 Alice | 15.07.201111:44

хора като георги ти зареждат батериите - с енергия и надежда Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.03.2010, 10:06

4 vanko1 | 14.07.201118:13

Смее се Смее се ами какво да кажем за такива хора - супер си, пич, действай си по задачите, снимките са страхотни, да взема и да се оженя, а? само не знам дали ще мога да си позволя да наема човек като теб да отрази събитието... прави това, което те кефи!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.06.2010, 18:23

3 lele | 14.07.201117:42

обнадеждаващо и приятно на фона на актуалните случки в булгаристан...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.08.2010, 17:43

2 Весел Патилан | 14.07.201117:29

Какъв е този случай??
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

1 Thea Atanasova | 14.07.201113:36

И Уебкафето ли ще го удари на мълчание относно случая с убитото момиче в Борисовата градина???
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани